О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София 17.01.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3698 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. В. С., чрез адв. Г. К. против решение № 3754/09.05.2016 г. по в гр.дело № 18111/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.08.2014 г. по гр.дело № 19056/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявени от [фирма] [населено място] срещу М. В. С. искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,вр.чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. В. С. дължи на [фирма] сумата 4615.87 лв. главница и сумата 723.64 лв. мораторна лихва и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 1078.36 лв.
Жалбоподателят поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. възможно ли е въз основа на закон да възникне граждански договор между две страни, като с нормата на закона да се замени волеизявлението на една от страните по договора, 2. в хипотезата на наследен, топлоснабден недвижим имот, възниква ли облигационно правоотношение между Топлофикационното дружество и наследника, по силата на което последният да дължи цената, без да е налице волеизявление от наследника, обективирано в писмен договор за покупко продажба на топлинна енергия, съобразно разпоредбите на чл. 149,ал.1,т.6 от ЗЕ, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че е неправилно възприетото становище в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о., че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Според жалбоподателя неправилни са и изводите в същото решение, че по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, че липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. Сочи, че тази практика на ВКС следва да бъде променена, тъй като е неправилна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземания на [фирма] срещу М. В. С. за дължима цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и за обезщетение за забава за изпълнението на главния дълг.
По спорния въпрос, поставен и пред въззивната инстанция за наличието на договорно правоотношение между страните с предмет осъществявана от ищеца топлофикационна услуга за процесния имот са възприети изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че от събраните доказателства е установена спорната облигационна връзка за доставка на топлинна енергия, съставляваща източник на претендираните от ищеца вземания и на основание чл. 272 ГПК е препратил към същите мотиви.
Съдът се е позовал на чл. 153 ЗЕ, според които потребители на топлинна енергия като насрещни страни по правоотношението с топлопреносното предприятие са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Посочил е, че в разпоредбата на пар. 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ, в редакцията, обн. ДВ бр. 74/2006г., приложима през процесния период, се съдържа легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“, съобразно която това качество има физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Прието е, че посочените норми легитимират като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Прието е също, че в случая е установено, че по отношение на ответника са налице посочените законови изисквания, обуславящи качеството му потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот.
Въззивният съд е приел за безспорно, че в рамките на исковия период процесният имот е бил топлофициран, че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Прието е също за безспорно и установено от съдбраните по делото писмени доказателства легитимацията на ответника като собственик на този имот. Взети са предвид представените Нотариален акт № 92 от 25.05.1977г., том IV, нот.д.№ 692/1977г. на I-ви нотариус при СРС, и 2 бр. удостоверения за наследници на М. М. С. и В. Т. С. и е формиран извод, че ответникът е придобил имота по силата на наследствено правоприемство от родителите си, които приживе са били негови собственици, че по делото няма данни придобитата от ответника собственост да е била прекратена впоследствие, нито върху имота да са били учредени вещни права на ползване на трети лица. Съдът е извел извода, че притежаваното от ответника изключително право на собственост обосновава качеството му на потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот по смисъла на цитираните разпоредби на чл. 153 ЗЕ и пар. 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ, че същият извод не се променя, независимо дали ответникът фактически е ползвал имота през исковия период.
Прието е, че според чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите на такава енергия за битови нужди се уреждат от публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите купувачи. Прието е също, че по силата на визираната разпоредба фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ответника като потребител на топлинна енергия са достатъчни за възникването на договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия, доколкото съобразно избрания от законодателя подход това правоотношение възниква и съществува без да са необходими насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Преценени са за неотносими възраженията за неистинност на представеното заявление-декларация за откриване на партида за процесния имот, тъй като същото е неподписано и поради това оспорването на автентичността му е безпредметно, както и, че подаването му от потребителя – собственик или ползвател на имота, е от значение единствено за вътрешни, счетоводни цели на ищцовото дружество и не съставлява елемент от правопораждащия фактически състав на облигационната връзка за ползване на топлофикационната услуга.
Съдът е посочил, че по делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в [населено място], одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, приложими за процесния период, за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация. Прието е, че ответникът не твърди и не е установено същият да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. С оглед липсата на данни в посочения смисъл според съда Общите условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за ответника действие, поради което съставляват източник на валидно облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с уредено от закона и с типови клаузи съдържание. При тези съображения съдът е приел за доказано съществуването на оспореното договорно правоотношение между страните, обуславящо ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.
По въпроса за обема на отговорността на ответника за заплащане на доставената до процесния имот топлинна енергия поради възраженията му срещу приетите по делото експертни заключения, въз основа на които първоинстанционният съд е определил размера на задълженията му въззивният съд е приел, че заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи следва да се кредитират при формиране на фактическите изводи относно размера на предявените искове. Прието е, че констатациите на вещите лица са компетентно и обосновано дадени, въз основа на проверени от тях документи, приложени по делото или предоставени им допълнително за нуждите на експертизите от ищеца и топлинния счетоводител. Не са възприети възраженията на ответника за необоснованост на експертните заключения като базирани само на едностранно съставени от ищеца документи. Според съда заключенията си вещите лица са мотивирали не само по наличната при ищеца документация за дължими суми, но и при съобразяване отчетите на общия топломер и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство, като измереното съгласно тях количество топлинна енергия е остойностено по регулирани от държавен орган цени. Преценени са за неоснователни и доводите за недоказана редовност на счетоводните записвания, тъй като последната следва както от извода на експерта – счетоводител за съответствието им с първичните счетоводни документи, така и от извършената от съда проверка с оглед и на останалите събрани по делото доказателства съгласно чл. 182 ГПК. С оглед на посоченото съдът е приел, че първоинстанционния съд обосновано е кредитирил експертните заключения, приемайки въз основа на тях за доказани количествата доставена през процесния период топлинна енергия.
Като е преценил събраните по делото писмени доказателства и констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено, че през исковия период в процесния недвижим имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост, осъществявано от [фирма] до 01.11.2011г., а след това от [фирма]. Възприето е експертното заключение, съобразно което количеството потребена топлинна енергия е определено в съответствие с нормативните изисквания, като дяловото разпределение е правилно извършвано от топлинния счетоводител въз основа реален отчет на измервателните уреди, че общият обем доставена топлинна енергия в топлоснабдената сграда е отчитан по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Според изискванията на Закона за измерванията общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена техническата му изправност.
Съдът е посочил, че съобразно установеното от експерта топлотехник за собствения на ответника имот са начислявани суми за топлинна енергия за отопление на имота и такава, отдадена от сградната инсталация, както и за топлинна енергия за БГВ. В съответствие с предвиденото в чл. 155, ал. 1 ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от Общите условия дължимите за реално доставената топлинна енергия суми са помесечно изчислявани по прогнозна консумация, и една изравнителна сметка, изготвяна в края на отоплителния сезон на база действителния разход на уредите за дялово разпределение. Приел е, че при съобразяване на така установения ред за отчитане и заплащане на топлинната енергия задължението на ответника за периода, необхванат от погасителна давност, следва да се формира от общата стойност на прогнозното потребление по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата от изравнителните сметки за този период.
Въззивният съд е приел, че за периода от м.01.2010г. до м.04.2012г., вземанията за които са предмет на въззивното производство по данни на двете експертизи начислената по прогнозен дял топлинна енергия е на стойност 4806,24 лв., като за същия период са издадени изравнителни сметки с общ резултат от изравняването 190,37 лв. – подлежаща на възстановяване на абоната сума. С оглед на това е приел, че дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия е в размер на разликата от 4615,87 лв., която сума отразява действителното му задължение при съобразяване на реалния разход на топлинна енергия по извършения индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение. Приел е също, че за този размер искът за главница е основателен и следва да бъде уважен. Прието е, че дължимото обезщетение за забавено изпълнение, определено върху посочената главница за периода на забава – от 01.03.2010г. до 10.01.2013г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК и съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е в размер на 723,64 лв., за която сума се явява доказан и акцесорният иск. За разликата над посочените суми за главница и мораторна лихва до пълните претендирани размери съдът е приел, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Посочил е, че първоинстанционният съд не е приспаднал от начислената обща стойност на потреблението по прогнозен дял резултатите от изравнителните сметки и е достигнал до погрешен извод за размера на главния дълг, както и за размера на дължимото обезщетение за забавеното му изпълнение.
При тези изводи съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която главният иск е уважен за горницата над 4615,87 лв. до 5177,12 лв., и в частта, с която акцесорният иск е уважен за горницата над 723,64 лв. до 816,07 лв., като вместо него се постанови решение за отхвърляне на исковете в посочените части. В уважените части на исковете за сумата 4615.86 лв. главница и за сумата 723.64 лв. мораторна лихва първоинстанционното решение е потвърдено.
В отхвърлената част на предявените искове въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че първият въпрос от изложението не е правен въпрос, тъй като същият е формулиран общо и бланкетно. За да е правен въпросът същият следва да е обусловил правните изводи по конкретното дело. С оглед на посоченото съдът намира, че първият въпрос от изложението не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът не е правен с оглед практиката на ВКС, обективирана в цитираната по-горе т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същият въпрос касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК са различни от общите основания за неправилност на обжалваното въззивно решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение Върховният касационен съд следва да извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че вторият въпрос от изложението касае правилността на обжалваното решение същият не е правен въпрос и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя М. В. С., чрез адв.Г. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 3754/09.05.2016 г., постановено по в.гр.дело № 18111/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 87540/27.06.2016 г., подадена от ответника М. В. С., [населено място],[жк], [улица], чрез адв. Г. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.Г.К..
Определението е постановено при участие на третото лице помагач на ищеца [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: