О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София 15.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 616 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Е. А. П.-Х., чрез адв.Т. Ч. срещу решение № 499/25.11.2015 г. по в. гр. дело № 680/2015 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 28/07.08.2015 г. по гр. дело № 55/2015 г. и определение № 75/23.09.2015 г. по същото дело и вместо това са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Е. А. Д., действаща като [фирма] [населено място], [улица] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно извършеното със заповед № 36/15.05.2015 г. на [фирма] уволнение на Е. А. П.-Х. от [населено място] и отмяната на тази заповед и за възстановяване на Е. А. П.-Х. на заеманата преди уволнението длъжност „маникюрист” при [фирма] като неоснователни и недоказани и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 950 лв. разноски по делото за двете инстанции.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. дали моментът на”закриване на предприятието” – прекратяване на дейността на търговеца се счита:1 датата на попълване на декларацията за регистрация на самоосигуряващото се лице в НАП, 2. датата на подаването на заявление-декларация на основание чл.5, ал.10 КСО до директора на ТН на НОИ, 3. датата на демонтажа на фискалната памет на касовия апарат, 4. датата на вписване на заявлението за заличаване на търговеца в Търговския регистър, 2. дали само при прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от едно търговско дружество на друго по реда на чл.15 от ТЗ дружеството приобретател би се явил работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя, 3. дали дейността „снек бар С.” и „фризьорския салон” се преустановява напълно или е налице преминаване към друго дружество в случая [фирма] и е налице хипотезата на чл.123,ал.1,т.2 КТ, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] на лицето Е. А. Д., чрез адв. В. Р. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1, т.1 и т.2 КК за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Е. П.-Х. със заповед № 36/15.05.2015 г. на основание чл. 328,ал.1,т.1 КТ и за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението маникюрист с място на работа фризьорски салон.
От фактическа страна е прието за установено, че на 15.04.2015 г. на ищцата Е. П. е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ. Въз основа на приложени по делото 2 бр. протоколи за демонтаж на фискална памет съдът е приел, че считано от 23.04.2015 г. работодателят е преустановил своята дейност.
Прието е, че на 18.05.2015 г. работодателят е подал до директора на ТП на НОИ Х. заявление декларация на основание чл.5, ал.10 от КСО, след което е предприел действия по заличаването на търговеца в ТР. Вписване заличаването на търговеца е извършено с акт от 09.10.2015 г., установено от въззивния съд служебно по справка в ТР по партидата на търговеца.
Като е взел предвид тези факти съдът е формирал извод, че търговецът – работодател е преустановил дейността си към 23.04.2015 г. Посочил е, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото основание – чл.328 ал.1 т.1 от КТ към датата на издаване на заповедта – 15.05.2015 г.
Преценен е за неправилен извода на първоинстанционния съд,че началната дата, от която следва да се счита, че търговецът е прекратил дейността си е тази, на която е подал заявлението декларация до ТП на НОИ – 18.05.2015 г. Според въззивния съд подаването на декларация по чл.5 ал.10 от КСО и уведомление до ТД на НАП по чл.77 ал.1 от ДОПК и последващото фактическо заличаване на търговеца, са действия следващи прекратяване дейността на търговеца и са в подкрепа на извода за прекратяване дейността на търговеца.
Въззивният съд е взел предвид разпоредбите на чл.5 ал.10 от КСО , изр.първо и второ, според които при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Прието е, че това заявление декларация се подава при наличието на две предпоставки – прекратяване дейността на осигурителя, работодател и липса на правоприемник, че то е необходима предпоставка и за да бъде издадено удостоверение, без което не би могло да бъде вписано заличаването на търговеца в търговския регистър.
Според въззивния съд в случая не са налице доказателства, от които да се формира извод, че търговеца е продължил своята дейност под друга правноорганизационна форма, при което и съгласно чл.123 от КТ трудовите правоотношения се запазват. Прието е, че посочената разпоредба урежда императивно запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите при преобразуване на предприятието, при смяна на собственика на цялото предприятие или на обособена част от него, както и при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително при прехвърляне на материални активи.
Съдът е посочил, че по делото са представени доказателства за вписване в ТР на нов правен субект – [фирма] със собственик на капитала и управител В. А. Д. със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица]. Прието е, че вписването е извършено на 20.04.2015 г. въз основа на заявление от 14.04.2015 г. Прието е, че са представени и 2 бр. касови бележки, издадени на 07.07.2015 г. за обект „ С.- б. „ С.” на фирма [фирма] и от 29.07.2015 г. за обект фризьорски салон, находящ се в [населено място], [улица], също на фирма [фирма]. Според съда съвпадането на седалището на новото дружество и обекта „фризьорски салон”като адрес на регистрация и местонахождение с тези на ответника не е достатъчно за обосноваване на извод за смяна на собственика на цялото предприятие или на част от него или за преотстъпване или прехвърляне на дейност. Според въззивния съд само при прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от едно търговско дружество на друго по реда на чл.15 от ТЗ, за което по делото не са представени доказателства дружеството приобретател би се явил работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя.
Съдът е приел, че с допълнението на КТ с Д.в.бр. 48/2006 г. законодателят е уредил запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите и при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, като е приел, че за тези хипотези не са представени доказателства по делото, че тежестта да докаже наличието на тези предпоставки е на ищцата.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени и вместо това е отхвърлил тези искове, като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. Така както е формулиран въпросът не е разрешен в нито едно от цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.290,ал.1,т.1 ГПК. В приложените решения от жалбоподателката № 526/30.06.2010 г. по гр.дело № 1643/2009 г. на ВКС, III г.о. и № 686/06.12.2010 г. по гр.дело № 133/2010 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за фактическия състав на основанието за прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.1 КТ.
С решение № 526/30.06.2010 г. по гр.дело № 1643/2009 г.,постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за обективните признаци на фактическия състав „закриване на предприятието” разграничаване от преструктуриране на предприятието. Прието е, че фактическият състав „закриване на предприятието” като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 686/06.12.2010 г. по гр.дело № 133/2010 г. на ВКС, III г.о. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС.
По същият правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.1 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, визирана в посочените решения № 526/30.06.2010 г. по гр.дело № 1643/2009 г. на ВКС, III г.о. и в решение № 686/06.12.2010 г. по гр.дело № 133/2010 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК, с които е прието, че закриване на предприятието като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата. Изводът на въззивния съд, че само при прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от едно търговско дружество на друго по реда на чл.15 от ТЗ, за което по делото няма доказателства дружеството приобретател би се явил работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя не е единственият решаващ правен извод за неоснователността на исковите претенции. Както се посочи по-горе съдът е формирал и изводи, че по делото не са представени доказателства, от които да се изведе извод, че търговецът е продължил своята дейност под друга правноорганизационна форма, при което трудовите правоотношения се запазват съгласно чл.123 КТ. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК тъй като се отнася за приложение на разпоредбите на чл.328,ал.1,т.1 КТ, чл.123,ал.1 и ал.2 КТ и чл.15 от ТЗ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГТК, а е фактически. Според т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от жалподоталя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК. Преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт В. съд ще извърши, само ако той бъде допуснат до касационно обжалване, основание за което в случая не е налице. Като съобразява това тълкуване съдът намира, че поставеният въпрос не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Е. П.-Х..
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 и чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 900 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 499/25.11.2015 г. по в.гр.дело № 680/2015 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11728/11.12.2015 г., подадена от ищцата Е. А. П.-Х., чрез адв. Т. Ч., [населено място], обл.Х., [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 11, чрез адв. Т.Ч..
Осъжда Е. А. П.-Х., [населено място], обл.Х., [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 11, чрез адв. Т.Ч. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на лицето Е. А. Д., [населено място], [улица] сумата 900 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: