О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София 15.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1444 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.396,ал.2 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ответницата М. Ж. С., чрез адв.В. Г. срещу определение № 633/28.12.2016 г. по ч.гр.дело № 531/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено определение № 2461/06.12.2016 г. по гр.дело № 1594/2016 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД, който М. Д. С. е предявила срещу М. Ж. С., което да бъде осъществено, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 1131/2016 г. на ЧСИ И. М. с рег. № 704 на КЧСИ и с район на действие Районен съд Бургас, и е определена гаранция по чл.390,ал.4,пр.последно в размер на 2000 лв., която следва да бъде внесена по сметка на АС Бургас от М. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението, и е постановено да се издаде обезпечителна заповед на ищцата М. Д. С. след представяне на внесената гаранция по сметка на БАС.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с която молбата за допускане обезпечение на предявения иск се остави без уважение.
В изложението са поставени правните въпроси: 1.чия е тежестта за установяване вероятната основателност на предявения иск, 2. как се формира преценката, че представените писмени доказателства са убедителни, че е налице обезпечителна нужда и преценката доколко следва да бъдат ограничени законните права на ответника и на трети на производството лица, за да се допусне исканото обезпечение, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по частната жалба М. Д. С., чрез адв.В. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на предвидените в чл.280,ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 396,ал.2 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба подадена от М. Д. С., с искане по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение по предявения от нея иск, с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД срещу М. Ж. С., което да бъде осъществено чрез спиране на изпълнението по посоченото в молбата изп.дело, по описа на ЧСИ И. М..
От представения с исковата молба нот. акт №348 от 03.08.2004 год. е прието за установено, че молителката М. С. е дарила на своята внучка М. Ж. С., ответница по гр.д. №1594/2016 год. по описа на БОС 1/12 ид.част от магазин, преустроен в банка на две нива, със застроена площ на всяко ниво от 257 кв.м., находящ се в сграда, построена в ПИ V-603, в кв.49 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], пл.“С.” №2, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото да ползва дарената част и получава гражданските плодове от нея. Прието е за установено от представената с исковата молба схема №1625 от 15.01.2014 год. на С., че имотът предмет на дарението обективирано в цитирания нот. акт е с идентификатор №07079.610.118.1.6 и с предназначение за делова и административна дейност, на две нива.
Съдът е приел за установено от приложеното към частната жалба заверено копие от решение №1834 от 20.11.2015 год. по гр.д. №11100/2013 г. на Районен съд Бургас, че самостоятелният обект с идентификатор №07079.610.118.1.6 по К./Р на [населено място] е изнесен на публична продан на осн. чл.348 ГПК, в резултат на извършена съдебна делба на същия имот. Установено е от извършена служебна справка в деловодство на БРС, че решение №1834/20.11.2015 год. е влязло в законна сила на 23.06.2016 год. Посочил е, че с частната жалба е представено заверено копие от молба вх. №14111 от 03.11.2016 год., входирана по изп.д. №1131/2016 год. по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704 на КЧСИ, подадена от М. Д. С., от съдържанието на която е установено, че по посоченото изп.дело е представено копие от исковата молба по гр.дело №1594/2016 год. по описа на БОС.
От правна страна съдът е приел, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, че е необходимо кумулативното наличие на посочените предпоставки, за уважаване на искането за допускане на обезпечение.
Според въззивния съд от приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи възрастта, здравословното състояние и материалните възможности на жалбоподателката може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Относно наличието на обезпечителна нужда съдът е приел, че с разпоредбата на чл.227, ал.5 ЗЗД е предвидена защита на правата на третите лица придобили права върху дарени имоти, преди отбелязването на исковата молба. Прието е също, че исковата молба, подадена от М. Д. С. е вписана в СВ при РС Бургас на 28.10.2016 год. Посочил е, че М. Д. не твърди, че към момента е обявена и насрочена публична продажба на имота, идеална част от който е дарила тя и е предмет на предявения от нея иск по гр.д. №1594/2016 год. по описа на БОС. Според въззивния съд при осъществяването на публична продан на процесния имот, при едно евентуално положително за нея решение, същата ще бъде особено затруднена при осъществяване на правата си по него. С оглед на тези съображения е формиран извод за наличие на обезпечителна нужда и за основателност на искането за допускане на обезпечение на предявения иск. Позовал се е на чл.390, ал.4 ГПК, според който спирането на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция, поради което е приел, че жалбоподателката следва да внесе гаранция по сметка на АС Бургас в размер на 2000 лв. и да представи по делото доказателства за внасянето й.
При тези съображения е отменено първоинстанционното определение и е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД, който М. Д. С. е предявила срещу М. Ж. С., чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 1131/2016 г. на ЧСИ Ив. М. и е определена гаранция по чл.390,ал.4 ГПК в размер на 2000 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Всеки от въпросите е формулиран общо и бланкетно и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Формулираните два въпроса в изложението не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора в обжалваното определение и поради това не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Дори и да се приеме, че въпросите са правни жалбоподателката не е обосновала наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.3 ГПК – не е посочила е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не е посочила, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Такава практика не е цитирана в изложението. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Всеки от въпросите касае приложение на разпоредбите на чл. 391 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателката М. Ж. С., чрез адв.В.Г..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 633/28.12.2016 г. по ч.гр.дело № 531/2016 г. на Бургаския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 1734/21.02.2017 г., подадена от ответницата М. Ж. С., [населено място], [улица], чрез адв.В.Г., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1, ап.1,чрез адв.В.Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: