3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София 26.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 3306/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. П., подадена чрез адв. А. М. против въззивно решение № 1390/11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1517/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 4.12.2018 г. по гр. д. № 8407/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Л. Н. Г. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 26, т. IV, рег. № 12191, д. № 576 от 2006 г., по силата на който Т. М. П., чрез пълномощника си Н. Ц. М. е продал на Л. Н. Г. апартамент № 5, със застроена площ от 42.56 кв.м., находящ се на втори етаж във вх. А, в жилищна сграда на бл. 109 в [населено място], район „С.”, [улица], състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, М. Г., ул. „37-ма” и К. К., заедно със зимнично помещение без номер и посочена площ, при граници: коридор, С. Д., двор, Й. М. и К. В., заедно с 1.53 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ **, кв. 142 по плана на [населено място], район „С.”, м. „Г. М.“.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Дали с това пълномощно се учредява представителна власт на пълномощника да продаде имота /в случая на занижена цена/“; 2. „Следва ли, ищецът като универсален правоприемник на починалия си син да сочи доказателства, които да удостоверят сговор между представителя и третото лице, при възможност да се извлекат такива от другите събрани и неоспорени доказателства по иска“; 3. „При хипотезата, че пред първата и втората инстанция не са посочени косвени доказателства за наличие на сговор и ищецът ангажира същите, не изпада ли в хипотезата на лъжесвидетелстване и не носи ли наказателна отговорност затова“. Сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС,като прилага решение № 190/07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и определение № 712/14.07.2011 г. по гр. д. № 23/2011 г. по описа на ВКС, I г. о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Л. Н. Г., чрез назначения особен представител адв. Н.Танков, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Моли да му бъде определено възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е единствен наследник на починалия си син – Т. М. П.. С нотариално заверено пълномощно рег. № 4226 от 03.04.2006 г. Т. П. е упълномощил Н. Ц. М. да го представлява и да продаде на когото намери за добре собствения му недвижим имот: апартамент № 5, със застроена площ от 42.56 кв.м., находящ се на втори етаж във вх. А, в жилищна сграда на бл. 109 в [населено място], район „С.”, [улица], състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, М. Г., ул. „37-ма” и К. К., заедно със зимнично помещение без номер и посочена площ, при граници: коридор, С. Д., двор, Й. М. и К. В., заедно с 1.53 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ **, кв. 142 по плана на [населено място], район „С.”, м. „Г. М.“ при цена и при условия каквито прецени за добре, включително да получи цената в брой или по банков път. С нотариален акт № 26, т. IV, рег. № 12191, д. № 576 от 2006 г. Т. П., представляван от Н. М. е продал на ответника – Л. Г. описания по-горе имот за сумата от 27 325 лв. – заплатена в брой от купувача при сключване на договора. Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ към 29.05.2006г. пазарната стойност на процесния имот – апартамент е била 60 020 лв. Въззивният съд от правна страна, е приел, че фактическият състав, пораждащ недействителност на договора по чл. 40 ЗЗД се състои от обективен елемент – сключеният чрез представител договор да уврежда представлявания и субективен елемент – споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. При направената съпоставката на посочената в представения по делото нотариален акт за покупко-продажба продажна цена и двукратно по-високата пазарната стойност на имота, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал обективния елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, но не е посочил никакви доказателства за наличието на сговор за увреждане на представлявания от представителя и третото лице, въпреки дадените изрични указания с доклада по делото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Нито един от трите формулирани въпроси не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Така поставен въпросът не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Вторият въпрос е общо теоретично зададен и не е обусловил решаващата воля на съда, като следва да се отбележи, че е поставен при условие, което не е било установено по делото – ищецът не е посочил, респективно не са събирани доказателства за наличието на сговаряне между представляващия и третото лице пред нито една от двете инстанции по същество. Третият въпрос също не е обусловил решаващата воля на съда, същият е общо теоретично и изцяло хипотетично зададен, както се посочи нито пред първата, нито пред въззивната инстанции ищецът не е сочил доказателства, дори косвени такива за установяването на сговаряне между представляващия и третото лице. За пълнота следва да се посочи, че не е налице и противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и цитираните в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебни актове, нито се установяват бланкетно посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На особения представител на ответника Л. Н. Г. – адв. Н. С. Т. следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лв.,съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,платим от бюджета на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1390/11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1517/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат Н. С. Т. от САК за осъществено процесуално представителство на Л. Н. Г. в касационното производство, в качеството му на негов особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 600 лв. /шестстотин/, която сума да се изплати от бюджета на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: