О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София 10.02.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4083 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Д. М. срещу решение от 23.01.2014 г. по гр.дело № 16895/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.09.2012 г. по гр.дело № 46140/2011 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. С. В. от длъжност Технически ръководител при [фирма], извършено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ със заповед № 040/12.09.2011 г. на управителя на дружеството и е осъден [фирма] да заплати на ищеца сумата 1197.68 лв., представляваща обезщетение за периода 12.09.2011 г. до 25.10.2011 г. през който е останал без работа, поради незаконното уволнение, както и на основание чл.55,ал.1 ЗЗД да заплати сумата 838.40 лв., представляваща получено от работодателя по чл.221,ал.2 КТ обезщетение от дисциплинарно уволнения с посочената заповед въз основа на отпаднало основание.
Поддържаното основание за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. какво е значението на размера/стойността/ на имуществената вреда, причинена на работодателя с оглед преценката на обстоятелствата по чл.189,ал.1 КТ и извода за съответствието на тежестта на нарушението с наложеното наказание, когато основанието за уволнение е злоупотреба с доверието на работодателя и са установени съответните на тази квалификация обстоятелства, 2. по смисъла на чл.189, ал.1 КТ как се преценява тежестта на нарушението – в зависимост от размера /стойността/ на причинената на работодателя имуществена вреда или в зависимост от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено, 3. налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187,т.3 КТ, предвид конкретните задължения, посочени в длъжностната характеристика на ищеца и тези посочени в т.2 от процесната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, 4. представлява ли „неизпълнение на възложената работа” тежко нарушение на трудовата дисциплина, всички въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. С. В. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. С. В. със заповед № 040/12.09.2011 г. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 12.09.2011 г. до 25.10.2011 г., за присъждане на неоснователно удържана сума за обезщетение по чл.221,ал.2 КТ в размер на 838.40 лв.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ответникът по жалбата Д. С. В. е заемал длъжността „технически ръководител” при жалбоподателя [фирма] [населено място]. Прието е, че конкретните трудови задължения на Д.В. са били съобразно приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител”, връчена му на 01.02.2009 г. Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност електроизграждане и в същото е имало приети и прилагани подробни правила за управление на процесите при изграждането и ремонта на електрически съоръжения и въвеждането им в експлоатация.
Прието е, че съобразно т. 2 от атакуваната от ищеца Заповед № 040/12.09.2011 г., на същият е наложено дисциплинарното наказание уволнение за това, че е забавил приемането, организирането на приемателна комисия, съставянето на актовете по време на строителство и подписването на констативните протоколи за приемане на извършената работа на девет обекта по външно електрозахранване с възложител [фирма].
Въззивният съд е приел, че при установения ред на работа при дружеството – сега касатор и задълженията на ответника по жалбата, съответно и задълженията на останалите служители при работодателя, забава, като последица от неизпълнение на трудови задължения на Д. В. като технически ръководител е можело да има, ако той не е организирал своевременно работата по изпълнението на СМР на възложен му обект и не е предал количествено-стройностната сметка в определения му срок, ако не е предприел своевременно корегиращи действия или не е присъставал при провеждането на приемателна комисия. Според въззивния съд ищецът не е имал пряко отношение към приемането, организирането на приемателна комисия, съставянето на актовете по време на строителство и подписването на констативните протоколи за приемане на извършената работа с възложителя и не е имало друг начин да причини забавата при изготвянето на тези актове.
Прието е, че ответникът-жалбоподател е твърдял забавяне на организацията по изпълнение на СМР.
Съдът е приел, че това изисква за всеки от деветте обекта конкретно да се установи, че за обектите, възложени за изпълнение на дружеството ищецът е бил технически ръководител, кога работата по обектите е трябвало да приключи с изготвяне на количествена сметка – какъв срок техническият ръководител е следвало да съобрази като производствен график и че по причина на ищеца, като технически ръководител е имало забавяне на цялото изпълнение по изграждането и ремонта на електрически съоръжения и въвеждането им в експлоатация.
Съдът е приел, че по делото са представени девет възлагателни протокола, двустранно подписани за жалбоподателя и [фирма] за деветте обекта по заповедта за уволнение, че тези протоколи са типови и съдържат срок за изпълнение от жалбоподателя на строителните и монтажни работи определен брой дни, считано от подписване на протоколите за откриване на строителна площадка. Приел е също, че срокът за изпълнение, според характера на поетите от страните задължения, следва да се счете, че е изпълнен с изпълнение на работите, удостоверено със съставянето на констативен акт на съответния обект за изпълнените СМР.
Прието е, че в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и приети деветте акта за предаване на строителна линия (площадка) с посочени дати, от които е течал срокът за изпълнение – 20 или 60 дни. Посочил е, че с отговора на исковата молба са представени двустранни констативни протоколи между жалбоподетеля и [фирма], от които според съда е видно, че е имало забава в изпълнението на дружеството – жалбоподател, макар не в пълния размер на дните съобразно заповедта за уволнение. Прието е, че от по-късна дата са и Протоколите на приемателната комисия за въвеждане в експлоатацията на електросъоръженията по деветте обекта.
Съдът е приел за безспорно, че подписите за изпълнител по актовете за предаване на строителна линия са на ищеца, с който факт е обоснован извода, че последният е бил технически ръководител за обектите. Посочил е, че не е установено, че по-късното подписване на двустранните констативни протоколи е последица от поведението на ищеца от забава на последния. Според съда неустановено е по делото на коя дата ищецът е следвало да предаде количествено-стойностните сметки – същите предхождат съставянето на двустранните констативни протоколи, към които Д. В. няма отношение, кога е предал сметките, като е съобразено обстоятелството, че нито една от представените сметки не е датирана, и че забавата е резултат на негово виновно неизпълнение на трудови задължения. Според въззивния съд въпреки забавата работите на дружеството – жалбоподател, като изпълнител, по договорите с [фирма] са били приети без забележки по отношение на качественото и количественото изпълнение, както и, че не са установени неблагоприятни последици за дружеството от неспазения срок, че не са установени отправяни забележки към Д.В. до момента, когато са му поискани писмени обяснения във връзка с дисциплинарната процедура по наказването, като от приемането на обектите е минал период от един месец.
При тези съображения въззивният съд е извел извода, че дори да се приеме, че заповедта за уволнение по т. 2 е надлежно мотивирана не са установени нарушения на трудовата дисциплина от Д.В., според твърденията в обжалваната заповед и с оглед съобразяване на неговите конкретни трудови задължения. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля К. М., поискан от ответника и е приел, че същите касаят процедирането при жалбоподателя-ответник при управление на процесите при изграждането и ремонта на електрически съоръжения и въвеждането им в експлоатация, но не съдържат данни за неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, че в показанията няма конкретно посочени обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина от ищеца при работата му по всеки един от обектите.
Относно нарушението по т. 1 от заповедта за уволнение – неправомерно извличане на облага чрез използване на служебния лек автомобил „Т.”, с ДК № 57 **, за лични цели, без да се възстанови изразходваното служебно гориво, съответно попълването на неверни данни по пътната книжка за пробега на 02.09.2011 г. съдът е приел, че с оглед съвкупната преценка на обстоятелствата по нарушението, че не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното – чл. 189, ал. 1, вр. чл. 190, ал. 2 от КТ. Прието е, че дисциплинарно уволнение се налага, като се съобразят критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ – при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Прието е, че дори да не се възприемат изводите на районния съд за извинителни обстоятелства при ползването на лекия автомобил – раждането на дете в семейството на ищеца, които според съда не се установяват убедително само въз основа на показанията на свидетеля Д. в случая се касае за пробег с автомобила за лични нужди в рамките на един ден с изминати 60 километра на територията на [населено място] и изразходвано гориво от 5 литра на стойност максимум 15 лева. Според въззивния съд не са твърдяни и не са установени настъпили във връзка с това сериозни последици за работодателя, освен посочената имуществена вреда. Взето е предвид и обстоятелството, че ищецът не е имал предходни дисциплинарни наказания за допуснати дисциплинарни нарушения – сходни или други. Съдът е приел, че само за това единично нарушение не може ищецът да бъде санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, че това наказание е прекомерно тежко.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за основателност на иска с пр. осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ. Приети са за основателни и акцесорните искове за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа на ищеца за периода от време от 12.09.2011 г. до 25.10.2011 г., както и за връщане на удържаното трудово възнаграждение – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия и втори правни въпроси от изложението.
С решение № 236/19.11.2013 г. по гр.дело № 1112/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че периодично присвояваните суми от служителя в случая чрез ползване на чужди клиентски карти са в нисък общ размер, но при положение, че основанието за уволнение е злоупотреба с доверие и се касае за случаи на работа в търговско предприятие при боравене и отчитане на поверени стоки и парични средства за изискуемо от работодателя и определящо длъжностните задължения на служителите поведение с оглед провеждана политика към клиентите размерът на материалната вреда не е от решаващо значение за тежестта на нарушението и съответно на наказанието.
С решение № 389/04.10.2012 г. по гр.дело № 282/2012 г. на ВКС, IV г.о по чл.290 ГПК е прието, че критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено, че работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. Със същото решение е прието, че в съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности, до които работникът има достъп и тези правила бъдат нарушени, противоправността на поведението на извършилия нарушението е от най-голяма степен. Тя е обусловена от вероятността да възникнат значителни вредни последици за работодателя. Прието е, че въпросът за стойността на имуществото, предмет на нерегламентирано разпореждане, като обективно обстоятелство, при което нарушението е извършено е от значение, но той не е определящ.
Правните въпроси въззивният съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Относно дисциплинарното нарушение, описано по т.1-ва от заповедта за дисциплинарно уволнение съдът е направил извода, че тежестта на извършеното нарушение не съответства на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание – уволнение. Нарушението, извършено от ищеца е неправомерно извличане на облага, чрез използване на служебния лек автомобил „Т.” за лични цели, без да се възстанови изразходваното служебно гориво, попълване на неверни данни по пътната книжка за пробега на 02.09.2011 г. – на 02.09.2011 г. ищецът извършил около 120 км.пробег с поверения му служебен автомобил, като от изминатите 120 километра около 60 километра са свързани с изпълнение на служебните му задължения, а останалите около 60 са свързани с лични ангажименти на същия, при попълване на пътната книжка за описания автомобил ищецът посочел, че всички изминати 120 километра са свързани с изпълнение на служебните му ангажименти. За да направи извода, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е несъразмерно тежко съдът е взел предвид освен размера на имуществената вреда и липсата на други сериозни последици за работодателя освен тази вреда, липсата на предходни дисциплинарни наказания за допуснати дисциплинарни нарушения от ищеца. Следователно правните въпроси са разрешени в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението. Съдът преценява, че тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Решаващият извод на въззивния съд досежно описаното дисциплинарно нарушение в процесната заповед за уволнение в п.2-ри е, че заповедта не е надлежно мотивирана. Изложени са доводи и в хипотеза на мотивирана заповед по този пункт, като съдът е направил извод, че не се установяват нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца Д. В., така както е посочено в п.2-ри от заповедта и според конкретните му трудови задължения. С оглед на това съдът намира, че поставените въпроси не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 23.01.2014 г. по гр.дело № 16895/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 27593/06.03.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], И. з., [улица], чрез адв. Д. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :