О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 622/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГБС-Инфраструкторно строителство“АД против решение № 5962/ 18.09.2018 год., постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 10675/2015 год.,с което е отменено решение от 04.12.2013 год.на Софийски районен съд по гр.д. № 56289/2011 год.,в обжалваната част, с която И. С. К. е осъден да заплати на касатора на основание чл.211 вр.чл.203,ал.2 КТ сумата 111 648 лв.,представляваща имуществени вреди,причинени виновно през периода 13.02.2006 г.-14.07.2010 г.,изразяващи се в извършени през същия период без правно основание преводи по сметки на трети лица,ведно със законната лихва от 15.12.2011 г.до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен.
Решението в частта,с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 113 574,05 лв. и искът по чл.86 ЗЗД за сумата 45 695,93 лв.- мораторна лихва върху главницата от 113 574,05 лв.,претендирана за периода 5.04.2006г.-12.12.2011 г. е влязло в сила като необжалваемо.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за отговорността по чл.203,ал.2 КТ , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Следва ли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК,когато при разглеждането на гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.Позовава се на противоречие с решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г.,на ВКС,ІV г.о. Сочи бланкетно и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В срока по. чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – И. С. К., подаден чрез особения му представител адв. А. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване,а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и след изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение е приела,че пълната имуществена отговорност по чл.207,ал.1,т.2 КТ за липси е приложима само за отчетници,т.е. за отчетнически трудови функции и е недопустимо прилагането й за работници или служители с други трудови функции,какъвто е настоящия случай.Безспорно е,че И. К. е заемал длъжността „Директор на клон „Диабаз“- гара Бов при „ГБС- Инфраструкторно строителство” АД през периода 21.02.2006 г. – 13.07.2010 г. /заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“ от 13.07.2010 г., за която няма данни да е била предмет на съдебен процес по чл.344 КТ/ и като такъв не е имал задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности. Трудовата му функция- като директор на клон на дружеството, да упражнява контрол върху други работници или служители с отчетнически функции, не може да обоснове ангажиране на отговорността му за липси по смисъла на чл.207,ал.1,т.2 КТ.Съдът е взел предвид и обстоятелството,че по делото не са направени фактически твърдения от ищеца/касатор от страна на К. да са били извършени умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на дружеството- работодател, нито твърдения по отношение на него да е започнало наказателно преследване за присвояване /в чийто състав е включено умишленото извършване на такива действия/ или да има влязла в сила присъда за извършването на такова престъпление, поради което е приел,че само на това основание предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърдението, че „по нареждане на ответника К. са били извършени парични преводи към трети лица, с които реално са причинени имуществени вреди на дружеството“,е прието,че не представлява твърдение за извършването на умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. Посочено е,че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл.203, ал.2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. В случая, обаче, нито се твърди от ищеца/касатор, нито се установява от ангажираните от него доказателства К. да е причинил твърдяната вреда умишлено, дори и при евентуален умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им, т.е. ответникът, макар да не е целял настъпване на причинените вреди, да е допускал същите.Отчитайки тежестта на доказване на страните,а именно:за работодателя да установи правопораждащи факти: съществуване на трудовоправно отношение с ответника към момента на установяване на вредата /липсата/; възложена на последния трудова функция, включваща упражняването на контрол върху служители с отчетнически функции; деяние, противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вредата да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения от служителя,както и за ответника – да опровергае причиняването на вредата в резултат на негови умишлени действия или бездействия, в резултат на извършено от него престъпление или причиняването й не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения да упражнява контрол върху служители с отчетнически функции,както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза при новото разглеждане на делото,съдът е приел,че не може да се направи извод в ищцовото дружество да е налице липса с неустановен произход,изразяваща се в липса на сумата 111 648 лв. и представляваща вреда,която да е в причинна връзка с изпълняваната от К. трудова функция,която при това да е причинена в резултат на извършени от него умишлени действия.И тъй като по делото не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за наличието на липса в имуществото на дружеството, за каквато са направени твърдения в исковата молба;липсват безспорни данни и доказателства както за намаляване актива на дружественото имущество, така и за увеличаване на пасива му;фактическите твърдения на ищеца/касатор не са подкрепени с безспорни противопоставими на ответника К. доказателства, респ. не са надлежно документирани;липсват доказателства, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, да са спазени при проверката и инвентаризацията нормативно установените правила за извършването на такава проверка и за документиране на липсите; липсва документ, от който да е видно, че е извършена съпоставка на информацията за счетоводното салдо на сметките на клона на дружеството през проверявания период и на стоково- материалната наличност с данните за фактическата парична и стокова наличност в клона на дружеството към момента на проверката, искът като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Касационното обжалване на релевираното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да бъде допуснато,въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда,но той няма претендираното значение,тъй като въззивният съд е съобразил установената константна съдебна практика/вкл. и тази на която касаторът се позовава/ и е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК до отпадане на процесуалната пречка за развитието на процеса – влизане в сила на присъда по наказателно производство,относно деянията описани в исковата молба,респ.приключване на последното с влязъл в сила акт на съда или прокурора.Определението е отменено от Софийски апелативен съд и е разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на устните състезания,тъй като нито едно от фактическите действия наведени в исковата молба и последващите твърдения на ищеца не могат да се отъждествят с деяние,изпълващо състава по чл.201 НК,чието установяване следва да бъде безусловно установено от компетентни органи.
Бланкетното посочване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не обосновава тезата на касатора, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което основание се изключва и поради обстоятелството, че е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС,която е съобразена от въззивния съд.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5962/ 18.09.2018 год., постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 10675/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: