О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3868/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Е.Й.-пълномощник на Р. Л. Х. срещу решение № 135 от 12.03.2013 год.на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 83/2013 год.,с което е потвърдено решение № 1947/21.12.2012 год.по гр.д.№ 5004/2012 год. на Плевенски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против П. г. п. т. – П. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът е успял да формулира един материалноправен въпрос, отговарящ на критериите, дадени в задължителното тълкуване по т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, който, след необходимото му уточняване, се свежда до: трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност и процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл.8,ал.1 КТ,които са от значение за постановения резултат, като разрешението на въззивния съд противоречи на това по приложените от касатора съдебни решения.
Ответната страна П. г. п. т. – П. ,чрез пълномощника си адв.Е.З. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № РД 15-459/16.07.2012 год. на директора на ответното учебно заведение, връчена й на 16.07.2012год. и издадена на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. В мотивите на същата заповед е било посочено, че ищцата не притежава необходимия вид и равнище на образование, а именно-висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление, съответстваща на учебния предмет с присъдена професионална квалификация учител съгласно изисквания по длъжностна характеристика за длъжността „Ст.учител практическо обучение” в ответното учебно заведение. В заповедта е аргументирано извършеното нововъведение за изискваната степен на образование, вкл. по отношение промяната в длъжностната характеристика на ищцата. В случая измененията в изискването за образование не е водело до изменение на заеманата от ищцата по трудовия договор длъжност,поради което съдът е приел, че работодателят е имал право да промени изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,защото поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС – решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,на които касаторът се позовава.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 135 от 12.03.2013 год.на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 83/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: