4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1791/2018 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Х. Ц., чрез адв. А. Ж., против определение № 545/14.02.2018 г. по гр.д. № 308/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна му жалба с вх. № 148428/07.11.2017 г. срещу разпореждане от 03.10.2017 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса до сумата от 100,00 лв. по подадената въззивна жалба с вх. № 103908/03.08.2017 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Поддържа се основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК в пълен размер.
Като основание за допускане на касационно обжалване е формулиран въпросът „Следва ли съдът да освободи доверителят ми от заплащане на държавна такса по делото, когато доверителят ми има право на ползване върху имоти и възбранен имот, но поради невъзможност да намери наемател и поради влошено здравословно състояние с оглед възрастта си не може да реализира достатъчно доходи, с които да заплати държавна такса?“. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се сочат определение № 12/14.01.2016 г. по гр.д. № 5163/2016 г. по описа на ВКС, II г.о. и определение № 16/20.01.2016 г. по гр.д. № 5163/2016 г. по описа на ВКС, II г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата М. М. П., чрез адв. О. Я., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационна проверка, а по същество обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, постановено по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, с което въззивникът Х. Х. Ц. е освободен частично от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е съобразил данните, обективирани от молителя Ц. в подадените от него декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и приложените документи, удостоверяващи имущественото и здравословното му състояние. Посочил е, че недвижимото имущество, декларирано от Ц., а именно вещни права върху два апартамента в [населено място], както и незастроен парцел от 376 кв.м., може да послужи като източник на доходи. Освен това в първата подадена декларация от Ц. е отразено, че получава наем за ползване на парцела в размер на 189 лв., както и че двата апартамента не са годни за отдаване под наем, тъй като са пълни със стари мебели и багаж. Съобразил, че в последваща декларация от 02.12.2017 г. е заявена липса на всякакви доходи от страна на молителя. Въпреки това същият е упълномощил адвокат, който да го представлява пред първа инстанция срещу адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. и се е задължил да му заплати хонорар от 3 000 лв. преди първото заседание пред въззивния съд. Съобразени са и данните за здравословното състояние на молителя. Изложените обстоятелства са обусловили извода на съда, че сумата от 100 лв. за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване не е непосилна за Ц., както и че първонстанционният съд правилно е определил размера на сумата, от внасянето на която да бъде освободен жалбоподателя.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Във връзка с оплакванията на касатора, следва да се посочи, че съдът правилно и законосъобразно е приложил процесуалния закон, като е изпълнил процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК. Ищецът в първоинстанционното производство има правен интерес да изрази становището си по отношение на освобождаването от внасяне на държавни такси и разноски от страна на ответната страна, доколкото същото може да се отрази на движението на делото.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Поставеният от касатора въпрос е такъв по същество на спора. Директно се пита следва ли да бъде освободен молителят от внасянето на държавни такси и разноски предвид декларираните от него данни. С оглед предвидения с ГПК от 2008 г. селективен характер на касационното обжалване, произнасянето по правилността на решаващите изводи следва допускането до касационна проверка. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, служещ като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. В този смисъл са и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 545/14.02.2018 г. по възз.ч.гр.д № 308/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: