О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 22.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 31/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от М. Б. П., С. М. И. и Д. М. П. против определение № 13568/03.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7947/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.02.2015г. по гр.д. № 41727/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, с което е отхвърлено искането им за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 19.07.2013г. за отстраняване на нередовност на въззивната жалба – внасяне на държавна такса.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е нищожно и неправилно. Посочено е , че това са и основанията за „касационно обжалване съгласно чл. 280 ГПК“.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба с вх. № 104958/26.08.2015 г. е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ са въззивни решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Производството пред първоинстанциония съд е образувано по обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от [фирма] срещу М. Б. П., Д. М. П. и С. М. П., както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от 4 739, 04 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от 1 498, 25 лв., представляваща лихва за забава. Следователно паричната оценка на всеки един от кумулативно обективно и субективно съединените искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. Следва да се подчертае, че при приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК от значение за допускането до касационно обжалване е единствено цената на оценяемите искове, а не и твърдения порок на въззивните определения- неправилност, недопустимост или нищожност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. Б. П., С. М. И. и Д. М. П. против определение № 13568/03.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7947/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: