О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 01.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5694/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от адв. С. С. И., в лично качеството, против определение № 2501/17.09.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 3178/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждането от 08.04.2015 г., постановено по гр.д. № 19936/2014 г. по описа на Софийски градски съд,ГО, І-18 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, необоснованост, незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на обжалваното определение.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК ,инкорпорирано в частната жалба,касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулирани са следните въпроси: 1/ Какво е правното значение и обхват на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК ; 2/ Имат ли доказателствено значение фактите и обстоятелствата, посочени от заинтересованата страна под страх от наказателна отговорност за неверни и неточни данни в утвърдената „декларация – образец във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК ; 3/ Какви конкретни доказателства следва да бъдат представени и какви конкретни факти и обстоятелства следва да бъдат изследвани и доказвани от заинтересованата страна пред решаващия съдебен състав, които следва да са налице, за да бъде преценено и уважено или отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса и разноски в сроковете по ГПК ; 4/ Допустимо ли е решаващият състав да прави изводи за наличие на платежоспособност на заинтересованата страна по данните в подадената образец-декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато в нея липсват и молителят не сочи конкретни данни за доходи от други източници и/или имущества, т.е. съдът необосновано да презюмира наличието на доходи от други източници ; 5/ При подадена молба за освобождаване от държавни такси и разноски решаващият състав следва ли да се съобрази със законните срокове за издаване и снабдяване на заинтересованата страна с доказателствени документи, указани от съда, удостоверяващи наличието на положителни за нея факти и обстоятелства по елементите на чл. 83, ал. 2 ГПК, като определи достатъчен срок за тяхното представяне като доказателства към молбата – ако се налага допълнително към Декларацията им представяне ; 6/ Като се има предвид, че внасянето на сумите за държавна такса е една конкретна необходима престация в указан от закона 7-дневен срок за внасяне от указанията на съда за размера и необходимостта от нейното внасяне по съответната банкова сметка на компетентния съд, не следва ли основен, достатъчен и необходим критерий за съда да бъде единствено и само наличието на финансови средства на молителя към датата и срока, за който е задължен да внесе сумите, като останалите критерии и елементи от фактическия състав на чл. 83, ал. 2 ГПК имат само косвено значение и значение при преценката на съда по чл. 77 ГПК ; 7/ За кой период от време и в какъв размер – брутен или нетен, молителят следва да декларира или да представя доказателства за получен от него доход, в зависимост от момента на подаване на молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения, че е налице необходимост да се определи обективен и точен паричен критерий, според който, страните да могат да претендират да бъдат освобождавани от внасянето на държавни такси и разноски. Не е посочена практика на ВКС, в противоречие, с която да са разрешени въпросите, нито са изложени съображения защо същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, въззивният съд е приел, че от представените с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК писмени доказателства може да се направи категоричен и обоснован извод, че няма данни за влошено здравословно състояние на молителя, че той е в трудоспособна възраст и упражнява адвокатска професия, от която реализира доходи. Направил е заключение за добро имуществено състояние на страната. Констатирал е, че страната притежава недвижими имоти, а от служебна справка в Търговския регистър е установил, че С. И. е собственик на капитала на търговско дружество. При преценка на установените обстоятелства, съдът е приел, че ищецът има достатъчно средства да заплати държавна такса и разноски по делото.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставените въпроси в изложението за допустимост на касационното обжалване не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите не са обусловили крайното разрешение на въззивния съд и не са били правно разрешавани от него. Представеното изложение съдържа оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение, които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Така поставени въпросите са общи и абстрактни и са напълно аналогични на касационните оплаквания, наведени от жалбоподателя. В тази връзка недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на формулиран въпрос не налага обсъждане на специалните основания по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК и е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.
Касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,поради което не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,на която се позовава бланкетно.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са посочени актове на ВКС, на които да противоречат решаващите изводи на въззивния съд. Софийски апелативен съд е постановил обжалвания съдебен акт, съобразявайки всички обстоятелства изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК в тяхната взаимна съвкупност, съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС. Преценката за наличието на законоустановените критерии на чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на такси се извършва въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на документи, издадени от съответните компетентни органи, които следва да бъдат представени с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2501/17.09.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 3178/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: