О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София 18.09.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2071 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. 1773/25.03.2019 г. от ответницата Н. В. Д., чрез адв.М. Д. срещу определение № 145 по в.ч.гр.дело № 110/2019 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 203/21.01.2019 г. по гр.дело № 270/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.250 ГПК на Н. В. Д. за допълване на съдебното решение, постановено по делото и е прекратено производството по чл.250 ГПК по гр.дело № 270/2015 г. на Варненския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението и се постанови друго, с което молбата по чл.250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение се уважи.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите: 1.съдът при преценка за основателност на подадена частна жалба срещу постановено определение следва ли да възприема буквално посочената от жалбоподателя формулировка на искането или трябва да се ръководи от съдържанието му, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са мотивирани доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
След подаване на частната жалба, поради оттегляне на пълномощията на адв.М. Д. от жалбоподателката с определение от 19.04.2019 г. по в.ч.гр.дело № 110/2019 г. на Варненския апелативен съд е назначена адв. Н. С. за оказване на правна помощ по делото на жалбоподателката Н. Д..
Ответникът по частната жалба М. Д. Р. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и приложените доказателства по делото съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството по в.ч.гр.дело № 110/2019 г. на Варненския апелативен съд е образувано по подадена частна жалба от Н. Д., чрез адв.М. Д. срещу определение № 203/21.01.2019 г. по гр.дело № 270/2015 г.на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 34213/22.11.2018 г. за допълване по реда на чл.250 ГПК на решение № 1624/09.10.2018 г., постановено по делото.
С обжалваното определение Варненския апелативен съд е потвърдил определение № 203/21.01.2019 г. по гр.дело № 270/2015 г.на Варненския окръжен съд.
За да постанови този резултат въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл.250,ал.1 ГПК и е прел, че когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, страната може да поиска допълване на решението в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Посочил е, че предвиденият в закона срок е преклузивен и пропускането му има за последица недопустимост на молбата.
Прието е, че постановеното първоинстанционно решение по гр.дело № 270/2015 г. на Варненския окръжен съд е връчено на жалбоподателката Д., чрез процесуалния й представител на 10.10.2018 г. и едномесечния срок е изтекъл на 12.11.2018 г. – понеделник, следващият присъствен ден след 10.11.2018 г. – събота. Приел е, че молба вх. № 34213/22.11.2018 г., в която наред с другото е поискано допълване на първоинстанционното решение е изпратена по пощата на 20.11.2018 г. Приел е също, че искането е направено след изтичане на преклузивния срок, поради което не подлежи на разглеждане. Формиран е извод, че определението на първоинстаницонния съд, с което искането за допълване на решението е оставено без разглеждане е правилно и следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението. Същият е формулиран общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставения въпрос в изложението не представлява правен въпрос, тъй като както се посочи е формулиран общо и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 145 – без обозначена дата, постановено по в.ч.гр.дело № 110/2019 г. на Варненския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 1773/25.03.2019 г., подадена от ответницата Н. В. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв.М. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: