О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1379
София, 02.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3480/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място],подадена от пълномощника му адв.Н.Ц.,против решение № 45/13.02.2015 год. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 906/2014 год.,с което е потвърдено решение № 261/ 04.04.2014 год. по гр.д. № 5338/12 год. на Пернишки районен съд,с което [фирма] е осъден да заплати на Д. Н. З. обезщетение в размер на 8 000 лв.за претърпените от него неимуществени вреди от влошаване /ексцес/ на здравословното му състояние, вследствие на професионалните му заболявания “десностранен раменен периартрит”, “левостранен раменен периартрит” и “хроничен обструктивен бронхит смесен тип ВН, ДН 0-1 ст.” и обезщетение в размер на 1800 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаментозно лечение на професионалните заболявания за периода от 04.05.2012 г. до 04.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.05.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 426 лв. разходи за проведено балнеолечение през 2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материално правния въпрос – при определяне на размера на обезщетение за влошаване/ексцес/на професионално заболяване съдът,след като е правно задължен да съблюдава принципа за определяне на обезщетението по справедливост,следва ли да мотивира в решението си кои от установените по делото факти приема за меродавни при определяне на размера на обезщетението,като се позовава на противоречие с практиката на ВКС досежно критерия за справедливост ,обективирана в решение № 119/12.07.2013 год. по гр.д.№ 675/2012 год. ,ІV г.о.,решение № 38/13.03.2013 год.по гр.д.№ 323/2012 год.,ІІІ г.о. и решение № 229/15.07.2013 год. по гр.д.№ 1179/2012 год.,ІV г.о.По въпроса – възможно ли е обезщетението за ексцес на професионално заболяване да е равно или по-високо от обезщетението,присъдено за самото професионално заболяване се сочи основанието на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване .
Ответната страна – Д. Н. З., чрез пълномощника си адв.Л.П. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,за да се произнесе,взе предвид следното:
Касационната жалба,в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. При наличието на обективно съединени искове, всеки от тях следва да отговаря на посочения критерий. Меродавно за допустимостта на обжалването е цената на отделните обективно съединени искове, а не сбора от цената на всички искове. Предмет на осъдителната претенция с правно основание чл.200 КТ е присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – 16500 лв. и обезщетение за имуществени вреди – 3600 лв.,т.е цената на иска за имуществени вреди не надхвърля законоустановения минимум,поради което касационната жалба в тази част като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди е допустимо,но не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че с решение по гр.д.№ 5254/2004г. на ПРС, влязло в сила на 28.11.2005 г., е признато заболяването на ищеца”двустранен раменен периартрит с предилекция в ляво” за професионално и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди,а с решение по гр.д.№2381/2009 год. на ПРС,влязло в сила на 05.06.2010 год.е признато заболяването на ищеца”пневмокониоза на ел.заварчици” за професионално и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Отчитайки силата на присъдено нещо относно двете професионални заболявания съдът за да се произнесе по основателността на иска е установил ,че решението по гр. дело № 5254/2004 г.на ПРС е постановено въз основа на експертно решение от 20.06.2003 год., с което е установен “левостранен раменен периартрит с начален функционален дефицит”, както и “двустранен радиален епикондилит по-изразен в ляво“и на ищеца е определена 41,68% трайно намалена работоспособност , която се дължи на общо заболяване, като професионалното заболяване “двустранен радиален епикондилит” не е участвало в определяне на процента трайно намалена работоспособност . Впоследствие с експертно решение от 21.04.2004 год. на ищеца е определена 53,34% ТНР като от тях 10% се дължат на професионалното заболяване “двустранен раменен периартрит с продилекция в ляво”, а след това с експертно решение от 04.05.2012 год. на ищеца е определена 74% ТНР, от която 38% се дължат на професионални заболявания, а от тях 30% се дължат общо на професионални заболявания: “десностранен раменен периартрит” и ‘левостранен радиален епикондилит”. Второто професионално заболяване на ищеца – “пневмокониоза на ел.заварчици” е признато с решение по гр. дело № 2381/2009 г. на ПРС.Заболяването е констатирано с експертно решение от 15.05.2009 год., в което е отбелязано, че заболяването е с начални функционални промени от стр. на дишането и дихателна недостатъчност I ст. ,а “пневмокониозата е придружена със съпътстващ хроничен обструктивен бронхит”.Съдът е отчел обстоятелството,че експертното решение на ТЕЛК е постановено след влизане в сила на решението по гр. дело № 2381/2009 г. на ПРС и не е взето предвид при постановяването му. От заключението на изслушаната по делото тройна съдебно-медицинска експертиза съдът е приел,че заболяването “хроничен обструктивен бронхит” не е отделно заболяване, а е усложнение на професионалното заболяване „сидероза /т.н. пневмокониоза на ел.заварчици/ със съпътстващ хроничен бронхит”.Прие така установените обстоятелства съдът е приел, че по отношение и на двете професионални заболявания, към настоящия момент е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, в сравнение с това, при което са били присъдени първоначалните обезщетения.С оглед болките и страданията които ищецът търпи вследствие влошаване на състоянието му по първото професионално заболяване – трудно вдигане на дланите до лицето,което затруднява хигиенното му обслужване ;слабост в захвата с изпускане на предмети и стенозиращ теносиновит на 3,4 и 5 пръсти на лява длан,които се заключват във флексия,както и по второто такова – лесна уморяемост,пристъпи на задух и свиркане в гърдите,поява на кашлица,придружена с експерторация е приел, че справедлива репарация на нанесените неимуществени вреди е сумата от 8000 лв.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото въпросът е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства във връзка с подлежащите на доказване факти в процеса с оглед основателността на иска.Формалното позоваване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика , без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният правен въпрос,макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,според която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на ексцеса, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост визиран в р.ІІІ на ППВС № 4/1961г. и в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС – № 407 /26.05.10 г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 558 /28.10. 10 г.по гр.дело № 1716/09г.на ІІІ г.о.на ВКС;решение № 335 /10.01.12 г.по гр.дело № 296/11г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 434/ 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 149 от 2.05.11.г.по гр.дело № 574/10 г.на ІІІ г.о.
Касаторът не е обосновал касационното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на ответника се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящето производство в размер на 500/петстотин/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45/13.02.2015 год. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 906/2014 год.,в частта,с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Н. З. разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин /лв.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу въззивно решение № 45/13.02.2015 год. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 906/2014 год.,в частта,с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: