2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 31.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa тридесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2473/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., приподписана от адв. Д. С., против определение № 1060/28.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1337/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 24/15.01.2018 г. по гр.д. № 242/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което са приети направените от М. Д. Д. уточнения на предявените искове, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Кюстендил.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че съгласно общото правило за местна подсъдност, съдържащо се в чл. 105 ГПК, исковете са подсъдни на Софийски районен съд.
В изпълнение на дадени указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представена „молба – уточнение на касационните основания“. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка, без да е формулиран конкретен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017 г., поради което следва да бъде разгледана по новия процесуален ред .
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д., пред Софийски градски съд. С разпореждане от 03.05.2017 г. заместник-председателят на Софийски градски съд е констатирал, че всички съдии от съда са се отстранили от разглеждане на гр.д. № 7847/2013 г. и е невъзможно да се сформира състав, поради което същото следва да се изпрати на Софийски апелативен съд на основание чл. 23, ал. 3 ГПК. С определение № 1539/11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2240/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Кюстендил. След дадена възможност за уточнение на исковата молба на М. Д. Д., Окръжен съд – Кюстендил е приел, че делото подлежи на разглеждане от Районен съд – Кюстендил с оглед цената на предявените частични искове и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК го е изпратил на компетентния съд. Постановеното определение № 24/15.01.2018 г. по гр.д. № 242/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е било обжалвано с частна жалба пред въззивния Софийски апелативен съд. С атакуваното в настоящото производство определение въззивният съд е приел, че правилно е определена родовата подсъдност на спора с оглед цената на предявените частични искове, а по отношение на местната подсъдност нито за ищеца М. Д. Д. е налице процесуална възможност да възразява, нито съдът е компетентен да се произнася служебно,тъй като единствено следи по отвод на ответника.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Във връзка с оплакванията на касатора, следва да се посочи, че в случая Окръжен съд – Кюстендил е определен да разгледа делото по правилото на чл. 23, ал. 3 ГПК, тъй като поради отстраняването на всички съдии в Софийски градски съд, пред който е подадена исковата молба, е невъзможно да се сформира състав. Не е нарушено правилото на чл. 105 ГПК.
Соченото основание за допускане по чл.280, ал.2 ГПК се основава на въпросите, визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1 ,т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. В приложеното изложение не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Преповторени са съжденията и оплакванията от частната касационна жалба, по отношение на част от които настоящият състав не намира да имат каквато и да било връзка с делото. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не са посочени никакви актове, които да попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито е обоснована предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1060/27.03.2018 г. по възз.ч.гр.д № 1337/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: