О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София 10.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7058 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца ЗАД [фирма] [населено място] срещу разпореждане от 21.08.2013 г. по гр.дело № 2695/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 7637/04.07.2013 г., подадена от [фирма] за допълване на решение № 2040/21.12.2012 г. по същото дело на САС.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното разпореждане са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане делото на въззивната инстанция за да се произнесе по чл.247 ГПК или по чл.251 ГПК по подадената молба от ищеца от 04.07.2013 г.
В писмен отговор ответникът по молбата Г. А. А., чрез адв. С. М. и адв. Р. Р. са изразили становище за недопустимост на частната жалба и съответно за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол и поради това е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане е нищожно, като постановено от въззивния съд в едноличен състав в противоречие с императивните разпоредби на чл.20,пр.2 ГПК и чл. 105 ЗСВ. Според посочените разпоредби апелативният съд, като въззивна инстанция заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
Разглеждането на делото от въззивния съд включва поредица от процесуални действия – подготвително заседание /чл. 267 ГПК/, открито заседание /чл. 268 ГПК/, постановяване на въззивно решение /чл. 269 и следващите ГПК/. Когато разглежда делото, въззивният съд упражнява правомощията си на въззивна инстанция, като се произнася по допустимостта и основателността на въззивната жалба, събира допустимите доказателства при спазване на ограниченията по чл. 266 ГПК и се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Разглеждането на делото от въззивната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт. В случаите когато въззивният съд не се е произнесъл с решението по целия спорен предмет са приложими разпоредбите на чл. 250 ГПК. Производството за допълване на решението се образува по молба на страната. Правото на страната да иска допълване на решението следва да се упражни в едномесечен срок от връчване на решението на страната, а в случаите, когато непълното решение е необжалваемо срокът за допълване тече от влизането му в сила. Въпросите, по които въззивният съд следва да се произнесе е допустима ли е молбата. Ако молбата е допустима съдът в същия или в друг състав следва да пристъпи към разглеждане по същество на тази част от спорния предмет, по която е пропуснал да се произнесе.
Молбата за допълване на решението е допустима, ако изхожда от легитимирано лице, 2. подадена е в срока по чл.250,ал.1 ГПК, 3. ако решението е непълно. Ако молбата е недопустима въззивният съд следва да я остави без разглеждане с определение в тричленен състав, тъй като се касае до действие, което се извършва от съда в качеството на въззивна инстанция по спора и разпоредбите на чл.20 ГПК, чл.83,ал.1 и чл.105 ЗСВ са приложими.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че в настоящият случай е обжалвано разпореждане, с което е оставена без разглеждане молба, подадена от въззивника-ищец [фирма] за допълване на решение № 2040/21.12.2012 г. по гр.дело № 2695/2012 г. на Софийски апелативен съд като въззивна инстанция. Разпореждането е нищожно, тъй като е постановено от ненадлежен състав – еднолично от съдия на въззивния съд. В случая се касае до действие по разглеждане на делото от Софийски апелативен съд в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл.20 ГПК и чл.105 ЗСВ са приложими и съдебният състав следва да е от трима съдии. Като е постановено в противоречие с императивните разпоредби на чл.20 ГПК и чл.105 ЗСВ разпореждането следва да се прогласи за нищожно, а делото да се върне на същия състав на въззивния съд за постановяване на нов, валиден съдебен акт в изискуемия от закона състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Прогласява нищожността на разпореждане от 21.08.2013 г., постановено по гр.дело № 2695/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 7637/04.07.2013 г., подадена от [фирма] [населено място] за допълване на решение № 2040/21.12.2012 г. по гр.дело № 2695/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото на Софийски апелативен съд за постановяване на нов валиден съдебен акт в съответния изискуем от чл.20 ГПК и чл.105 ЗСВ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: