О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София 06.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4706 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. М. Я., чрез адв. П. А. против решение № 425/07.03.2013 г. по гр.дело № 4636/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2723/23.04.2012 г. по гр.дело № 1147/2010 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Прокуратура на РБългария и С. дирекция на вътрешните работи с пр.осн.чл.2,ал.1,т.7 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, засегнати от това, че в периода 18.01.2008 г. – 01.02.2010 г. като веществени доказателствени средства по наказателно дело са ползвани и задържани негови парични средства на стойност 10 000 лв.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, че приложимите разпоредби в случая са тези на ЗОДОВ. Счита, че въззивният съд е допуснал грешка при формиране на убеждението си, че изнесената в медийното пространство информация, която компрометира архитект Я. не се е отразила отрицателно в личната му и професионална сфера, че макар и Я. да е предал банкнотите доброволно с цел събиране на доказателства по нохд № 1237/2008 г. на СГС и подпомагане органите на полицията е налице пряка връзка между сътрудничеството на Я. със СДВР и Прокуратурата на РБ и последвалата отрицателна реакция от страна на обществото към случаите на корупция, че това неминуемо се е отразило негативно на личния му живот.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. според жалбоподателя видно от приложените доказателства по наказателното дело, което съдържа класифицирана информация искане за ползване на СРС по отношение на искания от подсъдимия в наказателното производство дар или имотна облага е направено на 18.01.2008 г., че на същата дата е дадено разрешение и е определен максимален срок според закона – два месеца, че на същата дата ищецът е накаран да даде две декларации по чл.12 от ЗСРС и че срокът не е продължаван и не е спазен. Поддържа, че в протокол изготвен на 28.03.2008 г. е отразено, че банкнотите са белязани на 24.03.2008 г. – след установения от органа срок, който е максималния законоустановен срок, че всички действия след 18.03.2008 г. са незаконни и за тях ищецът не е давал съгласие и органът не е давал разрешение. Въпросът по отношение на който практиката е противоречива, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото според жалбоподателя е – законно ли са извършени процесуалните действия, 2. друг поставен въпрос е – кой от кого какво крие и кой се осмелява да „класифицира” безотговорно информация, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. жалбоподателят поддържа, че друг въпрос, поражда обстоятелството, че Прокуратура на РБългария не разполага с кадри, които да осъществяват процесулно представителство, че производството по делото е отлагано три пъти, тъй като юрисконсулта на Прокуратура на РБългария нямал достъп до класифицирана информация, че след подаване на исковата молба му е върната сумата от 10 000 лв.
В срока по чл.287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата СДВР, чрез юрисконсулта З. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК в писмен отговор ответникът по жалбата Прокуратура на РБългария, чрез процесуалния представител В. В.-р-л сектор „П.” е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, че жалбоподателят не е посочил при наличие на кои предпоставки, визирани в ал.1 на чл.280 ГПК са разрешени поставените въпроси, че поставените въпроси представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, вр.чл.45 и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че съобразно пр.преписка № 271/2008 г. е образувано наказателно производство затова, че на 17.01.2008 г. в кабинет в сградата на Ф.Р. п. и. в [населено място], пл.М. Л. Г. Л. в качеството на началник-отдел във Ф. поискал от ищеца Г. Я. сумата 50 000 лв., която не му се следва, за да съгласува изменение на плана за изменение застрояването и плана за изменение на регулацията на поземлени имоти в кв.21 и кв.25 в землището на [населено място], общ.В.Т.. На 18.01.2008 г. по реда, предвиден в ЗСРС е поискано и получено разрешение от председателя на СГС за използване на специално разузнавателно средство белязване на банкноти чрез използване на технически средства и вещества на предмети и вещи за установяване на тяхното движение – чл.13- чл.15 ЗСРС. С декларация от 18.01.2008 г. Г. Я. предоставил за нуждите на наказателното производство банкноти на стойност 10 000 лв. и изразил съгласието си да са предмет на СРС. На 18.01.2008 г. и на 23.03.2008 г. са съставени два протокола за белязване и сравнителна проба на банкнотите, съобразно изискванията на чл.132, ал.2 НПК. Прието е, че белязаните банкноти са част от доказателствата по наказателното дело. С влязла в сила на 26.10.2009 г. присъда № 33/21.05.2009 г. по внохд № 94/2009 г. на Софийски апелативен съд Л. Г. Л. е признат за невиновен и е оправдан в извършването на престъпление по чл.304б, ал.1,пр.1 и 2-ро НК. Прието е, че с определение от 15.12.2009 г. по нохд № 1237/2008 г. Софийски градски съд е постановил да се върне сумата от 10 000 лв. банкноти с номинал 100 лв. и 50 лв., описани със серийни номера с протокол от 23.01.2008 г. на жалбоподателя и на 01.02.2010 г. последният ги е получил.
Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е с пр.осн.чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД. Прието е, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за да се ангажира отговорността на ответниците по иска – Прокуратура на РБългария и СДВР.
Относно възлагането на работата съдът е приел, че след като съответни лица са назначени на длъжности, свързани с упражняване на функциите на държавата по охрана на обществения ред и осъществяване борбата с престъпността, то е налице възлагане на извършването на дейностите, свързани с тези функции, че това предпоставя ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата, което в случая следва да стане чрез органите й – СДВР и Прокуратура на РБ.
Прието е за установено възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Д., че като последица от разгласяване на случая много познати и лица, с които работел ищецът започнали да го избягват, че намалели клиентите му, от което последвали парични проблеми и неприятности в семейството, че това довело до разрив в отношенията на ищеца и съпругата му. Според въззивния съд не е установено наличие на противоправно поведение на служител на СДВР или на Прокуратура на РБългария, от което да са настъпили посочените неблагоприятни последици. Прието е, че не са наведени твърдения от ищеца служител на СДВР да е изнесъл пред медиите информация, която да го компроментина. Приел е, че връчването на кортик за заслуги от Министъра на вътрешните работи е акт на признателност към ищеца, че министърът не е служител на нито един от ответниците, за да се приеме, че от това действие, извършено публично са настъпили неимуществени вреди за ищеца. Според въззивния съд този факт следва да донесе на ищеца допълнително обществено признание. Приел е, че отрицателната реакция на обществото, която е в противоречие с разбиранията за морал и гражданска позиция на нетърпимост към случаите на корупция не може да се вмени във вина на служител на ответниците. С оглед на това съдът е направил извода за липса на един от елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД виновно и противоправно поведение на служители на ответниците, осъществено при възлагане на съответна работа. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства от които да се установи наличието на причинна връзка между задържането на банкнотите на стойност 10000 лв., собственост на ищеца и претърпените вреди.
Прието е, че банкнотите на стойност 10000 лв. не са отнети незаконно, че същите са предадени доброволно от ищеца, че са предадени месец и половина след определението на СГС, с което е разпоредено връщането им. Според съда не е установено наличието на причинна връзка между действията на органите на прокуратурата по повод връщане на банкнотите на ищеца и претърпените от същия неимуществени вреди.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на исковите претенции.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Г. Я. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд по поставените въпроси в п.1-ви и 2-ри, посочени подробно по-горе. Всеки от въпросите относно законосъобразното извършване на процесуалните действия по използване на специално разузнавателно средство белязване на банкноти чрез използване на технически средства и вещества на предмети и вещи, както и процесуалните действия по предаване на сумата от 10 000 лв. представляват въпроси по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателя-ищец по п.1-ви и 2-ри не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираните въпроси от жалбоподателя Я. са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и налице ли са допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя по п.1-ви и 2-ри не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите в п.3-ти относно кадрите на Прокуратура на РБългария, които да осъществяват процесуално представителство. С въззивното решение съдът не е разрешавал този въпрос, същият не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи. Следователно така формулиран въпросът не е правен по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Всички останали доводи по този пункт, касаещи отлагане на делото също не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а са доводи по правилността на решението. Поради това те не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Г. Я..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 425/07.03.2013 г. по гр.дело № 4636/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 4472/19.04.2013 г., подадена от ищеца Г. М. Я., [населено място], [улица], вх.Б, чрез адв. П. А., съдебен адрес [населено място], [улица], № 2,ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: