О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 29.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5995/2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от В. А. С., чрез адв. А. П., против определение № 607/16.09.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 482/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2415/03.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1506/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 118, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Добрич.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определениe и се иска неговата отмяна, а делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния формулиран въпрос: Допустимо ли е при възражение за неподсъдност на делото, направено в производство по поставяне под пълно запрещение – чл. 5 ЗЛС, на основание чл. 119, ал. 3 ГПК съдът да приеме, че делото му е неподсъдно по правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК в случай, в който постоянният адрес е настоящия адрес такъв в района на този съд, но това обстоятелство да не е отразено в личната карта на лицето по исковете с правно основание чл. 336 и сл. ГПК предвид правилото, визирано в чл. 337, ал. 1 ГПК и спор за настоящия адрес на ответника между страните няма.Твърди се, че по поставеният въпрос няма задължителна практика на ВКС и произнасянето по него би допринесло за правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 105, чл. 118 и чл. 119 ГПК във връзка със специалните правила на ГПК, касаещи правомощията на съда при разглеждане и решаване на дела за поставяне под запрещение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по касация – Д. В. С., е подала отговор на частната касационна жалба, чрез адв. В. В.. Излага съображения, че жалбата е недопустима, отделно че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на В. С. срещу майка му Д. С., с която е поискал поставянето й под запрещение на основание чл. 5 ЗЛС. С оглед направеното възражение за местна неподсъдност, първоинстанционният съд е приел, че искът е подсъден на Окръжен съд – Добрич, макар че ответницата временно пребивава при внука си в [населено място]. Съдът е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 105 ГПК местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ответника, като няма разпоредба, която да въвежда друго правило във връзка със задължението на съда по чл. 337, ал. 1 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Съдебната практика по процесуалноправните въпроси относно прилагането на правилата за определяне на местна подсъдност е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл. 105 ГПК уреждаща общата местна подсъдност в района, в който е постоянния адрес на ответника, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона. Производството по поставяне под запрещение не изисква изменение на общото правило за местна подсъдност, още повече, че процесуалните норми са императивни. Такова становище не може да бъде обосновано и с наведените от жалбоподателя оплаквания. Не е вярно, че липсва спор относно местната подсъдност, доколкото в срока по чл. 131 ГПК лично ответната страна е направила възражение за местна неподсъдност на делото. Необосновани и недоказани са твърденията на жалбоподателя, че изходящите от ответната страна документи не са подписани от нея и не обективират нейната воля. Отделно от това по делото не са представени никакви доказателства, обосноваващи различен от заявения от страната постоянен адрес. Съгласно чл. 93 ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, поради което без значение за определяне на местната подсъдност по правилото на чл. 105 ГПК според постоянния адрес на ответника е обстоятелството къде пребивава същият временно.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника разноски за настоящата инстанция , удостоверени в договор за правна помощ от 12.11.2015 г., в размер на 200 /двеста/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 607/16.09.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 482/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. В. С. съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: