О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София 20.11.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4041/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. А. и А. В. А., чрез пълномощника им – адв. Б.М., срещу разпореждане № 514 от 02.06.2014г., с което е върната ,като процесуално недопустима ,подадената от тях касационна жалба с вх. № 2237/26.05.2014 г. срещу въззивно решение № 165 от 28.04.2014 г.,постановено по в.гр.д. № 91/2014 г., по описа на Окръжен съд- Смолян.Излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателите цената на иска е 5085 лв., съобразно данъчната оценка на имота, приложена на л. 31 от делото в първоинстанционното производство. Искането е за отмяна на разпореждането и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответниците по частната жалба – Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А., Е. Д. А., А. А. У., Е. А. К. и М. А. М., чрез пълномощника им – адв. М.М., са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК, в който я оспорват.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Девинския районен съд, действащ като първа инстанция е приел, че производството е по чл. 108 ЗС, с цена на иска 966, 40 лв.
С решение № 15 от 17.01.2014 г. е приел за установено по отношение на В. Р. А., че А. А. У., Е. А. К. и М. А. М. са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение общо на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 73105.501.241 с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], при граници – позeмлени имоти 73105.501.239, 73105.501.240, 73105.501.249, 73105.501.270, 73105.501.528, 73105.501.246, 73105.501.244, 73105.501.243, 73105.501.535 и 73105.501.236, идентичен с част от имот пл. 248, кв. 25 от ПУП на [населено място], и е осъден В. Р. А. да предаде на А. А. У., Е. А. К. и М. А. М. собствеността и владението върху 1/3 идеална част от незастроената част от имота, която владее и ползва без правно основание.
Отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от А. А. У., Е. А. К. и М. А. М. против А. В. А. искове за приемане за установено, че са собственици и предаване на собствеността и владението върху 1/3 идеална част от поземленен имот с идентификатор 73105.501.241 с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], при граници – позмелени имоти 73105.501.239, 73105.501.240, 73105.501.249, 73105.501.270, 73105.501.528, 73105.501.246, 73105.501.244, 73105.501.243, 73105.501.535 и 73105.501.236, идентичен с част от имот пл. 248, кв. 25 от ПУП на [населено място], както и предявените против В. Р. А. и А. В. А. искове за предаване на собствеността и владението върху построената в поземлен имот с идентификатор 73105.501.241 с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община] стопанска сграда, с идентификатор 73105.501.241.2 и със застроена площ 35 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община].
Приел е за установено по отношение на В. Р. А., че Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А. и Е. Д. А. са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на общо 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 73105.501.241, с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], при граници – позмелени имоти 73105.501.239, 73105.501.240, 73105.501.249, 73105.501.270, 73105.501.528, 73105.501.246, 73105.501.244, 73105.501.243, 73105.501.535 и 73105.501.236, идентичен с част от имот пл. 248, кв. 25 от ПУП на [населено място] и В. Р. А. е осъден да предаде на Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А. и Е. Д. А. собствеността и владението върху 1/3 идеална част от незастроената част от имота, която владее и ползва без правно основание.
Отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А. и Е. Д. А. искове против А. В. А. в останалата част за приемане за установено, че са собственици и за предаване на собствеността и владението върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 73105.501.241 с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], при граници – поземлени имоти 73105.501.239, 73105.501.240, 73105.501.249, 73105.501.270, 73105.501.528, 73105.501.246, 73105.501.244, 73105.501.243, 73105.501.535 и 73105.501.236, идентичен с част от имот пл. 248, кв. 25 от ПУП на [населено място], както и предявените против В. Р. А. и А. В. А. искове за предаване на собствеността и владението върху построената в поземлен имот с идентификатор 73105.501.241 с площ 1113 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община] стопанска сграда с идентификатор 73105.501.241.1, със застроена площ 32 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община].
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционното производство – В. Р. А. и А. В. А. срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на имот с идентификатор 73105.501.241 по кадастралната карта на [населено място]. С въззивно решение № 165 от 28.04.2014 г. е потвърдено първоинстанционното решение № 15 от 17.01.2014 г. в обжалваните части.
С разпореждане № 514 от 02.06.2014 г. Окръжен съд – Смолян е върнал подадената от В. Р. А. и А. В. А. касационна жалба с вх. № 2237/26.05.2014 г. срещу постановеното решение № 165 от 28.04.2014 г. като процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е взел предвид, че касационната жалба е подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Съобразявайки процесуалното правило, че цената на предявения иск се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред, приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд правилно е възприел, че процесният имот с идентификатор 73105.501.241, който по плана от 1981 г. е с кадастрален номер 248, е с данъчна оценка (л. 16 и л. 32 от първоинстанционното дело) под 5000 лв. и с оглед ограниченията на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
За пълнота на мотивите следва да се подчертае, че приложената на л. 31 от първоинстанционното дело данъчна оценка на имот се отнася за имот, представляващ земя и сграда с кадастрален номер 247, който не е предмет на спора.
Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се съизмерява с данъчната оценка на целия имот. Разпоредбата на чл. 69 ГПК установява процесуалните правила, въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда, че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Цената на иска според чл.70 ГПК се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. в случая, видно от данните по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. Внесената държавна такса за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не е от естество да обоснове извод за цена на иска различна от посочената от ищеца и приета от съда, предвид липсата на нарочно определение, постановено по реда на чл.70 ГПК. В тази връзка неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че интересът му е да защити целия си имот, а не само засегната от спора част. Предмет на всеки един от кумулативно обективно и субективно предявени и разгледани от инстанциите искове е само 1/3 идеална част от процесния имот и тази част е предмет както на установителната, така и на осъдителната част на претенцията, следователно цената на всеки от тях е 1/3 от данъчната оценка на целия имот с идентификатор 73105.501.241 , за която вече беше посочено, че е под 5000 лв.
Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане,което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по частната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер на 250 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар,видно от приложен към отговора договор за адвокатска услуга.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 514/02.06.2014 г., постановено по в.гр.дело № 91/2014 г.по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е върната касационна жалба на В. Р. А. и А. В. А. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН [ЕГН] и А. В. А.,ЕГН [ЕГН] да заплатят на Ф. С. А., М. Д. А., Н. Д. А., Ю. Д. А., Е. Д. А., А. А. У., Е. А. К. и М. А. М. разноски за настоящето производство в размер на 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: