1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
гр. София, 12.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3589 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ж. Г. Г., приподписана от адв. Л.К. срещу решение от 30.04.20013 г. по гр.дело № 5624/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.01.2012 г. по гр.дело № 9164/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя против Г. д. „И. на н.” [населено място] с пр. осн.чл.71,ал.1,т.1 от Закона за защита от дискриминацията, както и е отхвърлен предявеният иск от същия жалбоподател против Г. д. „И. на н.” [населено място] с пр.осн.чл.71,ал.1,т.2 от Закона за защита от дискриминацията.
Жалбоподателят Ж. Г. поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: 1. с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 948/18.12.2009 г. по гр.дело № 3097/2008 г. на ВКС I г.о., с което е прието, че е налице по-неблагоприятно третиране спрямо всички лица от групата на жалбоподателите, когато това по-неблагоприятно третиране е извършено спрямо обитателите на конкретен район, че с акта на ВКС е призната дискриминация по признак лично положение въпреки, че неблагоприятното третиране е извършено спрямо всички жители от квартала в града. Според жалбоподателя това становище кореспондира и с твърдяното лично третиране спрямо ищеца, въпреки, че останалите изтърпяващи наказание доживотен затвор в Зоната с повишена сигурност в Затвора Б. са подложени на същите ограничения, 2. С решението на ВКС е разгледан според жалбоподателя и въпросът кои лица са в сходно фактическо положение, че съобразно приетото от Касационната инстанция това са всички лица, които могат да се приемат за притежаващи сходни права и задължения по определени правоотношения, че въпреки, че в цитирания случай сред съседите на жалбоподателите има множество нередовни платци, което ги отличава от останалите жители на квартала съдът е приел наличието на сходство с всички останали жители на населеното място. Поддържа, че извършената спрямо жалбоподателя дискриминация е напълно идентична с разгледаната в гр.дело № 3097/2008 г. на ВКС, I г.о. и следва да бъдат постановени идентични крайни актове. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси е по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. д. „И. на н.”, чрез ст.юрисконсулт Р. Л. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, за недопустимост, съответно за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн. чл.71, ал.1,т.1 и чл.71,ал.1,т.2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗД/.
От фактическа страна е установено, че с определение № 113/18.05.2009 г. по ч.н.дело № 144/2009 г. на Благоевградския окръжен съд е извършена кумулация на наложени на жалбоподателя-ищец наказания, съответно е определено общо наказание – доживотен затвор без право на замяна, при първоначален специален режим и от 17.02.2009 г. е преведен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наказанието. Към 05.07.2010 г. изтърпяното наказание от жалбоподателя е 12 години 5 месеца и 7 дни.
Въз основа на заключение на вещо лице по назначена съдебна експертиза е установено, че за периода от време 17.02.2009 г. до 19.02.2011 г. жалбоподателят е бил настанен в килия с прозорец 9 пъти по-малка от площта, осигуряваща нормален приток на естествена слънчева светлина, според изискванията. Впоследствие ищецът е преместен в килия с прозорец, който е с площ с 1.75 пъти по-малка от тази, която осигурява нормален приток на естествена слънчева светлина. Прието е, че в килиите на осъдените на лишаване от свобода за определен срок прозорците също са малки – 2 пъти по-малки от тези, които осигуряват нормалния приток на естествена светлина, според нормите. Приел е, че проветряване е възможно при по-продължително отваряне на прозорците, че площта на килията на ищеца е малко над 6 км. над законните изисквания за минимум от 4 кв.м.,че килиите на осъдените на лишаване от свобода за определен срок са по-големи като площ – 11 кв.м. Прието е, че по отношение на отоплението няма разлика – във всяка килия има еднакви по вид и размери панелни радиатори, които поддържат температура на помещенията от 18 градуса по Ц., че изкуственото осветление е в нормите на проектиране на електрическите инсталации и за килиите на осъдените на доживотен затвор и за осъдените на лишаване от свобода за определен срок.
От правна страна е прието, че пряка дискриминация е налице в случаите, в които едно лице е третирано по-неблагоприятно отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства въз основа на признак, посочен в чл.4,ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон или международен договор, по който РБ е страна. Прието е, че неблагоприятното третиране е всеки акт на действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Според съда жалбоподателят твърди дискриминация, чрез бездействие на затворната администрация да му осигури условия за престой, каквито имат осъдените на лишаване от свобода за определен срок.
Прието е за установено фактическо неравно третиране между ищеца, който пребивава в килия в крило за осъдени на доживотен затвор в Затвора в [населено място] и осъдените на лишаване от свобода за определен срок в друго крило на затвора.
Прието е, че за периода от време от 17.02.2009 г. до 19.02.2011 г. жалбоподателят е настанен в килия, която е с прозорци 4.5 пъти по-малка от килиите на срочно осъдените затворници в същия затвор, че площта на килията е 1.5 пъти по-малка. Съдът е приел, че по отношение на естествената светлина и площта на килията ищецът е бил в по-неблагоприятно положение от срочно осъдените в Затвора в [населено място], а по отношение на изкуственото осветление и отопление не е установено неравно третиране.
Според въззивния съд за наличие на пряка дискриминация следва да се установи дали лицето е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Прието е, че в Закона за защита от дискриминация не е дадена дефиниция кои обстоятелства могат да се сравняват и кога е налице сходство и поради това е направил извода, че за преценката дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с група лица, към която не принадлежи следва да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените отношения.
Прието е, че в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ и правилника за приложението му е установен различен режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор и на наказанието лишаване от свобода, като разлика няма в регламентацията на въпросите за количество естествена светлина, което следва да се осигури в килиите на двата вида осъдени лица и по отношение площта на килиите в посочените нормативни актове. Прието е, че по отношение на естественото осветление на килиите и площта на последните на двата вида осъдени лица са сравними и че следва да бъдат поставени в еднакви условия.
В. съд е приел, че за да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка дискриминация, следва неравното третиране да бъде основано на някой от признаците, които са посочени неизчерпателно в чл.4,ал.1 ЗЗД. Прието е, че поставянето на едно лице в неравнопоставено положение в сравнение с други лица, когато това не се дължи на някой от признаците, посочени в чл.4,ал.1 ЗЗД не представлява дискриминация и за такова третиране не следва да се носи отговорност. Според въззивния съд в конкретния случай жалбоподателят-ищец не е поставен в по-неблагоприятно положение на основата на посочените в чл.4, ал.1 ЗЗД признаци. Приел е също, че не е налице дискриминация по признака лично положение, тъй като ищецът не е твърдял и не е установено от събраните по делото доказателства последният да е поставен в по-неблагоприятно положение по съображения, касаещи личността му. Според съда в неговото положение са всички осъдени на доживотен затвор в Затвора в [населено място], че всички изтърпяващи наказание доживотен затвор са в специално крило, в което условията относно естествена светлина и площта на килиите са различни – по-малки от тези в другото крило в същия затвор, където са настанени лишените от свобода с определен срок. Прието е, че не е налице дискриминация по признака обществено положение, тъй като не е установено лицата от двете сравнявани групи – осъдените на доживотен затвор и осъдените на лишаване от свобода за определен срок да имат различно обществено положение в обществото. Според съда и двете групи имат еднакъв нисък обществен статус. За да направи изводите си съдът се е позовал и на практика на ВКС.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДискр. С оглед неоснователността на този иск е приел за неоснователен и иска с пр.осн.чл.71ар.1,т.2 ЗЗД за преустановяване дискриминационното нарушение, възстановяване на положението отпреди нарушението и за въздържане за в бъдеще от извършване на дискриминационното нарушение.
По правните въпроси:
В п.1-ви от изложението жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 948/18.12.2009 г. по гр.дело № 3097/2008 г. на ВКС, I г.о.постановено по чл.290 ГПК, по което съставът на ВКС се произнесъл по сходен казус. В този пункт от изложението съдът преценява, че жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора – т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкуването в посочената практика на ВКС/т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, че ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. След като жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се разглежда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставеният правен въпрос от жалбоподателя е разрешеният въпрос от състава на ВКС в цитираното решение по гр.дело № 3097/2008 г. на ВКС, I г.о. не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С посоченото решение на състав на ВКС е разрешен правният въпрос кои потребители са в сходно фактическо положение, за да бъдат третирани неравно и са дискриминирани по смисъла на чл.4,ал.1 ЗЗДискр., чрез предоставянето на услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия. Прието е, чл.4,ал.1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, включително основана и на лично положение, че непряка дискриминация по смисъла на ал.3-та е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.71,ал.1,т.1, вр.чл.37, ал.1 и ал.4 ЗЗД, като е приел, че жилището на ищеца попада в квартал на град, в който от 1999 г. е въведен ограничителен режим на електроснабдяване, чрез спиране на тока в светлата част на деня. По конкретния спор е прието, че ищецът е бил изправен абонат за процесния период от време – имал е начислена и заплатена ел.енергия и ответникът не е имал основание да го санкционира чрез спиране подаването на електроенергия. Прието, че ищците са доказали, че са били третирани неравностойно, тъй като извършваната от ответника услуга е била при по-неблагоприятни условия в сравнение с услугата, извършвана по отношение на абонатите в другите квартали, че ответникът не е доказал, че правото на равно третиране не е нарушено. С оглед на това съдът е приел, че исковете с пр.осн.чл.71,ал.1,т.1, вр.чл.37,ал.1 и ал.4 ЗЗД и с пр.осн.чл.71,ал.1,т.3 ЗЗД са основателни. Правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС, тъй като се касае до различна хипотеза с установени факти, различни от тези, въз основа на които е изградил решаващите си правни изводи състава на ВКС в обжалваното решение. Поради това е различен и правния извод на съда в обжалваното решение, че не е налице дискриминация по признака лично и обществено положение.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.2-ри от изложението. Същите не представляват правни въпроси , тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Всеки от въпросите в този пункт от изложението представлява коментар на решението по гр.дело № 948/18.12.2009 г. по гр.дело № 3097/2008 г. на ВКС, I г.о. Следователно жалбоподателят не е формулирал ясно и конкретно правен въпрос, който да е разрешен в отклонение от разрешението в решението на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Ж. Г. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.04.2013 г., постановено по гр.дело № 5624/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 6604/09.07.2013 г., подадена от ищеца Ж. Г. Г., ЕГН [ЕГН] понастоящем в Затвора в [населено място], З., приподписана от адв. Л. К. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: