Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София 18.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 838 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 11105/21.12.2016 г. от ответницата Ф. А. С., [населено място], [община], обл.П. за отмяна на влязло в сила решение № 6143/25.11.2016 г. по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 3243/30.05.2016 г., постановено по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд [населено място].
Молителката поддържа, че са налице основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Сочи, че преди постановяване на решението на Благоевградския окръжен съд по в.гр.дело № 719/2016 г. и потвърденото с него решение по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд [населено място] е сключена съдебно спогодба между същите страни на 11.12.2014 г., одобрена от Районен съд [населено място] с определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г., касаеща предоставянето на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между страните дете, режима на лични контакти между бащата М. А. М. с роденото по време на съвместното съжителство на страните дете А. М. М. и размера на дължимата издръжка от другия родител. С оглед на така сключената съдебно спогодба молителката счита, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1,т.4 ГПК за отмяна на постановеното решение на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение на районен съд [населено място], посочени по-горе. В молбата са изложени доводи, че предявеният иск срещу молителката, предмет на атакуваните решения е с правно основание чл.123,ал.2 СК, че в случая не е налице изискуемата се от закона промяна на обстоятелствата, при които първоначално е било определено от съда, кой от двамата родители да упражнява родителските права върху детето, че промяната на обстоятелствата е съществен въпрос, който следва да бъде изследван от съда за да може да бъде предявен иска по чл.123,ал.2 СК. Сочи, че към момента на предявяване на иска от М. М. не са били налице промени в обстоятелствата, които да обосноват изменение на постановените с определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд Разлог мерки относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство дете. В тъзи насока молителката поддържа, че съдът не е изследвал въпроса какви са били обстоятелствата, при които първоначално страните са се споразумели по гр.дело № 449/2014 г. на РРС, че съдът се е отклонил от посочения в исковата молба период, в който е трябвало да изследва наличието на промяна на обстоятелствата, при които първоначално е било определено кой от двамата родители да упражнява родителските права, че този период е от 11.12.2014 г. до предявяване на исковата молба по гр.дело № 320/2015 г. на РРС – 09.04.2015 г. Поддържа също, че за посочения в исковата молба период, в който се твърди, че са настъпили изменения на обстоятелствата, при които първоначално е било предоставено упражняването на родителските права на роденото от съвместното съжителство с М. М. дете остава недоказано, тъй като е доказан период след подаването на исковата молба в съда.
В молбата за отмяна е обосновано и наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.5 ГПК – молителката вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Поддържа, че по гр.дело № 320/2015 г. на РРС молителката оспорила истинността на всички документи, приложени по делото, касаещи редовността на водене на производството и надлежното й уведомяване за същото с оглед въззможността за гарантиране на участието й в процеса. Според молителката съдът допуснал оспорване истинността само на съобщение от 30.04.2015 г. и призовка от 03.07.2015 г., както и на приложения писмен отговор относно истинността на подписа, положен за получател от името на молителката. Сочи, че съдът не е допуснал оспорването на останалите книжа, изходящи от молителката, които касаят движението на самото производство. Счита, че съдът е извършвал призовавания и връчвания на съобщения на друг адрес, различен от постоянния й адрес, че в исковата молба ищецът е посочил адрес, на който според него молителката пребивавала към момента на предявяване на иска, че ищецът е бил длъжен да посочи постоянния й адрес за призоваването й по делото, който му е бил известен, тъй като от там той идвал да вземе детето за осъществяване на личните му контакти с него, че молителят посочил друг адрес, различен от постоянния адрес на молителката. Поради това, че молителката не била уведомявана от съда по предвидения в ГПК ред за датите на съдебните заседания, както и за постановените съдебни актове не е съгласувала защитна позиция по делото, не е информирана за съдебните заседания и била лишена от възможността да присъства лично на тях. С оглед на това, сочи, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК за отмяна решението на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение на РРС. Искането е за отмяна па постановеното решение по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение по гр.дело № 320/2015 г. на Р. и делото се върне на районния съд, който да се произнесе с решение по предявения иск.
В съдебно заседание молителката поддържа, чрез адв.Я., че с решението, чиято отмяна е поискана съдът се е произнесъл по правно основание, по което вече е имало произнасяне по гр. дело № 449/2014 г. на Районен съд [населено място]. Счита, че предявеният иск е следвало да бъде преквалифициран по чл.51,ал.4 СК, а не по чл.127,ал.2,вр.чл.59,ал.9 СК, , тъй като с посочената правна квалификация вече има произнасяне за родителските права, режим на виждане и издръжка.
Ответникът по молбата за отмяна М. А. М., чрез адв. Н. Р. в писмен отговор е изразил становище, че не са налице сочените от молителката основания за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд по в.гр.дело № 719/2016 г. и потвърденото с него решение на Разложкия районен съд по гр.дело № 320/2015 г. Становището е доразвито в съдебно заседание, проведено на 15.05.2017 г. пред настоящия съдебен състав.
Върховният касационен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните прие следното:
С определение № 81/07.03.2017 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е приета за допустима.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
По основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК.
Отмяната по чл.303 ГПК представлява самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. В цитирания текст на ГПК основанията за отмяна са изброени изчерпателно и те не могат да се прилагат разширително.
Съгласно чл.303,ал.1,т.4 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да поиска заинтересованата страна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да има противоречие по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които решенията са постановени. В тази хипотеза е достатъчно и предметът на едното дело да се включва в другото.
В настоящият случай молителката иска отмяна на влязлото в сила решение № 6143/25.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 3243/30.05.2016 г. по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог. С последното по предявен иск с правно основание чл.127,ал.2 СК, вр.чл.59,ал.9 СК от М. А. М. са изменени постановените с определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд гр.Разлог мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения на детето А. М. М., родено на 11.10.2012 г.. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на неговия баща и законен представител М. А. М., определено е местоживеенето на детето да е в дома на неговия баща и законен представител, определен е режим на лични отношения на детето с майката Ф. А. С. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта с възможност за преспиване в дома на майката, всяка календарна година пет дни през зимата, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения отпуск на бащата, прекратена е издръжката, определена с определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд [населено място], която бащата М. А. М. е бил осъден да заплаща на детето в размер на 85 лв. месечно. Осъдена е Ф. А. С. да заплаща на малолетното дете, чрез неговия баща и законен представител М. А. М. ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., считано от привеждане в изпълнение на решението, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на така определената издръжка. С решението съдът се е произнесъл по дължимата държавна такса от ответницата Ф. С. и разноски в полза на ищеца М. М..
С решението от 25.11.2016 г. въззивният съд е приел, че към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция е налице настъпила промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59,ал.9 СК, тъй като се различават съществено от условията при одобряване на съдебната спогодба от 11.12.2014 г. Прието е, че следва да бъдат изменени постановените с определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд [населено място] мерки относно упражняване на родителските права по отношение на детето А. М. М., като вместо на майката родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на неговия баща, съответно се определи ново местоживеене на детето – в дома на бащата. Както се посочи по-горе определен е режим на лични контакти на детето с майката – сега молител и съдът се е произнесъл по дължимата от последната издръжка.
Молителката е посочила определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд [населено място], като противоречащо на посоченото по-горе решение. С цитираното определение е одобрена постигнатата съдебна спогодба между М. А. М. и молителката Ф. А. С., касаеща предоставянето на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между страните дете, режима на лични контакти между бащата М. А. М. с роденото по време на съвместното съжителство на страните дете А. М. М. и размера на дължимата издръжка от другия родител. Според одобрената съдебна спогодба упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на съвместното съжителство между страните малолетно дете А. М., [дата на раждане] е предоставено на Ф. С.. Определен е режим на лични контакти между бащата М. М. и малолетното дете А. М. и в полза на детето е присъдена месечна издръжка, дължима от бащата в размер на сумата 85 лв.
Влязлото в сила решение от 25.11.2016 г. по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение от 30.05.2016 г. по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог и определение № 5288/11.12.2014 г. по гр.дело № 449/2014 г. на Районен съд гр.Разлог не си противоречат. С цитираното определение е одобрена съдебна спогодба между същите страни – молителката Ф. А. С. и ответника по молбата М. А. М. относно упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между страните дете А. М., [дата на раждане] , като същите са предоставени на молителката, определен е режим на лични контакти между бащата и малолетното дете, и в полза на детето е присъдена месечна издръжка. С решението, чиято отмяна е поискана съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.127,ал.2 СК, вр.чл.59,ал.9 СК, като е постановил изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения по отношение на малолетното дете А. М., местоживеенето на детето и дължимата издръжка. Решението, чиято отмяна е поискана е постановено между същите страни, но на различно основание и искане. Следователно не се установява хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд, и потвърденото с него решение на Районен съд гр.Разлог на това основание следва да се остави без уважение.
По основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящият случай молителката е изложила твърдения за наличие на хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможността да участва в производството – чл.303,ал.1,т.5,пр.1 ГПК.
Както се посочи по-горе с решението, чиято отмяна е поискана Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение на Районен съд гр.Разлог по гр.дело № 320/2015 г., с което е уважен предявен иск с правно основание чл.127,ал.2 СК, вр.чл.59, ал.9 СК.
Видно приложеното гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог на молителката Ф. С. е редовно връчен препис от исковата молба със съобщение на 30.04.2015 г. на посочения в исковата молба адрес [населено място], [улица]. Съобщението е връчено лично на молителката. Препис от определение № 3024/29.06.2015 г. по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог и доклада по делото е редовно връчен с призовка на молителката на 03.07.2015 г. С посоченото определение районният съд е насрочил делото в съдебно заседание на 07.09.2015 г. Впоследствие с определение от 24.07.2015 г. по молба на ищеца делото е пренасрочено за съдебно заседание за 17.09.2015 г. За съдебното заседание на молителката е връчена редовно призовка на 03.08.2015 г.
На проведеното съдебно заседание на 17.09.2015 г. молителката се е явила лично. Съдът е приел за окончателен отразения в протокола доклад по делото. Ответницата-сега молител е оспорила автентичността на подписа на получател на призовката от 03.08.2015 г., с която е уведомена за съдебното заседание. На основание чл.193 ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на подписа за получател на посочената призовка и е указал, че тежестта на доказване неистинността на документа е върху ответницата Ф. С.. Съдът е отложил делото за 02.10.2015 г., за което ответницата-сега молител е била уведомена.
В съдебното заседание на 02.10.2015 г. молителката се е явила лично и с упълномощен адвокат Р. З.-К.. В това заседание молителката, чрез упълномощения адвокат е оспорила автентичността на положения от нея подпис на приложените по делото съобщение от 30.04.2015 г., призовка от 03.07.2015 г. и приложения писмен отговор на Ф. С. на исковата молба. Съдът е открил производство по оспорване истинността на посочените документи относно положения подпис от молителката на основание чл.193 ГПК и е указал, че тежестта на доказване неистинността на документите е върху Ф. С..
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, изслушано в съдебно заседание на 17.12.2015 г. подписите за получател в съобщение от 30.04.2015 г., с което е връчен препис от исковата молба на ответницата-сега молител, призовка от 03.07.2015 г., в призовка от 03.08.2015 г. и в писмения отговор на исковата молба не са изпълнени и положени от Ф. А. С.. В посоченото заседание съдът е признал за доказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на истинността на писмен отговор на исковата молба с вх. № 3600/04.05.2015 г., съобщение от 30.04.2015 г., призовка от 03.07.2015 г. и призовка от 03.08.2015 г. в частта, относно автентичността на подписа положен от името на ответницата Ф. С., обявил е тяхната неистинност и на основание чл.194,ал.2 ГПК е изключил посочените документи от доказателствата по делото.
На същото съдебно заседание, на което молителката се е явила лично и е представлявана от адв.З.-К. районният съд й е връчил препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства, и е дал указание за отговор в едномесечен срок от връчването. Делото е било отложено за 09.02.2016 г., за която дата и час молителката е била уведомена лично.
По предявения иск, предмет на гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог молителката е подала писмен отговор, чрез адв. Р. З.-К. вх. № 330/15.01.2016 г. В същият е посочила адрес [населено място], [улица], [община], обл. П..
По делото са проведени и съдебни заседания както следва:
На 09.02.2016 г., на което молителката не се е явила, но е била представлявана от адв.З.-К., на 22.03.2016 г., на което молителката не се е явила, като е представлявана от адв.З.-К., на 19.04.2016 г., на което молителката не се е явила и е била представлявана от адв.З.-К.. На последното заседание съдът е дал ход на устните състезания. Първоинстанционното решение по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд [населено място] е постановено на 30.05.2016 г. Съобщение за постановеното решение е редовно връчено на молителката на 01.08.2016 г.
Срещу решението по гр.дело № 320/2015 г. на Р. молителката-ответник по делото е подала въззивна жалбавх. № 7044/11.08.2016 г. с посочен адрес [населено място], [община], обл.П., [улица]. Пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание на 03.11.2016 г., за което молителката е била редовно призована на посочения във въззивната жалба адрес. На това заседание молителката не се е явила и е била представлявана от упълномощения от нея адв.Я..
Като взема предвид посочените факти съдът намира, че в хода на производството по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог и пред въззивния съд по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд не са нарушени съответните правила в ГПК по призоваването и връчването на препис от исковата молба на молителката Ф. С. – чл. 56,чл.57,чл.58, вр.чл.43 и сл. ГПК и чл.131 ГПК, и последната не е била лишена от възможност да участва в делото. Молителката не твърди, а и не се установява от доказателствата по делото вследствие нарушаване на процесуални правила да е била лишена от участие във въззивното производство. От доказателствата по делото се налага категоричния извод, че молителката е участвала в производството по делото пред първата и въззивна инстанция, и е била надлежно представлявана от адвокат. С оглед на това съдът преценява, че не е установено основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5,пр.1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение и потвърденото със същото решение на Районен съд гр.Разлог.
Останалите оплаквания в молбата за отмяна са относими към основанията за въззивно обжалване на съдебния акт и не представляват основания за отмяна по смисъла на чл.303 и сл.ГПК. Поради това съдът намира, че не следва да се произнася по тях.
Като взема предвид изложеното съдът приема, че в настоящият случай не се установява нарушение на съдопроизводствени правила, което да обоснове отмяна на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение на Р. на основание чл.303,ал.1,т.5,пр.1 ГПК и молбата за отмяна в тази част следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба вх. № 11105/21.12.2016 г., подадена от Ф. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област П., [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 6143/25.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 719/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 3243/30.05.2016 г. по гр.дело № 320/2015 г. на Районен съд гр.Разлог на основание чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: