О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София 09.01.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4358 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищеца Б. П. К., чрез адв.З. К.-Д. срещу определение № 289/14.06.2017 г. по гр.дело № 326/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 595/10.03.2017 г. по гр.дело № 2726/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. П. К. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 1810 лв. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд не е обсъдил всички относими към правилната преценка на молбата по чл.83,ал.2 ГПК обстоятелства. Счита, че представените доказателства, свързани с имущественото и гражданското му състояние, възрастта и здравословното му състояние дават основание да се приеме, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 1810 лв. за воденето на процес са непосилни и отказът от освобождаване би бил равносилен на отказ от правосъдие, тъй като по делото се съдържат достатъчно данни, че е материално затруднен по начин, че няма да може да упражнява процесуалните си права. Искането е за отмяна на определението е постановяване на друго, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 1810 лв. по образуваното гр.дело № 2726/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. какъв е критерият, по който съдът преценява достатъчността на средствата, необходими за таксите и разноските за производството и съобразен ли е той с размера на дължимите такси и разноски или е само с оглед представените доказателства по чл.83,ал.2,т.1-7 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2.жалбоподателят счита, че са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационно производство, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид обстоятелството, че „целта на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни за да заплати таксите по делото” – определение № 389/20.06.2013 г. по ч.гр.дело № 3691/2013 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че”критериите въз основа на които съдът извършва преценка са доходите на лицето и на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката дали средствата, с които разполага лицето са достатъчни за да заплати адвокатско възнаграждение”. Цитирани са определения на състави на ВКС по чл.274,ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд като първоинстанционен съд е постановил определение № 595/10.03.2017 г. по гр.дело № 2726/2016 г. по молба на жалбоподателя-ищец Б. П. К. с вх.№ 37574/19.12.2016г., уточнена с молба вх.№ 2170/24.01.2017г., за освобождаване от ДТ по делото в размер на 1810лв. Пред същия съд жалбоподателят е предявил срещу [фирма] и срещу [фирма] искове по чл.92 ЗЗД в размер на общо 45 250 лв. С цитираното определение първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 1810 лв.
Пловдивският окръжен съд е взел предвид представената от молителя декларация за семейно и имотно състояние и приложените към нея писмени доказателства: ЕР на ТЕЛК и две покани за доброволно изпълнение/П., както и служебно е изискал информация от ТД на НАП – София, СВ и КАТ за молителя и съпругата му. От приложените доказателства е приел за установено, че ищецът и съпругата му са двучленно семейство, ищецът е регистриран като ЕТ с фирма „Б. К. – 92” и, освен пенсия в размер на 461 лв. месечно, работи и получава допълнителни доходи от различни дейности, че съпругата му е получавала за 2016г. по над 1 700 лв. месечно. Приел е, че въпреки наложените запори върху банковите сметки на ищеца и на притежаваните от него 2 луксозни леки автомобила и на 3 товарни МПС, той и съпругата му притежават общо 4 недв. имота, от които 1/4 ид.ч. от къща в [населено място] и 1/6 ид.ч. от двуетажна вила с гараж и дворно място в [населено място], а 2 от недвижимите имоти – в [населено място] и в [населено място] са изцяло тяхна собственост. С оглед на това е приел, че ищецът и съпругата му реализират достатъчно доходи и притежават достатъчно недвижими имоти, от които също могат да реализират доходи, поради което не са налице визираните в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че от представените с въззивната частна жалба два нотариални акта от 2013г. и справка по лице от Службата по вписвания-В. са опровергани изводите, че молителят и съпругата му притежават жилищен имот в [населено място]. Прието е, че съгласно ЕР на ТЕЛК №012/18.01.2017 г. молителят е преосвидетелстван за срок до 01.01.2020г. с 54% неработоспособност с водеща диагноза „Хипертонична болест на сърцето”. Посочил е, че според удостоверение от МВР Сектор ПП-П. притежаваните от молителя товарен автомобил „Ш. МТ4” с дата на първа регистрация от 1985 г. и влекач“Ш. М.“ с дата на първа регистрация 1990 г. са спрени от движение през 2001 г., че с договор за продажба на търговско предприятие от 26.01.2007 г. с нотариална заверка на подписите е прехвърлено търговското предприятие на [фирма]“.
Прието е, че в договора е посочено, че в търговското предприятие няма Д., включително недвижими имоти и МПС. Според съда без значение за спора е произходът на притежаваното от молителя и съпругата му имущество, поради което не е релевантно, че част от имотите са наследствени на съпругата на молителя, че липсват убедителни доказателства за вида и за конкретните разходи на молителя във връзка със заболяванията му, заради които е инвалидизиран, че част от посочените от него медикаменти са хранителни добавки, а не лекарствени средства, поради което такива разходи не следва да се вземат предвид.
Съдът е приел с оглед установените факти, че молителят и съпругата му са двучленно семейство, че молителят получава пенсия в размер на 461 лв. месечно, че същият е в трудоспособна възраст, инвалидизиран е, но само с 54 % намалена работоспособност и е в състояние да реализира и други доходи, че притежава няколко МПС, независимо от спирането от движение на някои от тях. Съобразил е, че е недоказано наличието на средномесечни разходи за лекарства. Посочил е, че средномесечният доход на съпругата му за 2016г. в размер на 1 700 лв., че същата притежава множество недвижими имоти и идеални части от тях, независимо от техния произход. Съпоставени са тези данни с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса от 1810лв. и е формиран извод, че молителят разполага с достатъчно средства, за да заплати таксите и съдебните разноски в съдебното производство, респективно не е материално затруднен по начин да няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото. С оглед на тези изводи съдът е приел, че първоинстанционното определение, като законосъобразно следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С определение№ 389/20.06.2013 г. по ч.гр.дело № 3691/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване е прието, че целта на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Прието е също, че материалното състояние на лицето се преценява, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни за да заплати таксите по делото.
С определение № 366/27.09.2010 г. по гр.дело № 333/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване е възприета постоянната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос в определение № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 7154/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. При преценка основателността на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените искове въззивният съд е взел предвид месечните доходи на молителя, че последният и съпругата му са двучленно семейство, здравословното му състояние, недоказаният месечен разход за лекарства, средномесечния доход на съпругата за 2016 г., притежаваните от нея множество недвижими имоти и идеални части от тях. Съдът е съобразил тези факти и дължимата държавна такса от 1810 лв. и е формирал извод, че молителят разполага с достатъчно средства за заплати държавната такса. Изводът не е в отклонение от цитираната практика на ВКС. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите в пункт втори от изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са формулирани ясно и точно. В този пункт от изложението е възпроизведена практика на ВКС в две определения без да е формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и който е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед на това съдът намира, че не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Б. К..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 289/14.06.2017 г., постановено по гр.дело № 326/2017 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 5925/17.07.2017 г., подадена от ищеца Б. П. К., [населено място], [улица], ет.1,ап.1, чрез адв.З. К.-Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: