О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София 22.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2833 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Н. П., чрез адв. Д. П. против решение № 98/26.02.2014 г. по в.гр.дело № 47/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1980/05.12.2013 г. по гр.дело № 3587/2013 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ, предявени от жалбоподателя против [фирма] [населено място] и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване незаконността на дисциплинарното уволнение и отмяна като незаконосъобразни на заповеди № 163/04.07.2013 г. и № 238/04.07.2013 г. на Изпълнителния директор на дружеството и възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „шофьор специален автомобил – тампонажник”, дирекция Добив с място на работа сервиз Т. при [фирма] и е потвърдено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. допустимо ли е при „тълкуване” съда да изпълва със съдържание издадена заповед за уволнение на работник, 2. допустимо ли е съда да прави избор на едно от множество посочени в заповед за уволнение нарушения на трудовите задължения на работник и да се произнася само по него, 3. липсата на ясно изписани и формулирани нарушения на трудовата дисциплина ведно с цифровото посочване на множество такива, води ли до законосъобразност на така издадена заповед за уволнение или се явява нарушение на правото на защита – липса на знание срещу какво следва да се организира и какви доказателства да се ангажират в съдебен процес по обжалването й, 4. кой следва да докаже, че заповед за уволнение на работник е законосъобразна и кой следва да представи всички налични у него доказателства – работодател или работник, 5.от липсата на представени от работодателя писмени доказателства следва ли да се правят изводи във вреда на работника, 6. във своето единство един от частните свидетелстващи документи, издадени без законово основание могат ли да заменят/или изведат/ съдържанието на други такива, издадени на законово основание/в конкретния случай – съдържание вписване в тетрадка на работодател или вътрешно-ведомствена охрана да заменят съдържанието на график за работа, респ.форма за извънреден труд или пътен лист/. В касационната жалба са поставени същите по съдържание въпроси от жалбоподателя. Последният счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на Плевенския районен съд и на Плевенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателя-ищец В. Н. П. със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 163/04.07.2013 г. и заповед № 238/04.07.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „шофьор специален автомобил-тампонажник”, Дирекция Добив с място на работа сервиз Т. при [фирма] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3 468 лв. за времето от 05.07.2013 г. до 05.01.2014 г.
Прието е, че със Заповед №163/04.07.2013 г. на Изпълнителния директор и прокуриста на [фирма] [населено място] на основание чл.187 т.3, т.7, т.9 и т.10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на жалбоподателя В. Н. П. на длъжност „шофьор-специален автомобил-тампонажник”. Дисциплинарното наказание е наложено за констатирано, след изчерпателна справка от работния график, охранителния пропускателен режим и разпечатка от данните на монтирано Д. Пи Ес устройство нарушение на трудовата дисциплина на 17.02.2013г. от 11.38ч. до 12.07ч., на 15.03.2013г. от 12.04ч. до 12.47ч., на 16.03.2013г. от 10.04ч. до 10.29ч., на 30.03.2013г. от 11.13ч. до 11.33ч., на 31.03.2013г. от 11.34ч. до 11.57ч., на 30.04.2013г. от 13.16ч. до 13.41ч. и на 02.05.2013г. от 12.50ч. до 13.07ч.. В заповедта е отразено, че жалбоподателят в качеството му на водач на МПС – товарен К. 4ЦР с рег. № СА 21-03 ВК, собственост на дружеството, при изпълнение на обичайните си трудови задължения е осъществил многократно непозволен престой както следва: на 17.02.2013г. – 29 минутен престой, на 15.03.2013г. – 43 минутен престой, на 16.03.2013г. – 25 минутен престой, на 30.03.2013г. – 20 минутен престой, на 31.03.2013г. – 23 минутен престой, на 30.04.2013г. – 23 минутен престой, на 17.02.2013г. – 29 минутен престой и на 02.05.2013г. – 18 минутен престой в Хале -стар стопански двор в [населено място], посочено, като обект на местопрестъпление от образувано досъдебно производство ЗМ№1349/2013г. по описа на Районна прокуратура [населено място] и неизпълнение на параграф ІІІ, т.4 от длъжностната му характеристика.
Съдът е приел, че със Заповед № 238/04.07.2013г. на Изп. директор и Прокуриста на Дружеството трудовото правоотношение между ищеца и ответното Дружество е прекратено считано от 05.07.2013г. на осн. чл.330 ал.2, т.6 КТ – поради дисциплинарно наказание уволнение.
Прието е, че е спазена процедурата по чл.193 КТ – за констатираното нарушение на трудовата дисциплина от жалбоподателя са поискани писмени обяснения. Такива са дадени, като според обясненията на ищеца касае се за период от време преди месеци и същият няма спомени по чие нареждане е ходил, като е изложил и твърдения, че тези престои не са на посоченото място в заповедта – стар стопански двор в [населено място].
Въззивният съд е взел предвид разпоредбите на чл.186 КТ и е приел, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, а съгласно чл.187 т.3 КТ неизпълнението на възложената работа е нарушение на трудовата дисциплина.
Прието е, че заповедта за уволнение на ищеца съдържа реквизитите на чл.195 ал.1 КТ, че фактическото описание на нарушението на трудовата дисциплина съответства на чл.187 т.3 КТ, който е посочен в уводната част на заповедта. Според въззивния съд словесно във фактическите обстоятелства да не е формулирано, че непозволения престой на установеното място на конкретните дати от страна на ищеца със специализирания автомобил представлява неизпълнение на възложената работа, но тъй като е въведено за нарушение на трудовата дисциплина от работодателя тези фактически обстоятелства в заповедта за уволнение означават това.
Съдът е взел предвид длъжностната характеристика и допълненията към нея и е приел, че задълженията на ищеца, които следва да се разбират като възложена работа представляват – самостоятелно провеждане на всички видове тампонажни работи и интензификация на пластовете, самостоятелно извършване на ремонтни, монтажни и демонтажни работи на технологичните машини, агрегати, механизми, както и техническото им обслужване, че трябва да знае основно извършваните сондажни работи и работите по изследване на сондажите, да приготвя необходимите разтвори за тампонажните работи, включително бързо втвърдяващи се циментови смеси и пасти, че е пряко подчинен е на организатор Т. и изпълнява разпорежданията на ръководител сектори, участъци, групи, звена.
Съдът е възприел показанията на свидетеля В. Д. на длъжност организатор Т., според които същият отговаря за 13 човека включително и за ищеца, че им разпределя задачите за работа за деня, които получава на оперативка всяка сутрин от Началник отдели, цехове и сектори за съответна тампонажна техника за обслужване, че без да е получил заявка за някаква кола или техника не може да я изпрати на работа. Съобразно показанията на свидетеля документите, които попълва водача – пътен лист и контролен лист – се заверяват от този, който е дал заявката за съответната техника, че на ищеца е зачислен автомобил – циментовъчен агрегат № СА 35-** ВА, че посочения в заповедта товарен К. 4ЦР с рег. № СА 21-**ВК е с друг титуляр, като ищеца е бил изпращан да управлява този К., когато титуляра почива, че това са редки случаи. Според същите показания свидетелят е изпращал ищеца, когато е имало заявка за тази техника и за 2013 г. го е изпращал 5-6-7 пъти, че задачите на групата ги води в тетрадка, след оперативката му дава конкретно задачата и, че водача отива да си вади пътен лист, като на портала на предприятието се записва час на влизане, час на излизане автомобил, име на водач и дали е по пътен лист, че към момента имат мобилни групи, Д. Пи Ес системи, а на портала – видеокамери.Съобразно същите показания в стопанския двор не е пращал специализирания автомобил К. 4 ЦР, който е за изпомпване на води на шахти, има монтирана цистерна на този камион, има помпа, която се задвижва от мотора на двигателя и че от февруари до май месец 2013г. не го е пращал в стар стопански двор.
Съдът е взел предвид и показанията на свидетеля Д. М. ръководител участък Д. Д., според които не е поставял задачи на ищеца да ходи в стария стопански двор.
Въззивният съд е извършил преценка на представени по делото частни документи – Дневника на Охраната за вписване на влизащите и излизащите МПС и лица в обект Гараж на [фирма] [населено място] в [населено място] и Тетрадка на прекия ръководител на ищеца наред с всички останали доказателства по делото относно установените с тях факти и е приел за установено, че без пътен лист на посочените в заповедта за уволнение дати ищеца-жалбоподател е напускал Гаража със специализирания автомобил за определено време, което е по-голямо от времето на престой, посочено в заповедта.
Съдът е взел предвид заключението на СТЕ, според което специализирания автомобил е осъществил престой в Хале в стар стопански двор в [населено място] на описаните седем дати за посоченото време – 18 минути до 43 минути.
Прието е за безспорно между страните, че Халето в стар стопански двор не е собственост на Дружеството-работодател и че жалбоподателят не е титуляр на специализирания автомобил, т.е. не му е зачислен като шофьор.
Въззивният съд е приел, че неизпълнение на възложената работа от ищеца, представлява напускането на Гаража на Дружеството с незачислен специализиран автомобил, без пътен лист при задължение на водача да издаде такъв и контролен лист, според заявката и задачите, които му е възложил прекия ръководител и престояване за време с продължителност от 18 минути до 43 минути в Хале в стар стопански двор, което не е собственост на Дружеството.
За неоснователно са преценени възраженията на ищеца, че цитираното в Заповедта досъдебно производство не може да се свърже с него, тъй като касае друго лице, че не е осъществил нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.7, т.9 и т.10 КТ. Прието е също, че ищецът не е ангажирал доказателства, че възложената му работа по Т. при П. АД [населено място] на посочените в атакуваната заповед седем дати е била да напусне Гаража на предприятието със специализирания автомобил и да престои в чужд имот с автомобила за време с продължителност от 18 до 43 минути.
Въззивният съд е преценил, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението – т.е. работодателят е спазил изискванията на чл.189,ал.1 КТ.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за законосъобразност на атакуваните заповеди и за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Приел е, че с оглед неоснователността на тези искове е неоснователен и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа на осн. чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за времето от 05.07.2013 г. до 05.01.2014 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в п.п.1,3,5-ти и 6-ти от изложението. Всеки от тези въпроси не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно същата практика задължение на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросите по п.п.1,3,5-ти и 6-ти не са разрешавани от въззивния съд и поради това не представляват правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.2-ри и 4-ти от изложението. В подкрепа на становището за наличие на това основание жалбоподателят не е посочил практика на ВКС, а именно тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в противоречие с които да са разрешени правните въпроси. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси.
Не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по същите правни въпроси по чл.280,ал.1,т. 2 ГПК. Това основание е мотивирано с приложени от жалбоподателя решения на районен съд [населено място] – № 4692/2013 г., на окръжен съд [населено място] – в.гр.дело № 1295/2013 г. и в.гр.дело № 66/2014 г. Решенията са без отбелязване, че са влезли в сила. Според тълкуването в т.3-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Всяко от цитираните от жалбоподателя решения не е влязло в сила и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочените правни въпроси. Последните касаят приложение разпоредбите на чл. 187,т.3 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл. 154,ал.1 ГПК. Всеки от посочените текстове е ясен, пълен и непротиворечив и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството.
Освен това съдът намира, че правните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Според трайно установената практика на ВКС дисциплинарното уволнение е законно и когато е спазена процедурата по чл.193-195 КТ само за част или са установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства по тежест – решение № 334/23.10.2012 г. по гр.дело № 242/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 257/10.06.2010 г. по гр.дело № 3681/2008 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК и др. Поставеният въпрос в п.2-ри от изложението съдът е разрешил по аналогичен начин с цитираната практика на ВКС.
С решение № 68/03.05.2012 г. по гр.дело № 1808/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение е извършено от работника. С въззивното решение правният въпрос е разрешен по същият начин. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос, формулиран в п. 4-ти от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. Н. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 98/26.02.2014 г. по в.гр.дело № 47/2014 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх.3389/24.03.2014 г., подадена от ищеца В. Н. П., [населено място], обл.П., [улица], чрез адв. Д. П. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,офис 7.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: