О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София 15.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 575 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищцата М. А. Г. срещу определение № 28854/12.12.2018 г. по ч.гр.дело № 14992/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 18.02.2015 г. по гр.дело № 53877/2014 г. на Софийски районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 15564/07.10.2014 г. на Софийски районен съд, ведно с приложенията към нея на основание чл.130 ГПК, като е прекратено производството по гр.дело № 53877/2014 г. на Софийски районен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателката неправилен е извода на въззивния съд, че същата не е доказала правен интерес от водене на предявения иск. Сочи, че страни по т.дело № 95/2007 г. на Софийски градски съд, което е за несъстоятелност на „Кремиковци” ЕАД е последното дружество – длъжник, молител „Пещоремонт” АД и всички кредитори по присъединени обезпечени и необезпечени вземания на кредитори, като страна е и жалбоподателката в качеството на обезпечен кредитор. Поддържа, че с нарочна молба е уточнила, че е страна по посоченото дело и е процесуално легитимирана да предяви иска с правно основание чл.270,ал.2 ГПК, че предмета на иска е точно определен и искането в исковата молба е да се обяви за нищожно определение от 22.05.2009 г. по т.дело № 95/2007 г. на Софийски градски съд, и се впише предявената претенция на жалбоподателката Г. като обезпечен кредитор в списъка на приетите вземания по т.дело № 95/2007 г. за сумата 36 978.48 лв., без ДДС към 17.10.2007 г.
Искането е да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, да се отмени същото като неправилно и делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението към касационната жалба е посочено, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – същото определение е постановено в противоречие с решения на Съда на Европейския съюз, и е очевидно неправилно.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 53877/2014 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. А. Г. против „Кремиковци” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.270,ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на определение от 22.05.2009 г. по т.дело № 95/2007 г. на Софийски градски съд и искане да бъде вписана предявената претенция от ЧСИ М. Г., като обезпечен кредитор в списъка на приетите вземания по т.дело № 95/2007 г. на СГС за сумата 36 978.48 лв. без ДДС към 17.10.2007 г.
Прието е, че с разпореждане от 14.10.2014 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да отстрани нередовностите както следва: 1. в качеството на частен съдебен изпълнител ли предявява иска или като страна по делото, по което е постановено определение, чиято нищожност иска да бъде прогласена, 2. ако не е била страна по делото, по което е постановено това определение да посочи защо твърди, че разполага с процесуална легитимация да предяви иска и какъв е правния интерес от същото, 3. защо твърди, че по реда на чл.270 ГПК за нищожни могат да бъда прогласени съдебни актове, различни от решение, 4. кои са били страни по делото, по което е постановено това определение, 5. обжалвано ли е по реда на инстанционния контрол процесното определение и какъв е резултатът от това обжалване, ако е било проведено такова производство, 6. какви пороци твърди, че има атакуваното определение, които да обосноват нищожност на същото, като съобрази, че тези, които водят до недопустимост и неправилност на същото не могат да служат за основание на иск за нищожност, 7. защо твърди, че районният съд по реда на исковото производство може да задължи съд по несъстоятелност да впише в списъка на приети вземания като обезпечен кредитор ищцата, 8. предмет на процесното определение и диспозитив на същото. Посочил е, че е указано в дадения срок ищата да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 80 лв., както са указани и последиците от неизпълнение в срок на дадените указания.
Съдът е приел, че с молба от 21.11.2014 г. ищцата е направила уточнения на предявения иск и е представила доказателства за внесена държавна такса в размер на 80 лв. Посочил е, че от районния съд е изискана служебно справка по т.дело № 95/2007 г. на СГС относно участието на ищцата М. Г. в производството по несъстоятелност на „Кремиковци” ЕАД.
Посочено е също, че районният съд е върнал исковата молба, подадена от жалбоподателката против „Кремиковци” ЕАД на основание чл.130 ГПК и е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим. Районният съд е приел, че ищецът не фигурира като страна по т. дело № 95/2007 г. на СГС, нито като такава, чиито искания се уважават, нито като страна, чиито искания са отхвърлени. Формиран е извод, че ищцата не разполага с право на иск за прогласяване нищожността на посоченото определение, тъй като със същото не са засегнати нейни права и прогласяването на неговата нищожност не би имало отражение върху нейната правна сфера. Прието е, че искането районният съд да впише предявената претенция на ищеца в списъка на приетите вземания по търговското дело е недопустимо, тъй като районният съд не е компетентен да извършва действия във връзка с производство по несъстоятелност на търговец.
От правна страна въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл.270,ал.2 ГПК, според която нищожност на съдебното решение може да се предяви по общия исков ред. Прието е, че искът по чл.270,ал.2 ГПК е самостоятелно средство за защита срещу нищожен съдебен акт. Според съда нищожно е всяко решение/определение, което е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е постановено в писмена форма или не е подписано, не може да се направи извод за наличие на волеизявление, тъй като не неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече при тълкуване.
Преценени са за правилни изводите на районния съд, че след като ищцата М. Г. не е страна в производството по т.дело № 95/2007 г. на СГС, същата не разполага с право на иск за прогласяване нищожността на посоченото определение по търговското дело.
Прието е, че в исковата молба не са изложени твърдения относно пороци, които да водят до нищожност на атакувания съдебен акт и които са посочени от съда в обжалваното определение. Прието е също, че такива пороци не са въведени от ищцата и след указанията от районния съд в този смисъл, дадени с разпореждане от 14.10.2014 г. Посочил е, че пороци на атакувания съдебен акт, които могат да доведат до недопустимост и неправилност на същия не могат да служат за основание на иск за нищожност по чл.270,ал.2 ГПК.
При тези съображения е изведен извод, че ищцата не разполага с право на иск за прогласяване нищожността на определението, което не рефлектира в нейната правна сфера.
Съдът е приел за недопустимо и искането да бъде вписана претенцията на ЧСИ М. Г. като обезпечен кредитор в списъка на приетите вземания по т.дело № 95/2007 г. за сумата 36 978.48 лв. без ДДС към 17.10.2007 г. Посочил е, че ако определението на окръжния съд по чл.692,ал.4 от ТЗ относно произнасяне по възражения срещу приети и неприети от синдика вземания на кредитори в производството по несъстоятелност не е удовлетворително за страната, подала възражение пред съда по несъстоятелността, същата разполага с възможност да предяви специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. Приел е, че искът по чл.694 ТЗ се предявява в преклузивния 7-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692,ал.4 ТЗ. С оглед на предвидения специален ред за разглеждане и включване на вземания на кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност въззивния съд е преценил за правилни изводите на районния съд за недопустимост на исковата претенция в тази част. При тези съображения въззивния съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството пред районния съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за очевидна неправилност на въззивното определение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК на определението на Софийски градски съд от 12.12.2018 г. по ч.гр.дело № 14992/2016 г. В изложението жалбоподателката е възпроизвела текста на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, а именно, че основанието за допускане на касационно обжалване е, че определението на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е постановено в противоречие с решения на Съда на Европейския съюз, без да е формулирала ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. В изложението на жалбоподателката Г. не са формулирани ясно въпроси, които са разрешени от въззивния съд и са обусловили решаващите му правни изводи в обжалваното определение. Възпроизвеждането на текста на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК не представлява формулиран правен въпрос по смисъла на посочената по-горе практика на ВКС. Не са правни въпроси и изложените твърдения в изложението „за налагане на практика и беззаконие и незачитане на влезли в сила определения по същия казус, за проявено пристрастие от съдии от Софийски градски съд”. Поради това съдът преценява, че твърденията и доводите в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 28854/12.12.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 14992/2016 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 3133/10.01.2019 г., подадена от М. А. Г., [населено място], [улица], [жилищен адрес]0.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: