1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София 17.02.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 433 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 35076/25.11.2019 г. от Н. М. М., чрез адв. И. М. за отмяна на влязло в сила решение № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.304 ГПК и чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Молителят поддържа, че е собственик на апартамент в [населено място], [улица], който закупил през месец юли 2019 г. от „П. и.” ООД, че към момента малолетната Е. А. твърди, че е собственик на идеална част от апартамента, като обосновава претенцията си с цитираното решение, чиято отмяна иска. Сочи, че с решението е признато за установено, че биологичен баща на малолетната Е., [дата на раждане] от майка М. А. Т. е Б. К. С., починал на 12.07.2016 г. в [населено място]. За наличие на посоченото решение молителят узнал на 03.10.2019 г., когато му бил връчен препис от искова молба за делба на собствения му апартамент с ищец малолетната Е. А., чрез нейната майка М. Т.. Мотивира доводи, че по делото е изслушано заключение на вещо лице Н. Т. по назначена ДНК експертиза, според което вероятността Б. С. да е биологичен баща на детето Е. А. при майка М. Т. е РР= 0.99999999954/при гранични стойности от 0 до 1/. Молителят твърди, че при наличие на две становища от различни вещи лица по назначена първа и трета експертиза за деградация на кръвните проби, взети от починало лице, което починало лице от съдебно медицинската експертиза № 165/2016 г. става ясно, че е престояло около 5 дни на високи температури и са започнали гнилостни венозни мрежи, послесмъртни петна създава съмнения за обективността на изготвеното заключение от вещото лице Н. Т.. В молбата се сочи, че към настоящия момент не е налице влязла в сила присъда, с която по надлежния ред да бъде установено неистинност на заключението на вещото лице.
Искането в молбата за отмяна е да се отмени посоченото решение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд. В молбата за отмяна е поискано спиране изпълнението на решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 98/2017 г.
Ответницата по молбата за отмяна малолетната Е. Б. К., чрез майката и законен представител М. Т., чрез адв. М. Г. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като в същата са изложени доводи за неправилност на решението, които не представляват основания за отмяна по чл.303 ГПК, както и за неоснователност на молбата по същество.
При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:
Подадената молба от Н. М. М., чрез адв. И. М. за отмяна на влязло в сила решение № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд е процесуално недопустима по следните съображения:
С решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд е признато за установено по иска, предявен от Е. М. А., чрез нейната майка и законен представител М. А. Т. против Н. К. С., в качеството й на наследник по закон на Б. К. С., починал на 12.07.2016 г., че биологичен баща на детето Е. М. А., родено на **.**.**** г. в [населено място] от майка М. А. Т. е Б. К. С., починал на 12.07.2016 г. в [населено място] и е допусната промяна в бащиното и фамилно име на детето, като занапред същото да носи имената Е. Б. К..
С решение № 119/20.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.дело № 216/2018 г. е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
С определение№ 284/28.03.200019 г. по гр.дело № 4575/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г.
Видно от данните по делата – първоинстанционното, въззивно и пред касационната инстанция молителят Н. М. М. не е страна в производството по предявения иск с правно основание чл.69 СК от Е. М. А., чрез нейната майка и законен представител М. А. Т..
Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК от лице, което не е процесуално легитимирано да иска отмяна на решението.
В разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, които имат право да подадат молба за отмяна на влязло в сила решение. Това е заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила. В настоящият случай молителят не е взел участие като страна в съдебното производство по предявения иск с правно основание чл.69 СК, по който е постановено решение № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението, чиято отмяна е поискана е постановено по иск с правно основание чл.69 СК, предявен от малолетното дете Е. М. А., чрез майката и законен представител М. А. Т., чрез адв.М. Г. срещу Н. К. С., в качеството й на наследник по закон на Б. К. С.. Искът е за гражданско състояние – установяване на произход от бащата. Силата на пресъдено нещо по тези искове се разпростира спрямо всички. Следователно силата на пресъдено нещо на атакуваната решение важи и по отношение на молителя. Последният обаче няма качеството на необходим другар на страната на ищеца или ответниците по делото, образувано по иска с правно основание чл.69 СК. Молителят не е и задължителен другар, тъй като естеството на спора по чл.69 СК не налага задължителното му участие по делото като страна. След като молителят не е страна, нито е неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението за установяване на произход от бащата, чиято отмяна се иска същият не е процесуално легитимиран да иска отмяна на решението. Изключено е всеки гражданин да може да иска отмяна на решения по дела за гражданско състояние, които с оглед на техния предмет се нуждаят от особена стабилност. Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Тъй като молбата за отмяна е процесуално недопустима без уважение следва да се остави искането за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна е поискана.
С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответницата по молбата Е. К. сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Доводите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и за намаление на разноските в тази част по чл.78,ал.5 ГПК са неоснователни. По подадената молба за отмяна е подаден писмен отговор от Е. Б. К., чрез майката и законен представител М. Т., чрез адв.М. Г., който е мотивиран и изплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Към отговора е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита, и съдействие, от които се установява, че адв. М. Г. е надлежно упълномощена да представлява ответницата по молбата за отмяна Е. К. и съответно, че е изплатен адвокатски хонорар в размер на сумата 1000 лв. за процесуалното представителство в настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане, като недопустима молба вх. № 35076/25.11.2019 г., подадена от Н. М. М., с постоянен адрес [населено място], [община], обл.П., ул.”5-та”, № 10, чрез адв. И. М. за отмяна на влязло в сила решение № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.304 ГПК и чл.303,ал.1,т.2 ГПК.
Прекратява производството по гр.дело № 433/2020 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Оставя без уважение искането на Н. М. М. за спиране изпълнението на решение № 119/20.06.2018 г. по в.гр.дело № 216/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1630/19.12.2017 г. по гр.дело № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Н. М. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], обл.П., ул.”5-та”, № 10 да заплати на Е. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], район Т.,[жк], [жилищен адрес] – малолетна, чрез майката и законен представител М. А. Т., ЕГН [ЕГН], със същия адрес сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: