О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1461 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв.С. П. против решение №280/05.12.2014 г. по в.гр.дело № 424/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №116/07.05.2014 г. по гр.дело № 317/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против М. К. А. иск с пр.осн.чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата 20 000 лв., представляваща паричната равностойност на собствената на ищеца движима вещ моторно превозно средство товарен автомобил, влекач, марка „В.” с рег. № ******, която не е налице у ответника М. К. А., като неоснователен и недоказан.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е неприложима разпоредбата на чл.239,ал.1 ГПК, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като иска е вероятно неоснователен. Счита, че този извод на съда не е обсъден от въззивния съд. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице преклузия относно доказателствените искания, направени с въззивната жалба, че по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело да неправилност на изводите на съда по съществото на спора.Изложени са и доводи за наличие на доказателства, от които според жалбоподателя е установена собствеността на същия върху процесния товарен автомобил, че е налице и обогатяване от страна на ответника без да има основание за това – т.е., че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за уважаване на предявения иск. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че описаното МПС в исковата молба се различава от това, индивидуализирано в представените писмени доказателства.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – допустимо ли е въззивната инстанция да постанови неприсъствено решение, съобразно разпоредбите на чл.239,ал.1 ГПК при положение, че първоинстанционния съд е приел, че не са налице изискванията на чл.239,ал.1,т.2 ГПК и подлежи ли на въззивен контрол тази преценка на първоинстанционния съд? Ако е приложимо следва ли въззивния съд да се произнесе със своето решение по съществото на спора, без да се мотивира, действайки като първоинстанцонен съд. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди липсата или наличието на предпоставките за постановяване на решение по чл.239 ГПК и ако е длъжен липсата на мотиви в тази насока в решението на въззивния съд съставлява ли съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на същото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Прието е, че правната квалификация на предявения иск от жалбоподателя [фирма] [населено място] е по чл.57,ал.2 ЗЗД, че този текст касае неоснователно получаване на определена вещ, която не е възможно да бъде върната тъй като е погинала, изразходвана е или е отчуждена от получилият я без правно основание
От фактическа страна е прието, че съобразно приетото като доказателство удостоверение от 24.07.2012 г., изд. от СДВР, отдел „Пътна полиция”, заедно със справка от централната база на А.-КАТ относно история на регистрацията на МПС с рама № YV2A4DAA5*******, двигател № D12C1***** товарен автомобил марка „В.”, рег. № *******, рама № YV2A4DAA5*******, двигател № D12C1***** е регистриран в централна база на А.-КАТ на 12.05.2006 г. със собственик [фирма], че на 14.08.2006 г. – влекач „В.” рег. № *******, рама № YV2A4DAA5*******, двигател № D12C1*****, рег. [рег.номер на МПС] е регистриран със собственик [фирма]. След това посоченото МПС е регистрирано, както следва – на 21.12.2006 г. – на [фирма] [населено място], на 16.02.2007 г. – на [фирма], [населено място], на 30.04.2010 г. – на [фирма] [населено място]. Съобразно същото удостоверение на 03.05.2010 г. регистрацията на описаното МПС е прекратена, като на същата дата е осъществена транзитна регистрация на името на А. М. К. и М. А. Д. от [населено място].
Прието е, че по делото е представен договор от 30.04.2010 г., сключен между [фирма] [населено място] и А. К. за продажба на МПС без данните за индивидуализация на автомобила за сумата 20 000 лева без ДДС. Посочил е, че ищецът-жалбоподател е представил и фактура от 30.04.2010 г. изд. от [фирма] с получател М. А. за продажба на товарен автомобил с неразчитаема сума за плащане.
Въззивният съд е приел, че ищецът-жалбоподател претендира , че е собственик на товарен автомобил – влекач, марка „В.” с рег. № ******, рама № YV2D4DDD5*******, двигател № D12C1*****. Посочил е, че представените към исковата молба удостоверение от 24.07.2012 г., изд. от СДВР, отдел „Пътна полиция”, заедно със справка от централната база на А.-КАТ и другите писмени доказателства касаят регистрацията на МПС с рама № YV2A4DAA5*******. Поради различието в номерата на рамата посочена в исковата молба и в писмените доказателства към исковата молба съдът е направил извода, че се касае за различни МПС –та и, че представените към исковата молба писмени доказателства не се отнасят за процесният автомобил.
Прието е, че е тежест на ищеца да докаже, че е собственик на процесният товарен автомобил, че същият е бил във владение на ответника , без да има основание за това владение и че по настоящем вече вещта липсва и не е във владение на ответника, тъй като е била отчуждена, изразходвана или е погинала. Прието е също, че в доклада по делото пред първата инстанция на ищеца е указано от съда, че не са събрани доказателства относно обстоятелствата, които същият следва да докаже в настоящото производство, а именно – принадлежността към имуществото на ищеца на правото собственост върху процесната движима вещ – моторно превозно средство, обстоятелството, че собствената на ищеца вещ не е налице у ответника към датата на предявяване на иска, вкл. до приключване на съдебното дирене, липсата на валидно основание за имущественото разместване в отношенията между ищеца и ответника, извличане от страна на ответника на полезните свойства на вещта, собственост на ищеца, считано от 30.04.2010 г., за писменото упълномощаване, вкл. всички данни за спазване на нотариалната му форма и за обема на представителната власт на пълномощника Д. М. А. по отношение на ищеца, с което упълномощаване пълномощникът се легитимирал като такъв на продавача пред купувача [фирма] [населено място] при извършване на договор за продажба на процесното МПС и за всички нищожни писмени договори за продажба на процесното МПС до сключването на договора за продажбата му от 30.04.2010 г., с първият от които собствеността на процесното МПС е прехвърлена от името на ищеца на [фирма] [населено място], вкл. за данните за спазване на нотариалната форма на тези договори и за съдържанието им. Прието е, че въпреки дадените указания от съда ищецът е заявил в първото по делото съдебно заседание след извършването на доклада по делото, който му е бил съобщен предварително и с определението на съда по чл.140 от ГПК, че няма да ангажира други доказателства по делото. Относно представените допълнителни доказателства, които въззивният съд не е допуснал, тъй като същите са преклудирани е прието, че жалбоподателят е следвало да направи тези доказателствени искания и е могъл да ги направи своевременно пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба не е посочено кои са били причините попречили на жалбоподателя да се снабди с тези доказателства пред първата инстанция , нито са посочени и представени доказателства установяващи наличието на такива причини.
Съдът е приел, че ищецът не е представил по делото доказателства, че е собственик на процесният товарен автомобил, че представеното удостоверение от СДВР не касае процесният автомобил, че същото не е писмено доказателство установяващо правото на собственост върху процесното МПС, че такова е нотариално завереният договор за покупко-продажбата на товарният автомобил. Според въззивния съд не е установено, че товарният автомобил е бил във владение на ответника и че по настоящем вече веща липсва и не е във владение на ответника защото е погинала, изразходвана или отчуждена от него и това е довело до неговото обогатяване за сметка на ищеца, че не е доказана и стойността на самият автомобил и размера на обезщетението по чл.57 ал.2 пр.2 от ЗЗД , което се претендира от ищеца. Посочил е, че първоинстанционният съд служебно е назначил по делото съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесният товарен автомобил , но ищецът не е внесъл определеният от съда депозит за възнаграждение на вещото лице и е поискал в първото по делото съдебно заседание съдът да отмени определението си за допускането на тази експертиза. С оглед на това е направил извода, че ищецът не е доказал и размера на обезщетението, което претендира. Преценено е, че възражението на ищеца, че договорът за покупко-продажбата на процесният товарен автомобил от името на ищеца в полза на [фирма] [населено място] е нищожен, поради липса на представителна власт на представителя по сделката също не е доказано по делото, че самото пълномощно също не е било представено своевременно пред първата инстанция до края на първото по делото съдебно заседание. Прието е, че възраженията за нищожност на последващите договори за покупко-продажба на процесният товарен автомобил посочени в удостоверението издадено от СДВР вкл. договор за продажба на МПС от 30.04.2010 г. рег. № 11779/30.04.2010 г. с правоприемник – ответникът, поради липса на съгласие у представлявания от пълномощник продавач за извършване на първата продажба от името на [фирма] [населено място] също не е доказано по делото. Направил е извода, че всички покупко-продажби на товарният автомобил посочени в удостоверението от 24.07.2012 г., изд. от СДВР, отдел „Пътна полиция”, ако се приеме ,че касаят процесният автомобил са действителни и прехвърлят правото на собственост върху посоченото в удостоверението МПС и даже и то да е идентично с притежаваното от ищеца МПС, същото вече не е собственост на ищцовото дружество.
С оглед на посочените съображения съдът е приел, че по делото не е установено наличието на неоснователно имуществено разместване по отношение на процесният товарен автомобил и предявеният иск по чл.57 ал.2 пр.2 от ЗЗД за заплащане на левовата равностойност на товарен автомобил – влекач, марка „В.” с рег. № *******, рама № YV2D4DDD5*******, двигател № D12C1***** е неоснователен и недоказан. Първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Съгласно тълкуването, дадено с т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Всеки от въпросите, формулирани в изложението не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение, съответно не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно тези въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че с въззивната жалба ищецът [фирма] не е въвел доводи, които да касаят всеки от поставените въпроси от изложението и по които според него въззивният съд е следвало да се произнесе.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма] гр.В.П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 280/05.12.2014 г. по в.гр.дело № 424/2014 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 92/09.01.2015 г., подадена от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], вх.Д, ап.89, чрез адв.С. П., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: