О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2466 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. Д. И., чрез адв. В. Р. против решение № 828/06.12.2013 г. по в.гр.дело № 968/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 185/08.02.2013 г. о гр.дело № 5427/2012 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 7000 лв. със законната лихва от 10.12.2011 г. и в частта за разноските, както и определението по чл.248 ГПК от 26.03.2013 г. и вместо отменената част е отхвърлен иска с пр.осн.чл. 49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 7000 лв., заедно със законната лихва, считано от 10.12.2011 г. Касационната жалба е подадена срещу същото въззивно решение и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният иск с пр.осн.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 7000 лв. до 20 000 лв., заедно със законната лихва от 10.12.2011 г.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите – за да се проведе пълно доказване необходимо ли е наличие на свидетел очевидец или няколко косвени доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност и последователност, които биха могли да обосноват извод за причината и мястото на деликта са достатъчни. Допустимо ли е при няколко косвени доказателствени средства съдът да изключва някое от тях – заключение на вещо лице с мотива, че от другите доказателства не се установява безспорно мястото и причината за деликта, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [община], чрез ст.юрисконсулт М. А. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за необосновани изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на [община] за обезщетяване на понесените от жалбоподателката – ищца неимуществени и имуществени вреди от претърпяната от нея злополука на 10.12.2011 г. На посочената дата около 12 часа по в [населено място] по [улица]ищцата К. И. при стъпване от уличното платно на тротоара кракът й попаднал в пълна с листа дупка и се заклещил в стърчащите от нея арматурни железа, като последица от което получила счупване на дясната глезенна става.
Прието е, че от събраните по делото доказателства и извършения оглед от районния съд не е установено наличието на причинна връзка между полученото от ищцата увреждане и намиращата се и след повече от година дупка на тротоара между блока и младежкия дом по „Р. Д.”. Според въззивния съд свидетелката Г. Г. не е очевидец на инцидента и възпроизвежда лични впечатления за състоянието на тротоара на мястото на злополуката след настъпване на последната, че от показанията на същата се установява обстоятелството, че към момента, когато е ходила на мястото на злополуката на тротоара е имало три дупки, последната от които доста издълбана с два метални шиша. Прието е, че при извършения след повече от година оглед от районния съд, по реда на чл.204 ГПК е констатирано наличието на запълнена с пясък неравност на тротоара с размери 40/40 см и дълбочина 2 см, от която се подават на около 1 см арматурни железа. При тези данни съдът е направил извода, че не е доказана причинно-следствена връзка между наличните на тротоара дупки/неравност и полученото от ищцата увреждане. Според въззивния съд, обстоятелството, че ищцата К. И. е взета от „Бърза помощ” от това място не доказва получаването на увреждането по описания в исковата молба начин – непосредствено при преминаването от уличното платно на тротоара стъпване в дупка със стърчащи арматурни железа и заклещване в тях. С оглед на тези съображения съдът е приел, че не следва да обсъжда обясненията на вещото лице за възможните механизми за получаване на травмата. Приел е, че съгласно разпределението на доказателствената тежест в производството по исковете върху ищцата е задължението да установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Прието е, че елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е причинната връзка между противоправното и виновно деяние/действие или бездействие/ – в конкретния случай неизпълнение от ответната община на законово задължение за поддържане на тротоара по [улица]на [населено място], и настъпилата вреда. Приел е, че от установените по делото данни не се налага извод за наличието на такава връзка между твърдяното бездействие от страна на служители на общината и настъпилото увреждане. При недоказаност на този елемент от фактическия състав, правопораждащ за правото за обезщетение на вреди въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на предявените искове. С оглед на този извод съдът е приел, че не следва да обсъжда наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Като е взел предвид тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 7000 лв., заедно със законната лихва от 10.12.2011 г. и вместо отменената част е отхвърлил този иск за посочената сума, като неоснователен. Със същото решение е потвърдил решението на Русенския районен съд в частта, с която предявения иск с пр.осн.чл.49,вр.чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 90.13 лв., тъй като решението в частта за имуществените вреди като необжалвано е влязло в сила, че сумата представлява нововъзникнали имуществени вреди след приключване на устните състезания по делото.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката К. И. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси от жалбоподателката-ищца не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Всеки от тях съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираният въпрос от жалбоподателката е правен въпрос и налице ли е допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т. 3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване, но не и дали изводите на съда са законосъобразни. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т. 3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателката не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателката К. И..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 550 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 828/06.12.2013 г. по в.гр.дело № 968/2013 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 748/21.01.2014 г., подадена от ищцата К. Д. И., [населено място], [улица], вх.1,ет.3,ап.6, чрез адв.В. Р., [населено място], [улица], ет.2,ст.15.
Осъжда К. Д. И., [населено място], [улица], вх.1,ет.3,ап.6 да заплати на О. [населено място], пл.”С.” 6 сумата 550 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: