О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 05.07.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 3885 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Л. Д. срещу определение № 2660/08.02.2013 год.по в.ч.гр.д.№ 14377/12 год. на Софийски градски съд,с което е отменено определение от 22.06.2012 год.постановено по гр.д.№ 23428/11 год. на СРС,34 състав,в частта,с която жалбоподателката е осъдена на основание чл.78,ал.4 ГПК да заплати разноски по делото за горницата над 2012,13 лв.до 3000 лв. и е отхвърлено искането за този размер.Потвърдено е определението в останалата обжалвана част. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалния закон, по подробно изложени съображения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на всички основания по т. 1 – 3 на ал. 1 на чл.280 ГПК по правните въпроси:при приключване на правния спор с доброволно уреждане на взаимоотношенията извънсъдебно не следва ли да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.9 ГПК по аналогия;допустимо ли е съдът да приложи разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК при условие,че в извънсъдебната спогодба изрично е записано,че страните уреждат всички взаимоотношения помежду си;при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК,съдът обвързан ли е от предвиденото в Наредба № 1/2004 год.ограничение или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер.
Ответниците по частната жалба не са депозирали писмен отговор и не вземат становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния жалбоподател трети въпрос обуславя атакувания съдебен акт и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне.
В обжалваното определение е прието, че заплатеното на процесуалния представител на ответниците възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на предявения иск – разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот за издръжка и гледане за ? ид.ч. от прехвърлената ? ид.ч.Съдът е взел предвид утвърдената практика,според която ответниците имат право на разноски при прекратяване на производството по делото, отчел е специалната норма на чл.7 от Наредба № 1/04 год.и е присъдил по – нисък размер на разноските – 2012,13 лв.,като при определянето му се е позовал на § 2 от ДР на същата наредба.
Определението е неправилно,а частната жалба е основателна.
Приложима в настоящия случай относно размера на адвокатското възнаграждение е специалната разпоредба на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/04 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за защита по граждански дела с определен материален интерес – 11035,90 лв./цената на иска/,е 670,72 лв.,а с начислено ДДС – 804,86 лв.. Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на гражданите. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 ГПК е разходите да са направени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Доказването на разходите е фактически въпрос и съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото.
Неправилен е изводът, че според § 2 от ДР на Наредба № 1/04 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата.Наредбата регламентира правото на Висшият адвокатски съвет да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78 ал.5 ГПК и правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 не се прилага. Поради това при прилагането на чл.78 ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1.
Съобразно изложеното определението на въззивния съд, с което възнаграждението за осъществената адвокатска защита по делото е определено в трикратен размер е неправилно и налага отмяна на определението за разликата над 804,86 лв. до 2012,13 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2660/08.02.2013 год.по в.ч.гр.д.№ 14377/12 год. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 2660/08.02.2013 год.по в.ч.гр.д.№ 14377/12 год. на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл.78,ал.4 ГПК В. Л. Д. е осъдена да заплати разноски по делото – адвокатско възнаграждение за разликата над 804,86 лв. до 2012,13 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: