О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София 21.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 490 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Х. С., чрез адв.Р. Д. срещу решение № 86/30.10.2017 г. по гр.дело № 188/2017 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55/07.04.2017 г. по гр.дело № 23/2017 г. на Районен съд гр.Белоградчик, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Дом за стари хора [населено място] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 650 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 КТ е уважат.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1.без наличие на приложени по делото доказателства от ответника въззивният съд е приел за доказано обстоятелство, без да има налични писмени документи, 2. следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да се позове само на доказателствата по делото и да обоснове изводите си върху тях, а не върху презумпции, 3. след като ответникът признава, че трудовите функции на една длъжност са преминали в друга длъжност следва ли същият да извърши подбор между лицето, заемащо длъжността”общ работник поддръжка сгради” и лицето заемащо длъжността”шофьор”, 4.относно приложимото към датата на уволнение на ищеца щатно разписание. След като видно от събраните по делото писмени доказателства към 23.12.2016 г. не е било в сила щатното разписание от 21.07.2017 г. правилно ли е уволнението на ищеца по недействащо щатно разписание. Следва ли в заповедта за уволнение да бъде вписано действащото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение щатно разписание, 5. може ли съда да промени мотивите на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като приема, че основанието за прекратяване поради съкращение в щата по щатно от 21.07.2017 г. и го промени на законосъобразно по щатно от 12.09.2016 г. Това не е ли подмяна на мотивите на работодателя. В щатното от 12.09.2016 г. възприето от районния съд като основание за извършване на съкращението и то незнайно защо въпреки, че уволнението не е извършено по него. В същото щатно разписание лицето А. П. е посочен с код 83222002, което е за длъжността”шофьор”. 6. работодателят следва ли да докаже липса на идентичност между двете длъжности с еднакви трудови функции. Трудовите функции на „шофьор”, че са преминали в другата длъжност се подкрепят и от признание на ответника в писмения отговор. Следваше ответника да представи длъжностната характеристика на двете длъжности и да се представят старото и ново щатно разписание. Как иначе е установил тези обстоятелства решаващия съд. При премахване на длъжността „шофьор” е била създадена длъжността „общ работник поддръжка на сгради” значи няма как да е станало преминаване на трудовите функции на съкратената длъжност към несъществуваща такава.7.относно доказателствената сила на уведомлението по чл.62,ал.5 КТ и техният характер, и доказателствена тежест. 8.след като официално до 24.10.2016 г. при работодателят е съществувала длъжността „шофьор” съгласно справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2015 г. до 24.10.2016 г. се доказва, че при ответника е съществувала длъжността „шофьор” и на нея е било назначено лицето А. П. С. с код 83222002 ще се констатира от представените пред въззивната инстанция писмени документи от трудовото досие на А. С., че същият има сключен трудов договор на 21.07.2016 г., отчетен в НАП с код на „шофьор”. 9. въззивният съд е изместил доказателствената тежест от ответника като работодател за законосъобразност на уволнението на ищеца. Липсват доказателства относно предходно щатно разписание и ново щатно разписание действащо към момента на уволнението на ищеца. Тези обстоятелства са от значение с оглед извършване на преценка следва ли да бъде извършен подбор или не и измежду кои длъжности.10. относно присъдените разноски на ответника. Следва ли да има представен списък на разноските, за да се претендират и присъждат. В противоречие с чл.80 ГПК и решенията на ВКС съдът е присъдил на ответника разноски, без да е представен списък на разноските до приключване на устните състезания по делото.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от А. Х. С. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието за безспорно, че ищецът е работел на длъжността „шофьор 1/2“ в Дом за стари хора [населено място], обл. В.. Със заповед № 76/23.12.2016г. на Директора на Дома трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ. – съкращаване на щата, считано от 23.12.2016 г. В заповедта е посочено, че съкращението е във връзка с утвърденото щатно разписание от 21.07.2016 г.
Приел е за установено от представеното щатно разписание към 21.07.2016г. за Дом за стари хора [населено място], че пет месеца преди прекратяване на трудовия договор на ищеца в Дом за стари хора не съществува длъжност „шофьор 1/2“, че ищецът е освободен от работа, считано от 23.12.2016 г. Прието е за установено от представеното щатно разписание към 12.09.2016г. и към по-късната дата 23.12.2016г., че към момента на прекратяване на Т. на ищеца, длъжност „шофьор 1/2“ в Дом за стари хора [населено място] също не съществува.
Според въззивния съд не е установено длъжността „шофьор 1/2“ да е трансформирана в длъжност „общ работник поддържане на сгради“, че последната длъжност съществува в щатното разписание още от 21.07.2016г., т.е. преди прекратяване Т. на ищеца. Прието е, че представените нови доказателства пред въззивната инстанция не променят установената фактическа обстановка .
От правна страна е прието за установено по делото, че съгласно чл. 18а ал.2 Закона за социалното подпомагане работодател на персонала в социалната услуга/каквато е Дом за стари хора / е нейният ръководител и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от компетентно длъжностно лице – директора на Дом за стари хора [населено място], обл. В. .
Съдът е приел, че пред районния съд са представени три щатни разписания – от 21.07.2016 г., от 05.08.2016 г. и от 12.09.2016 г.. Приел е също, че от всички тези щатни разписания е установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца длъжност „шофьор“ в Дома за стари хора [населено място] не съществува и че след прекратяването на трудовото правоотношение тази длъжност не е възстановена в последващи щатни разписания,т.е., че е извършено реално съкращаване на щата.
Преценен е за неоснователен доводът на ищеца, развит пред районния съд и поддържан пред въззивната инстанция за фиктивно съкращаване – чрез транформация на длъжността „шофьор“ в длъжност „общ работник поддържане на сгради“. Прието е за установено, че длъжност „общ работник поддържане на сгради“ съществува пет месеца преди прекратяване Т. с ищеца, че по делото не са представени доказателства на работника А. П. С. да е възложена да изпълнява длъжността „шофьор“. Преценен е за законосъобразен изводът на районния съд, че дори длъжността на ищеца да е била трансформирана, то е налице реално съкращаване на щата, а не фиктивно. Възприета е практиката на ВКС, според която, ако след извършено съкращение на щата трудовите функции не се премахват, а преминават към друга съществуваща длъжност при работодателя, не е налице фиктивно, а е реално съкращаване на щата. Прието е, че по делото не са представени доказателства изпълняваните от ищеца трудови функции на процесната длъжност да са били възложени чрез допълване на длъжностната характеристика на друг служител на друга длъжност, като този служител да е продължил да изпълнява както своите трудови функции. Посочил е, че твърдение в този смисъл е направено от ответника в отговора на исковата молба. Прието е също, че подобно трансформиране на трудови функции е в съответствие с материалния закон .
Приет е за неоснователен и доводът на ищеца , развит пред районния съд и поддържан пред въззивната инстанция относно това, че кодът по НКПД на назначения на длъжността „общ работник поддържане на сгради“ е този който е за длъжността „шофьор“. Посочил е, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че кодът по НКПД на назначения на длъжността „общ работник поддържане на сгради“ А. П. С. е този, който е за длъжността „шофьор“. Прието е, че от представените пред въззивната инстанция доказателства –справка от НАП –ТД Велико Т. за актуално състояние на всички трудови договори на А. П. С., трудов договор №3 от 21.07.2016 г.на А. П. С. в оригинал, и уведомление по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда се установява, че на 21.07.2016 г. А. П. С. е сключил с Дом за стари хора [населено място] трудов договор на длъжност „общ работник, поддържане на сгради“ и че и в трите документа е посочен кода по Националния класификатор на професиите и длъжностите /НКПД/ -93130003, съответстващ на длъжността „общ работник,поддържане на сгради“.
Съдът е приел, че кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието „длъжност”. Прието е, че по силата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, че съгласно чл.66 ал.1 от КТ договорът съдържа данни за страните и задължително определя мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с предоставянето на работна сила. Посочил е, че кодът по НКПД не е предвиден в разпоредбата като съдържание на трудовия договор. Според съда код по НКПД, към която се отнася длъжността на лицето, се вписва в уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 от КТ, по силата на чл.5 т.4 б.а от Наредба № 5/29.ХІІ.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението, издадена на основание чл.62 ал.4 от КТ. Посочил е, че за първи път с изменението на чл.66 от КТ, публикувано в ДВ бр.58/2010г., в сила от 30.VІІ.2010г., чрез допълването на ал.4, е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на националния статистически институт, че в съответствие с това по силата на чл.6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011г. класификацията се прилага задължително при разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно правоотношение. Формиран е извод, че кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието “длъжност”,а длъжността се определя от включените в нея трудови функции, конкретизирани в длъжностната характеристика.
При тези съображения е преценен за законосъобразен изводът на районния съд, че главният иск по чл. 344 ал.1 т.1КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и че като такъв следва да се отхвърли, което води до отхвърляне и на акцесорния иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344 ал.1 т. 2 КТ и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението по чл. 344 ал.1 т.3 във вр.с чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 650.00 лв.
Прието е, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски от въззиваемия в размер на 300 лв. съгласно представения договор за адвокатска услуга.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по въпросите, формулирани в п.1,4,5,8 и 9-ти от изложението. Всеки от тези въпроси не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното решение. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че въпросите по п.1,4,5,8 и 9-ти от изложението са по правилността на въззивното решение, поради което не са правни въпроси и не подлежат на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по трети и шести въпроси от изложението. Тези въпроси не са правни, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда дали са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по втори, седми и десети въпроси от изложението. Жалбоподателят не е посочил и обосновал при наличие на коя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1 е разрешен всеки от тези въпроси – т.1, т.2 или т.3. Освен това жалбоподателят не е цитирал и представил задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, не е посочил всеки от въпросите да е разрешен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или с актове на Съда на Европейския съюз. Не е посочил и обосновал допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК – какво е значението на посочените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по втори, седми и десети въпроси от изложението.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 86/30.10.2017 г., постановено по гр.дело № 188/2017 г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3883/30.11.2017 г., подадена от ищеца А. Х. С., [населено място], обл.В., [улица], чрез адв. Р. Д..
Осъжда А. Х. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.В., [улица] да заплати на Дом за стари хора [населено място], обл.В., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 4 сумата 350 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: