О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
гр. София 05.12.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5724/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Н., от [населено място], срещу определение № 192 от 26.05.2014 г., с което е оставена без разглеждане по същество касационната му жалба с вх. № 3211/20.02.2014 г. срещу въззивно решение № 12 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2348/2013 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 65-а/25.10.2013 г. по описа на Районен съд – Средец. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателя да бъде признато по отношение на него, че [община] не е собственик на краварник с площ от 509 кв.м., разположен в имот № 014004 в землището на [населено място].
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя данъчната оценка на процесния имот е 8389,90 лв., което се установява от акта за частна общинска собственост № 1905/26.11.2009 г., следователно касационната жалба срещу постановеното въззивно решение е допустима. Искането е за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на касационната жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – [община], не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд – Средец, действащ като първа инстанция, е приел, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на С. Н., че [община] не е собственик на краварник с площ 509 кв.м., разположен в имот № 014004 в землището на [населено място]. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство – С. Н.. С въззивното решение № 12 от 13.02.2014 г. второинстанционният съд е потвърдил решение № 65-а от 25.10.2013 г. на първоинстанционния съд изцяло.
С определение № 192 от 26.05.2014 г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане по същество подадената от С. Н. касационна жалба с вх. № 3211/20.02.2014 г. срещу постановеното въззивно решение. За да постанови обжалваното определение ВКС е взел предвид, че касационната жалба е подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Съобразявайки процесуалното правило, че цената на предявения иск се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред, приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. ВКС правилно е възприел, че процесният имот краварник с площ 509 кв.м., разположен в имот № 014004 в землището на [населено място], е с данъчна оценка (л. 30 от първоинстанционното дело) под 5000 лв. и с оглед ограниченията на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Цената на иска според чл.70 ГПК се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. Внесената държавна такса за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не е от естество да обоснове извод за цена на иска различна от посочената от ищеца и приета от съда, предвид липсата на нарочно определение, постановено по реда на чл.70 ГПК, още повече, че ищецът не е внесъл дължимата за разглеждане на иска държавна такса, а такава в минимален размер от 50,00 лв. В тази връзка неоснователен е и доводът на жалбоподателя за размера на данъчната оценка на процесния имот и съобразяването й с акта за частна общинска собственост № 1905/26.11.2009 г., който е неотносим и се отнася за минал период.
Като е съобразил изложеното, Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 192/26.05.2014 г., постановено по гр.дело № 2808/2014 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане по същество касационната жалба на С. В. Н. срещу решение № 12/13.02.2014 г. по гр.д. № 2348/2013 г. по описа на Бургаски Окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: