О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2025 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител С. Д. срещу решение № 143/30.01.2014 г. по гр.дело № 2826/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3644/21.05.2012 г. по гр.дело № 9062/2009 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлено искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/с предишно наименование Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ за отнемане от Н. И. М. и С. Н. М. на притежаваното от тях имущество в режим на съпружеска имуществена общност и придобито през периода 01.07.1984 г. до 30.06.2009 г. от престъпната дейност на Н. И. М., осъществена на 12.09.2006 г. и установена с одобрено от съда споразумение по нохд № 275/2007 г. на Велинградския районен съд недвижими имоти, леки автомобили и суми, подробно описани в решението на обща стойност 245 401 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението в касационната жалба по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. следва ли установената от наказателния съд престъпна дейност да е трайно осъществявана, респективно да са налице „множество престъпления” по смисъла на чл.23 до чл.29 НК и трябва ли периода на извършването й да съвпада с времето на придобиване на имуществото, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 89/14.08.2012 г. по гр.дело № 317/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 463/28.07.2011 г. по гр.дело № 463/2010 г. на ВКС III г.о., решение № 53/19.02.2013 г. по гр.дело № 1324/2012 г. на ВКС IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, 2. съвместният принос по смисъла на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ идентичен ли е с презумпцията по чл.19,ал.3 СК от 1985 г./отм./, респ.чл.21, ал.3 СК от 2009 г. и обхваща ли влагане от съпруга на труд, грижи за децата и работа в домакинството, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 66/26.07.2011 г. по гр.дело № 863/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответниците по жалбата Н. И. М. и С. Н. М., чрез адв.Д. Н. и адв.С. Х. в писмен отговор са изразили становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна по делото е прието, че с одобрено споразумение по нохд № 275/2007 г. на Велинградския районен съд ответникът Н. И. М. е признат за виновен в това, че на 12.09.2006 г. в [населено място] е укрил и съхранил незаконно придобит от другиго дървен материал – 10.133 куб.м. на обща стойност 1244.10 лв. – престъпление по чл.235,ал.2 НК,вр.ал.1 НК, както и че за периода 12.09.2006 г. до 13.02.2007 г. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 6.641 куб.м. фасонирани и нефасонирани дървени материали на стойност 735.64 лв., поверени му за пазене съгласно разписка от 12.09.2006 г. –престъпление по чл.206,ал.1 НК. Прието е, че за да одобри постигнатото споразумение съдът е констатирал, че причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Съдът е приел, че Н. М. и С. М. са в граждански брак от 30.01.1972 годна.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно недвижимите имоти и движимите вещи, придобити от ответниците през посочения от К. периоди и основанието за придобиването им. Първоинстанционния съд е приел за установено придобиването на имуществото, посочено в искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Приел е, че ответникът Н. М. е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 ДР на ЗОПДИППД/отм./ през проверявания от Комисията период от 25 години.
Въззивният съд е приел, че предпоставките за отнемане на имущество при условията на ЗОПДИППД/отм./, който е приложимият са ответникът да е придобил имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него да е започнало наказателно преследване за престъпление, посочено в разпоредбите на чл.3,ал.1 от закона или наказателно производство да не може да се образува, поради наличието на някоя от пречките, предвидени в ал.2 на чл.3 от закона, съответно образуваното наказателно производство е прекратено на някое от тези основания. Според съда искането е основателно само при установяване на посочените предпоставки.
Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.1,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ и е приел, че на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Приел е, че съществен елемент от всички фактически състави на отнемане, като обща предпоставка за възникване на правото на държавата, относима към всички, предвидени в закона хипотези е възможността от преценката на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
За неоснователен е преценен доводът на комисията, че за да се направи такова основателно предположение е достатъчно да се установи, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници за придобиване на процесното имущество. Според съда несъответствието между притежаваното от ответника имущество и получените от него доходи е самостоятелен елемент от фактичския състав на правото на отнемане, но не и предпоставка, от наличието на която законът извежда оборимо предположение за придобиване на това имущество в резултат на престъпна дейност. Прието е, че липсата на законен източник за придобиване на имуществото не е достатъчна за съществуване и на самото предположение, тъй като едно имущество може да е придобито от престъпна дейност и при законен източник на вложените за това средства, в който случай би подлежало на отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм./ ако са осъществени останалите елементи от фактическия състав на чл.4 от закона и при наличие на отрицателните предпоставки по чл.1,ал.2 от същия закон.
Въззивният съд е приел, че за разлика от института на отнемането по глава трета на ЗСГ в предметния обхват на ЗОПДИППД/отм./ не попадат всички имущества, чиято стойност не съответства на получените от ответника доходи, съответно такива за които не е установен законен източник на доходи за придобиването им, а само за тези имущества, за които може да се направи основателно предположение, че те или средствата за придобиването им са получени в резултат на осъществена престъпна дейност. Според съда основателното предположение по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ не представлява юридическа презумпция, а обикновено предположение, което се формира въз основа на преценка на конкретни установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Прието е, че това предположение е резултат от логическата дейност на съда, а не представлява последица предписана от закона от установяването или неустановяването на правно релевантни факти. Прието е, че преценката включва периода на придобиване на имуществото или на средствата за това, съответно периода на осъществяване на установеното с акт на наказателния съд престъпление и възможността съобразно формата на изпълнителното деяние да бъде придобито процесното имущество или да бъдат получени средствата за придобиването му. Приел е, че основателно предположение по смисъла на закона не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд престъпление има инцидентен и еднократен характер, фиксирано е в ограничен период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или след това от ответника престъпна дейност, която да е от такова естество, че да обоснове извод, че имуществото е придобито като резултат от нея.
Въззивният съд е приел, че със споразумение от 11.06.2007 г. по нохд № 275/2007 г. на Велинградския районен съд е одобрено споразумение, с което е установено, че на 12.09.2006 г. ответникът Н. М. е осъществил състава на престъпление по чл.235,ал.2,вр.ал.1 НК –вещно укривателство на 10.133 куб.м. дървен материал на стойност 1244.10 лв. и на същата дата е осъществил фактическия състав на престъпление почл.206,ал.1 НК – обсебване на 6.641 куб.м. фасонирани и нефасонирани дървени материали на стойност 735.64 лв., поверени му за пазене на 12.09.2006 г., което е осъществено през периода 12.09.2006 г. 13.02.2007 г. Прието е, че според същото споразумение към момента на одобряването му – 11.06.2007 г. вредите от престъплението на обща стойност 1979.74 лв. са възстановени. Прието е, че К. не е ангажирала доказателства, от които да се установи преди или след периода от време от 12.09.2006 г. до 13.02.2007 г. ответникът да е осъществявал някаква престъпна дейност – идентична или сходна с тази съобразно одобреното споразумение, от която да е могъл да получи средствата, вложени в придобиването на процесното имущество. Въззивният съд е направил извода, че с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи основателно предположение, че придобиването на процесното имущество на обща стойност 245 401 лв. за периода от м.май 1984 г. до м.септември 2009 г. е свързано с осъществената от ответника през 2006 г. престъпна дейност – вещно укривателство и обсебване на дървен материал на стойност 1979.74 лв. Прието е, че липсва една от кумулативно изискуемите се предпоставки – възможността въз основа на събраните доказателства да се направи основателно предположение, че имуществото, предмет на искането на комисията е придобито в резултат на престъпна дейност. Прието е също, че в производството по делото К. носи доказателствената тежест и че същата не е ангажирала никакви доказателства, от които да се направи такова предположение, което съответно обуславя извод за неоснователност на искането.
Въззивният съд е приел, че според чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг в придобиването му. Прието е, че К. не е ангажирала доказателства за липсата на такъв принос на ответницата С. М. – съпруга на Н. М. при придобиване на процесното имущество.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на искането на К. и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искането на комисията по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е отхвърлено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.1-ви от изложението. Видно от цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС – решение № 89/14.08.2012 г. по гр.дело № 317/2011 г. на ВКС IV г.о. и решение № 463/28.07.2011 г. по гр.дело № 463/2010 г. на ВКС III г.о., постановени по чл.290 ГПК със същите не са разрешени поставените правни въпроси. С решение № 89/14.08.2012 г. по гр.дело № 317/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност. С решение № 463/28.07.2011 г. по гр.дело № 463/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правните въпроси – при преценка основателността на направеното мотивирано искане необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, следва ли при оценка на активите, придобити през проверявания период да се ползва тяхната пазарна стойност или следва да бъде съобразявана посочената стойност по придобивните документи – нот.актове и др., следва ли да се използва критерия минимална работна заплата при оценка на имуществото, предмет на отправеното мотивирано искане. Следователно така цитираната практика на ВКС не е относима по поставените правни въпроси и същата не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по тези въпроси.
С решение № 53/19.02.2013 г. по гр.дело № 1324/2012 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос подлежи ли на обследване имуществото на лицата, срещу които е предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД/отм./, придобито преди извършване на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда. Прието е, че положителният отговор е утвърден в практиката на ВКС. Според съдебния състав предпоставките за уважаване на иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3,ал.1 от закона и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е свързано с престъпна дейност. Изразено е становището, че може да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл.11 ЗОПДИППД/отм./, с оглед конкретните обстоятелства, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество, че не е необходимо това да е конкретно дейността, която е предмет на присъда. Прието е, че, че при предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД/отм./ подлежи на обследване и отнемане и имуществото, придобито преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. Както се посочи по-горе въззивният съд е приел, че К. не е представила доказателства, от които да се установи преди периода 12.09.2006 г. – 13.02.2007 г. или след него ответникът Н. М. да е осъществил престъпна дейност, която да е идентична или сходна с тази, установена със споразумението, одобрено от наказателния съд, от която да е могъл да получи средствата, вложени в придобиването на процесното имущество. Този извод на съда е в съответствие с посочената практика на ВКС и поради това предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не се установява.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 66/26.07.2011 г. по гр.дело № 863/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството? Застъпено е становището, че съгласно чл.9 от ЗОПДИППД/отм./ до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили…, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средства. Прието е, че СК и ЗОПДИИПД са нормативни актове, преследващи различни цели в полза на обществото, поради което използваното в тях понятие „принос“ не се покрива по съдържание. Според съдебния състав понятието „принос“ по смисъла на чл.10 ЗОПДИППД/отм./ е различно по смислово съдържание от същото понятие по смисъла на чл.21,ал.2 СК – действащ. Прието е, че разпоредбата на чл.10 ЗОПДИППД има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност, че за оборване на законовата презумпция по чл.9 ЗОПДИППД проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, че в хипотезата на чл.10 ЗОПДИППД приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Посоченото разрешение на правния въпрос не обуславя извод за наличие на предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като правният извод на въззивния съд относно отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност не е единственият решаващ правен изв од по предмета на спора. Решаващият правен извод на въззивния съд, от който е изведен и извода за неоснователност на искането на комисията е че в конкретния случай от събраните доказателства не може да се направи основателно предположение, че имуществото, предмет на мотивираното искане на комисията е придобито в резултат на престъпна дейност. Поради това съдът преценява, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 5450 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 143/30.01.2014 г. по гр.дело № 2826/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 1957/19.02.2014 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител С. Д..
Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] да заплати на Н. И. М. и С. Н. М., двамата с адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.15 сумата 5450 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: