О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2188 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата С. З. З., чрез адв. Р. Г. против решение № 383/12.12.2016 г. по в.гр.дело № 1293/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 317/21.06.2016 г. по гр.дело № 3046/2015 г. на Районен съд [населено място]. С последното е развален по отношение на Д. А. Р. от [населено място] и С. З. З. сключения с нот.акт № 121/1995 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който Д. Т. Р. и Д. А. Р. прехвърлили на внучката си С. З. З. със съгласието на нейната майка Р. Д. Р. недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в [населено място], срещу задължението на приобретателката С. З. З. лично или трето лице да полага грижи за прехвърлителите при болест и немощ при запазване правото на прехвърлителите да ползват апартамента до края на живота си до размер на 1/2 идеална част от имота на основание чл.87,ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за гледане спрямо прехвърлителя Д. А. Р..
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
В изложението е формулиран въпросът: допустимо ли е неизправната страна по договора да упражни правото на разваляне на договора, решен при наличие на всички допълнителни предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. А. Р., чрез адв. С. Г.-Ч. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 317/21.06.2016 г., по гр.дело № 3046/2015 г. на Районен съд [населено място], с което е уважен предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 121/1995 г. до размер на 1/2 идеална част от имота, поради неизпълнение на задължението за гледане от С. З. З. спрямо прехвърлителя Д. А. Р..
За да постанови този резултат съдът е възприел мотивите на първоинстаницонния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Посочил е, че за да се прецени налице ли е неизпълнение следва да се прецени обема на дължимата престация на приобретателя чрез тълкуване клаузите на договора, за да се определи същността на поетото с алеаторния договор задължение за издръжка и гледане, съпоставено с конкретните нужди на кредитора, съобразени с възрастта и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение.
Прието е, че в случая в договора за издръжка и гледане страните са уговорили само грижи при болест и немощ, че при съобразяване с характера и целта на договора с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, при търсене на действителната обща воля на страните тази уговорка следва смислово да се отнесе и към поемане на задължение за издръжка при болест и немощ, тъй като в противен случай сключването на договора за продажба би било лишено от неговото обичайно съдържание като възмезден договор, при който купувачът би се оказал притежател на прехвърлено му от продавачите право, срещу което не стои никаква реална насрещна престация.
Съдът е приел, че немощта е състояние, което обичайно се свързва с физически затруднения на едно лице пълноценно да се обгрижва само, като причините за това могат да бъдат различни – продължително и тежко боледуване, влошено здравословно състояние, тежки хронични заболявания, напреднала старческа възраст и др. Приел е също, че при болест се дължи пълна грижа за домакинство, осигуряване на необходимия режим за лечение и обслужване – било лично, било чрез трето лице със съгласие на кредитора. Според съда задължението по алеаторния договор трябва да се изпълнява цялостно, непрекъснато и точно, че точното изпълнение, съгласно чл.79,ал.1 ЗЗД изисква изпълнението на поетите задължения по вид, обем и качество да е съобразно с уговореното. Посочил е, че в случая страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата грижа и поради това е приел, че се дължат всички необходими грижи в това число издръжка и внимание. Приел е, че обемът и характерът на грижите, които ответницата-жалбоподател следва да престира съгласно договора, лично или чрез трето лице следва да се определят от възрастта и здравословното състояние на ищцата Д. Р.. Посочил е, че ищцата е в напреднала възраст, тъй като е на 83 години и, че е установено, че има затруднения в придвижването предвид старостта, недобро здравословно състояние – хипертонична сърдечна болест, киста на ляв бъбрек, намалено зрение, поради което през последните години се е нуждаела и се нуждае от помощ, чрез полагане на грижи и внимание. Прието е, че такива не са били престирани нито от ответницата нито от трето лице, че дори и да се приеме, че такива грижи са полагане те са били инцидентни.
Въззивният съд е приел за установено от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели А. Д., М. М., които са възприети в пълен обем и от показанията на св.Р. Р. в частта, в които кореспондират с показанията на посочените свидетели, че през последните няколко години ищцата се е грижела за себе си – закупуване на храна, пране, готвене, посрещане на режийните си разходи, като с оглед показанията на свидетелите А. Д. и М. М. е приел, че е била в недобро общо състояние. Посочил е, че влошените между ищцата и майката на ответницата отношения, скандалите между тях през последната година, особено през 2015 г., а с неоказването на помощ, съдействие и грижи от ответницата се е стигнало за постъпване на прехвърлителката в старчески дом. Възприета е трайната съдебна практика, според която приобретателят е длъжен освен да престира грижи и издръжка, но и гледане, което включва топли и добри обноски към прехвърлителя, тъй като договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед на личността и на доверието, което отчуждителят има към длъжника, че ще се грижи пълноценно и добросъвестно за него. Възприета е и съдебната практика, съгласно която изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Според съда когато последният не оказва такова съдействие длъжникът има право да трансформира задължението в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Прието е, че неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от поетите с договора задължения, че за да е изправна страна той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Посочил е, че дори и при установена забава на кредитора ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Посочил е също, че при поддържано възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение.
Преценено е за неоснователно оплакването на ответницата, че задължението й спрямо ищцата да бъде само при условията на болест и немощ, както било записано и в самия договор. Прието е, че по предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства ответницата да е предлагала изпълнение на дължимата престация, а ищцата да не е приемала изпълнение на предлаганите грижи, че липсват данни преди предявяване на иска ответницата да е трансформирала задължението в парично, че ответницата е неизправна страна като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл.87,ал.4 ЗЗД. Посочил е, че според заключителната част на показанията на св.Р. – дъщеря на ищцата тя е заявила, че се върнала да аживее при майка си – ищцата, тъй като нямало къде да живее. Прието е, че не е било налице споразумение между нея, дъщеря й – ответницата и майка и – ищцата тя да се грижи за последната. С оглед на тези обстоятелства е формиран извод, че не са били полагани достатъчно грижи, както и ответницата З., така и от нейната майка-св.Р. по отношение на ищцата, поради което според съда е налице неизпълнение на процесния договор за издръжка и гледане от страна на ответницата. Изведен е извод, че първоинстанционното решение, с което искът е уважен е правилно и обосновано. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установена необходимостта от грижи по отношение на ищцата и липсата на такива е подтикнала същата да потърси помощ в Дома за възрастни хора и да напусне обитаваното от нея и дъщеря й жилище.
Относно доводите на ответницата за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като представените от ищцата епикриза и медицинско направление от личен лекар са представени след срока по чл.147 ГПК е прието, че след отлагането на три поредни съдебни заседания по делото съдебното заседание, проведено на 25.04.2016 г. е първо редовно проведено заседание. С оглед на това е приел, че не е налице процесуално нарушение от страна на ищцата за представяне на доказателства, свързани с определяне на здравословното състояние на Д. Р., тъй като от медицинско направление амб. № 547 от 05.04.2016 г. на д-р С. С. е установено, че ищцата е с диагноза хипертонична сърдечна болест, киста на ляв бъбрек, състояние след холицистектомия. Посочил е, че ищцата се е снабдила с това направление в хода на производството, поради обстоятелството, че е трудно подвижна, че е спазила формалните условия на разпоредбата на чл.147,ал.1 ГПК.
При тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което искът е уважен е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението. Същият е поставен общо и бланкетно, не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по настоящото дело и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Всички останали доводи в изложението, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че съдът не е съобразил доказателствата по делото при формиране на правните си изводи, че първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл.147 ГПК след изтичане на преклузивния срок е приел като доказателство представените от ищцата епикриза и медицинско направление, че неправилно въззивния съд неправилно не е кредитирал в пълен обем показанията на свидетелката Р. Р., както и останалите доводи касаят правилността на решението и не представляват правни въпроси. Тези доводи са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по нястоящото делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това доводите на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение не следва да се обсъждат и както вече се посочи не представляват правни въпроси.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателката С. З., чрез адв.Р. Г..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 750 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 383/12.12.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1293/2016 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1300/02.02.2017 г., подадена от ответницата С. З. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], , съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Г..
Осъжда С. З. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на Д. А. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], съдебен адрес [населено място], обл.С. З., [улица], , чрез адв. С. Г.-Ч. сумата 750 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: