О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6289/2013 год.
Производството е по чл.288 във вр.чл.280,ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. В. В.,чрез пълномощника му адв.Ф.Г. против въззивно решение № 230/06.06.2013 г. по гр.д.№ 1120/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, постановено по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК,с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на постановеното неприсъствено решение № 1443/21.12.2012 год.по гр.д.№4827/2012 год. по описа на РС-Стара Загора,с което Х. В. В. е осъден да заплаща на Х. Х. В. ежемесечна издръжка в размер на 100 лв.,считано от 05.09.2012 год.,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване,както и държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 144 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Претендира разноски.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл.280,ал.1,т.1 -3 ГПК по следните въпроси : при наличие на хипотезата на чл.238,ал.2 във вр.чл.239,ал.1,2 и 4 ГПК и искане на ответника за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,в чия полза трябва да бъде постановено неприсъствено решение;подаването на писмен отговор на зададени от ответника въпроси,посочени в отговора му на исковата молба и разпореждане на съда,счита ли се за взето становище по отговора на ответника;дължи ли се издръжка от родител за обучение във висше учебно заведение на дете,при положение че това съставлява за него особено затруднение;постановяването на неприсъствено решение по искане на ответника срещу ищеца,при постановяването на което се признава 2/3 част от иска на ищеца,може ли да бъде изцяло позитивно постановено в полза на ответника.
Ответникът по касация Х. Х. В., чрез процесуалния си представител – адв. К.А., представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като взе предвид данните по делото,приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Предмет на жалбата е решение на въззивен съд, постановено по реда на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение на районен съд, постановено в производството по чл. 239, ал. 1 ГПК, което е необжалваемо. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред на защита срещу това решение. Процесуалният закон е предвидил различен ред на защита срещу неприсъствено решение, като на страната са предоставени две правни възможности – да иска отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 или да предяви нарочен иск при условията на чл. 240, ал. 2 ГПК.Предметът на производството по отмяна е различен от предмета на въззивното производство.В производството по чл.240,ал.1 ГПК се атакува влязло в сила първоинстанционно решение,като въззивният съд преценява само основанията за отмяна по чл.240,ал.1 т.1-3 ГПК и не прилага правилата за въззивно производство по глава ХХ,докато предмет на въззивното производство е невлязло в сила решение на първоинстанционния съд. Отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, тъй като същото е необжалваемо, а представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита подобно на отмяната по чл. 303 ГПК. В тази връзка постановеният от окръжния съд съдебен акт по чл. 240, ал. 1 ГПК няма характер на въззивно решение, постановено по реда на чл. 270 – 272 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед изхода на делото на ответника се дължат направените в настоящето производство разноски в размер на 200/двеста/лева.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба,подадена от Х. В. В.,чрез пълномощника му адв.Ф.Г. против въззивно решение № 230/06.06.2013 г. по гр.д.№ 1120/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. В. В.,ЕГН [ЕГН], жив.гр.С.а З., [улица],вх.”Г”,ет.2,ап.102 да заплати на Х. Х. В.,ЕГН [ЕГН],жив. [населено място], [улица],вх.”Д”,ап.108 направените в настоящето производство разноски в размер на 200/двеста/лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: