О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София 26.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 80 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място] против определение № 3205/16.11.2015 г. по ч.гр.дело № 1583/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено на осн. чл. 248 ГПК определение № 2374 от 31.08.2015 г. по ч.гр.дело № 1583/2015 г. на Софийски апелативен съд като е осъден жалбоподателят да заплати на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]”, Р. В.” Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], всички със седалище [населено място], [улица], офис партер със съдебен адрес [населено място], [улица], вход от [улица],ет.2 НП /В. К. Ц.-в..о./, представлявани от юрисконсулт Р. сумата от по 10 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателя действията по образуване на изпълнително дело № 20147850400095 на ЧСИ Л.М. с рег. № 78* е с цел да се съберат разноски и такси за недължими и процесуално ненужни действия при това надвишаващи стойността на „дълга” от 300 лв. десетки пъти, че това представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права в разрез с изискванията на чл.3 ГПК, нарушение или заобикаляне на закона и дължимото поведение при упражняване на процесуални права. Оспорва, че има представителство и процесуални действия по защита на 30 лица, свързани по смисъла на ТЗ, които са с един и същи управител и собственик. Сочи, че формално не може да се каже, че в процеса действително „участват” 30 различни лица със свои права, които не могат и да имат противоречиви интереси, че всички тези”правоотношения” целят само и единствено да начисляват формални „разноски” за дейността на т.нар.юрисконсулт. Според жалбоподателя подаването на отговор на частна жалба е правна възможност, а не процесуално действие, от чието неосъществяване да следват някакви неблагоприятни последици, че не са положени процесуални усилия за защита на 30 индивидуални интереса, че ако има такива, то е неповече от веднъж, тъй като всички становища са с идентично съдържание и са променяни единствено, имената на дружествата и техния ЕИК.
В жалбата е изразено становище, че по сходни казуси съда по същество е приел, че цесията не може да лиши длъжника от права, нито да ограничи кръга на неговите възражения, че вземането по изпълнителния лист остава едно и след цесиите. Сочи, че акцесорния характер на разноските по изпълнението спрямо главното цедирано вземане не предполага положението на длъжника по отношение на техния размер да се влоши с евентуална цесия, включително и при няколко цесии на части от вземането, че цедирането на части от вземането не означава, че вземанията стават няколко и че спрямо всяко от тях следва да се определят разноски по изпълнението. Поддържа, че вземането по изпълнителния лист остава едно и също и след цесиите, поради което спрямо неговия общ размер следва да се определи и еднократен размер на разноските за адвокатско/юрисконсултско/ възнаграждение – така както и ако не беше цедирано, че в случая е налице правоприемство в изпълнителния лист на основание чл.429,ал.1 ГПК, че противното би довело до недопустимо влошаване на положението на длъжника от сключените между трети лица договори за цесии. В жалбата са развити и доводи, според които претенцията за възнаграждение е за юрисконсултско възнаграждение от страна, която не е страна в производството е едновременно недопустима и неоснователна.
Ответниците по частната жалба, всички чрез юрисконсулт И. Р. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на частната жалба, тъй като определението не подлежи на обжалване с оглед цената на претенцията, както и на основание чл.437, ал.4 ГПК. Обосновани са и доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Определението на Софийски апелативен съд от 31.08.2015 г. по ч.гр.дело № 1583/2015 г., което е допълнено с обжалваното определение подлежи на обжалване с частна жалба. С определението на Софийски апелативен съд от 31.08.2015 г. е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу решение № 16345/14.08.2014 г. по ч.гр.дело № 11839/2014 г. на Софийски градски съд. Поради това, че на обжалване подлежи първоначалното определение на САС на обжалване с частна жалба подлежи и определението, с което е допълнено същото в частта за разноските.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Възивният съд е приел, че от ответниците по частната жалба на [фирма] е постъпила молба по чл.248 ГПК за допълване на определение от 31.08.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 1583/2015 г. на същия съд, като им се присъдят направените за това производство разноски. Прието е, че молбата е подадена от надлежно упълномощено лице с приложено пълномощно, съответно в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. По основателността на молбата съдът е приел, че молбата е частично основателна. Според въззивния съд по делото по постъпилата частна жалба от [фирма] и ответниците по частната жалба – тридесет търговски дружества са депозирали писмени отговори, подписани от юрисконсулт П., с представено пълномощно, съответно заявено искане за присъждане на разноски и приложени списъци за тези разноски в размер на по 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Посочил е, че с определението от 31.08.2015 г., с което САС се е произнесъл по частната жалба в полза на ответниците по жалбата не са присъдени разноски. При определяне размера на направените разноски съдът е приел, че в полза на всеки от ответниците по частната жалба следва да се присъди по 10 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение – или общо 300 лв. Според съда определянето на разноски в по-висок размер би довело до толериране на недобросъвестно упражняване на права и до нарушаване на добрите нрави.
Правните изводи на въззивния съд са правилни.
Производството по ч.гр.дело № 1583/2015 г. на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 16345 от 14.08.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр.д. № 11 839/14 г., с което са оставени без уважение искането за спиране на производството по делото и жалбата на [фирма] , длъжник по изп.дело № 2014785040095 на ЧСИ Л.М. с рег. № 78* срещу постановление от 01.07.14 г. на ЧСИ. [фирма] е взискател по изпълнението по изп. дело № 20147850400095 по описа на ЧСИ Л. М., а останалите търговски дружества са присъединени взискатели. „Ч. [фирма] е длъжник по изпълнението.
Ответници по частната жалба са [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], В. Т.” Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], всички със седалище [населено място], [улица], офис партер със съдебен адрес [населено място], [улица], вход от [улица],ет.2 НП /В. К. Ц.-в..о./, представлявани от юрисконсулт Е. К. П..
С определение № 2374/31.08.2015 г.по ч.гр.дело № 1583/2015 г. Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу решение № 16345/14.08.2014 г. по ч.гр.дело № 11839/2014 г. на Софийски градски съд, като е приел, че последният съд се е произнесъл по същество по подадената жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител и молбата за спиране, поради което същото не подлежи на обжалване съгласно чл. 437,ал.4 ГПК. Със същото определение САС не се е произнесъл по искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски.
С молба вх. № 11982/12.09.2015 г. всички ответници по частната жалба са поискали допълване на определението, като им се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Молбата е подадена, чрез юрисконсулт И. Р. с приложено към същата пълномощно.
Съдът намира, че молбата за допълване на определението на Софийски апелативен съд в частта за разноските е подадена в едномесечния срок, предвиден в чл.248,ал.1 ГПК от надлежни страни – ответници по частната жалба на [фирма], чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт.
Всяко от търговските дружества – ответник по частната жалба на [фирма] въз основа на която е образувано ч.гр.дело № 1583/2015 г. на Софийски апелативен съд е подал писмен отговор по жалбата, чрез упълномощен юрисконсулт, с приложени към отговора пълномощно и списък на направените разноски. Освен това във всеки от отговорите е заявено искане за присъждане на разноски за това производство.
С оглед на посоченото съдът преценява, че в случая в производството пред Апелативен съд [населено място] по ч.гр.дело № 1583/2015 г. всяко от търговските дружества, посочени по-горе са страни – ответници по частната жалба, представлявани са от юрисконсулт, надлежно упълномощен, чрез който са подадени писмени отговори по частната жалба, предмет на делото. Приложими са разпоредбите на чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК, тъй като с определението на САС от 31.08.2015 г. частната жалба на „Ч. Е. Б.” е оставена без разглеждане. В полза на ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноски за това производство. Правилно Софийски апелативен съд е приел, че в полза на всеки от ответниците по частната жалба следва да се присъди по 10 лв. разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение или общо сумата 300 лв. Така определената сума е съобразена с разпоредбите на чл.7,ал.1,т.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това следва да се съобрази обстоятелството, че всяко от търговските дружества е представлявано от един и същи юрисконсулт и подадените писмени отговори по частната жалба са с идентично съдържание.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Както вече се отбеляза всяко от търговските дружества-ответници по частната жалба е участник – страна в производството по ч.гр.дело № 1583/2015 г. пред Софийски апелативен съд, представлявано е от юрисконсулт, чрез който са подадени писмени отговори по частната жалба-предмет на делото и с оглед изхода на последното в полза на всеки от ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноски за това производство за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК, при съобразяване с осъществената процесуална защита и разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора в полза на всеки от ответниците по частната жалба следва да се присъди сумата по 5 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК,вр.чл.81 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 3205/16.11.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 1583/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление, [населено място], С. о., р-н М., [улица], Б. Б. Ц. да заплати на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]”, Р. В.” Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], всички със седалище [населено място], [улица], офис партер със съдебен адрес [населено място], [улица], вход от [улица],ет.2 НП /В. К. Ц.-в..о./, представлявани от юрисконсулт И. Р. – на всяко от търговските дружества сумата от по 5 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: