9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 23.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 797 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 289/17.01.2019 г. от Г. В. В., приподписана от адв.Д. Д. срещу определение № 413/03.01.2019 г. по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 8140/28.11.2018 г., подадена от Г. В. В. против определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която е оставена без движение на основание чл.275,ал.2,вр.чл.261,т.4 ГПК частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 г. против определение № 787/31.10.2018 г., с което е спряно производството по делото и е дадена възможност на Г. В. В. в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба – да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново, като недопустима и е прекратено производството по делото в тази част, както и в частта на въззивното определение, с което е потвърдено определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. В. В. към момента в затвора в [населено място] за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Окръжен съд Ловеч на основание чл.83,ал.2 ГПК.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд, че в случая не са установени предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд. Поддържа оплаквания, че няма възможност да заплати държавна такса в производството по посоченото дело, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място], където не работи и не получава възнаграждение, че от представена служебна бележка за доходи на жалбоподателя за периода от 01.01.2018 г. до 25.10.2018 г. се установява, че има доход от 250 лв., или по 25 лева на месец, поради което няма възможност да заплати държавна такса по подадената искова молба по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд. Сочи, че от представената служебна бележка за наличност по сметката му към 25.10.2018 г. има сума 3.88 лв. Жалбоподателят поддържа, че съгласно указанията на съда е подал поредна молба за освобождаване на имоти до КПКОНПИ Велико Търново от 16.11.2018 г., но до настоящия момент няма отговор. Твърди, че не притежава търговски обекти, не извършва търговска дейност и не получава доходи, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода. Искането е да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което жалбоподателят се освободи от заплащане на държавна такса за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд.
В изложението са формулирани въпросите: 1. следва ли да се преценява абстрактната възможност на ищеца да заплаща такси и разноски по производството/притежавайки имущества в конкретния случай, но поставени под особена възбрана от КПКОНПИ и необходимост от фактически затрудняваща го и финансово непосилна за него с оглед нужната правна помощ от специалист, несигурна с оглед изхода/”Съдът може да разреши…..чл.23,ал.4,т.3 ЗОПДИППД/отм./ процедура по разрешаване на плащане с тях/ или при преценяване на искането за освобождаване от такси и разноски, предвид и факта на пребиваването му в затвора от около 8-9 години следва да се преценяват реално разполагаемите средства, имущества и доходи, с които той може да организира заплащането на такси и разноски по производството, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение №6/2012 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 2643/28.10.2014 г. по в.гр.дело № 3934/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2. при доказани незначителни доходи и наличие на данни за възбранени имущества/ведно с усложнена процедура по освобождаването им/ на искащия освобождаване от заплащане на такси и разноски, съставлява ли дълготрайното пребиваване в местата за лишаване от свобода материално затруднение по начин, че той няма да може да упражнява предоставените му процесуални права по делото и реализиране правото на ефективна съдебна защита, решен при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2, пр.2 ГПК. Цитирано е т.решение № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение на Съда на ЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на осн.чл.234 от ЕО от K./Германия/ с акт от 30.06.2009 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
По подадената частна жалба от Г. В. В. с вх. № 289/17.01.2019 г. в частта, с която е обжалвано определение № 413/03.01.2019 г. по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 8140/28.11.2018 г., подадена от Г. В. В. против определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставена без движение на основание чл.275,ал.2,вр.чл.261 ГПК частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 г. против определение № 787/31.10.2018 г., с което е спряно производството по делото и е дадена възможност на Г. В. В. в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба – да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на АС Велико Търново, като недопустима и е прекратено производството по делото в тази част съдът намира за установено следното:
С определение № 919/14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч е оставено без уважение искане на Г. В. В., към момента в затвора в [населено място] за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за производството по гр. д. № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С посоченото определение от 14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд [населено място] е оставена без движение на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 г. против определение № 787/31.10.2018 г., с което е спряно производството по делото и е дадена възможност на Г. В. в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба – да внесе държавна такса в размер на петнадесет лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново и да представи документа, с който се удостоверява това обстоятелство, към делото.
Срещу определение № 919/14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд [населено място] в срок е постъпила частна жалба от Г. В.. Искането в частната жалба е за отмяна изцяло на посоченото определение.
Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби: т.1-ва, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и т.2-ра в случаите, изрично посочени в закона. Определение № 919/14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е оставена без движение на основание чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 261, т. 4 ГПК частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 година против Определение № 787/31.10.2018 година, с което е спряно производството по делото и е дадена възможност на Г. В. в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба – да внесе държавна такса в размер на петнадесет лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново и да представи документ за внасянето й не е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, нито за същото е предвидена възможност в ГПК за обжалване с частна жалба по смисъла на чл.274,ал.1,т.2 ГПК. Поради това съдът преценява, че посоченото определение на Окръжен съд [населено място] в указаната част не подлежи на инстанционен контрол. Частната жалба с вх. № 8140/28.11.2018 г., подадена от Г. В. срещу определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. в частта, с която е оставена без движение частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 г. против определение № 787/31.10.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В същият смисъл е и решаващия правен извод на съда в обжалваното определение. Последното в тази част следва да се потвърди като правилно.
По подадената частна жалба с вх. № 289/17.01.2019 г. от Г. В. в частта срещу определение № 413/03.01.2019 г. по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. В. за освобождаване от заплащане на такси и разноски за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд:
Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявени от Г. В. В. против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, искове за заплащане на: обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на обстоятелството, че е съден при липса на публичност, в размер на 200 000 лева, 148 675 лева – мораторна лихва за забава от датата на първото съдебно заседание през 2013 година до окончателното изплащане на сумата. С молба Г. В. е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по делото.
С Определение № 919/14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч е оставено без уважение искането на Г. В., към момента в затвора в [населено място], за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за производството по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, според която такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочил е, че по молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Прието е, че в представената декларация за материално и гражданско състояние Г. В. е посочил, че е женен; притежава недвижимо имущество, с което не може да се разпорежда, тъй като е в затвора; не е собственик на ресторанти и хотели; не притежава влогове; не получава: заплата, наеми, рента и аренда от земеделски земи или други имоти, дивиденти от акционерно участие и от дялово участие в други търговски дружества; не е регистриран като едноличен търговец; няма информация за доходите на своята съпруга; не страда от заболявания.
Съдът е приел, че преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите такси и разноски трябва да се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства.
Прието е за установено от данните по делото, декларацията за материално и гражданско състояние, че Г. В. притежава недвижими имоти. Прието е също, че обстоятелството, че върху имуществото на Г. В. са наложени обезпечителни мерки по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (към момента Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), не е основание да се направи извод, че той не разполагат с необходимия финансов ресурс да заплати държавна такса в размер на 8 000 лева с оглед депозираната искова молба, въз основа на която е образувано производството по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч. Посочил е, че съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), когато това е необходимо за плащане на публичноправни задължения към държавата – чл. 23, ал. 4, т. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), каквито са таксите, събирани от съдилищата. Според съда наложените обезпечителни мерки по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), върху имуществото на Г. В. не обуславят намаляване на актива на същото.
Прието е, че имущественото състояние на Г. В. не съответства на целите на чл. 83, ал. 2 от ГПК – да се осигури реален достъп до правосъдие на хора с ниски финансови възможности. Посочил е, че преценката на съда, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса, не е произволна, че трябва да се основава на несъмнени доказателства за липса на достатъчно средства. Според съда ирелевантно е обстоятелството, че Г. В. е освобождаван от заплащане на държавна такса за производствата по други дела.
Като е взел предвид данните за имущественото състояние на Г. В., съпоставени с размера на дължимата държавна такса за предявения иск, въз основа на който е образувано гр. дело № 461/2018 г. на Окръжен съд [населено място] съдът е формирал извод, че не са установени по несъмнен начин предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за цялостно или частично освобождаване на Г. В. от заплащане на държавна такса за производството по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция относно искането на Г. В. по чл. 83, ал. 2 от ГПК с тези на първоинстанционния съд е потвърдено определение № 919/14.11.2018 година по гр. дело № 461/2018 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е оставено без уважение искане на В. за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за производството по гр. д. № 461/2018 година на Окръжен съд [населено място].
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението.
С т.12 от т.решение № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането. В разясненията, дадени в мотивите на цитираното тълкувателно решение по тази точка е прието, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Прието е също, че в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. Изводът на въззивния съд, че с оглед данните за имущественото състояние на Г. В., съпоставени с размера на дължимата държавна такса по предявения иск, въз основа на който е образувано гр. дело № 461/2018 г. на Габровския окръжен съд не са установени по несъмнен начин предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за цялостно или частично освобождаване на В. от заплащане на държавна такса за производството по посоченото гражданско дело не са в отклонение от разясненията, дадени от ВКС, макар и по отговор на правен въпрос с различно съдържание. Не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС и формирания извод на съда, че имущественото състояние на Г. В. не съответства на целите на чл.83,ал.2 ГПК, а именно да се осигури реален достъп до правосъдие на хора с ниски финансови възможности.
С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Цитираното и приложено определение на Софийски апелативен съд по гр.дело № 3934/2014 г. съдът не обсъжда, тъй като същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 ГПК по втория въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като касае правилността на въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК. Отговорът на въпроса изисква преценка на събраните доказателства по делото и правилността на фактическите, и правни изводи на въззивния съд. Поради това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. К. съд следва да извърши преценка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд само ако се допусне касационно обжалване на въззивното определение в посочената по-горе част. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.274,ал.3 ГПК К. съд първо трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт – в случая на определението на въззивния съд в посочената част по-горе следва да се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба. С оглед на изложеното съдът приема, че въпросът не е правен. Неустановяване на общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно ясно формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите му правни изводи е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 ГПК. Поради това и съдът не обсъжда цитираните решения от жалбоподателя – т.решение № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение на Съда на ЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/09.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 ГПК на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искане на Г. В. за освобождаване от заплащане на такси и разноски за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд на основание чл.83,ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 413/03.01.2019 г., постановено по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 8140/28.11.2018 г., подадена от Г. В. В. против определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставена без движение на основание чл.275,ал.2,вр.чл.261,т.4 ГПК частна жалба с вх. № 7748/12.11.2018 г. против определение № 787/31.10.2018 г., с което е спряно производството по делото и е дадена възможност на Г. В. В. в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба – да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Апелативен съд [населено място], като недопустима и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Апелативен съд [населено място] в тази част.
Не допуска касационно обжалване на определение № 413/03.01.2019 г., постановено по в.ч.гр.дело № 505/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 919/14.11.2018 г. по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. В. В., към момента в затвора в [населено място] за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за производството по гр.дело № 461/2018 г. на Ловешкия окръжен съд на основание чл.83,ал.2 ГПК по касационна частна жалба вх. № 289/17.01.2019 г., подадена от Г. В. В., приподписана от адв.Д. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: