О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София 15.03.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4284 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. В. М., чрез адв. С. Н. против решение № 5067/16.06.2016 г., по в.гр.дело № 5791/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № Р-II-73-9/05.11.2015 г. по гр.дело № 47776/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя-ищец искове срещу [фирма] по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконна и отмяна на заповед № 101/16.09.2013 г. по чл.71,ал.1 КТ за прекратяване трудовия договор между страните от 28.02.2013 г., изменен с допълнително споразумение от 29.08.2013 г., по чл.344,ал.1,т.3, вр.чл.225,ал.1 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 9307.42 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос: при назначаването на служител на нова длъжност в едно и също предприятие необходимо ли е на същия служител да бъде връчена нова длъжностна характеристика за целите на запознаването му с новите му трудови функции и реалното им изменение и необходимо ли е запознаване на служителя с новата му длъжностна характеристика за валидното упражняване на правото на работодателя да приложи нов срок за изпитване и в последствие едностранно да прекрати трудовото правоотношение в рамките на срока по чл.70,ал.1 КТ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. М. Д. в писмен отговор е изложил подробни доводи за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. В. М. със заповед № 101/16.09.2013 г. на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] на основание чл.71,ал.1 КТ и за неговата отмяна, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 9307.42 лв.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 и т.3 КТ и е препратил към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК.
Прието е, че ищецът М. М. оспорва прекратяването на трудовото правоотношение с твърдения, че е налице втори срок за изпитване без да е променена съществено трудовата му функция, че двете длъжности са в рамките на една и съща йерархическа структура, а втората длъжност е с по-малки като обем задължения.
Съдът е приел, че фактическите твърдения на ищеца в исковата молба са опровергани от събраните пред районния съд доказателства. Посочил е, че с оглед на това ищецът ги изоставил и е формулирал във въззивната жалба нови твърдения и нови правни доводи. Според въззивния съд ищецът признава във въззивната жалба, че новата длъжност „зонален мениджър“ е различна – факт установен от представените и приети пред районния съд длъжностни характеристики за длъжностите „регионален мениджър“ и „зонален мениджър“, от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, от длъжностните разписания и от показанията на св.Б.. Посочил е, че „зонален мениджър“ е длъжност , която е ръководна и стои по-високо в йерархията на предприятието, че и заплатата за тази длъжност е по-висока.
Прието е, че с въззивната жалба са въведени нови доводи за измама и злоупотреба от страна на работодателя – че ищецът е бил умишлено въведен в заблуждение, че „само заплатата му ще се увеличи“, с единствената цел после да бъде уволнен.
Въззивният съд е приел, че посочените твърдения са преклудирани – не са били включени в исковата молба, че са недоказани и се опровергават от събраните доказателства по делото. Посочил е, че в допълнителното споразумение се съдържа изрична клауза, че ищецът е запознат с новата длъжностна характеристика, че в тази част допълнителното споразумение е частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила за удостоверен неблагоприятен за ищеца факт. Според въззивния съд при посочената кауза ищецът е следвало да докаже при условията на пълно доказване пред първата и въззивна инстанция, че не е бил запознат и не е получил длъжностната характеристика . Прието е, че според показанията на св. В. същата не може да си спомни дали е връчила лично длъжностна характеристика и че те се връчват по принцип от прекия ръководител, а не че такава не е била връчена например от друг служител. Прието е също, че наличието на саморъчен подпис и дата върху длъжностната характеристика е само едно от допустимите доказателства за връчване на длъжностна характеристика на работник или служител .
Съдът е посочил, че чрез самото наличие на клаузата е доказано, че ищецът е знаел , че ще заеме нова длъжност с нови – отнапред установени от работодателя – задължения.
Прието е, че на 28.08.2013 г. ищецът е подписал офертата на работодателя за новата длъжност и в нея ясно е указано новото и по-високо място на длъжността на в управленската йерархия. Формиран е извод, че не е установено въвеждане в заблуждение и измама относно факта, че ищецът ще заеме нова и различна длъжност.
Въззивният съд е приел, че в офертата на работодателя е вписано , че длъжностната характеристика може да се получи от прекия ръководител. С оглед на това е изведен извод, че длъжностната характеристика ще бъде различна от досегашната и че ищецът е бил наясно с това .
С оглед установените данни евентуално невръчване срещу подпис на длъжностната характеристика според съда по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на преназначаването на нова длъжност и на законосъобразността на процесното уволнение. Приел е, че от длъжностните характеристика, от офертата и от показанията на св.Б. безспорно е доказано, че новата длъжност е била различна и че новите функции са били разяснени на ищеца. Според въззивния съд създаването и връчването на писмена длъжностна характеристика не е част от фактическия състав на възникването или изменението на ТПО или на правото на уволнение. Приел е, че правото на уволнение възниква при наличието на определени в КТ основания, които стоят извън задължението на работодателя по чл.127 ал.1 т.4 КТ. Прието е също, че трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа – неговата трудова функция.
Според въззивния съд значението на длъжностната характеристика е, че в случай на спор улеснява доказването. Евентуална липса на изготвена и/или връчена писмена длъжностна характеристика не води до недействителност на трудовото правоотношение. Позовал се е на практика на ВКС, според която съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Прието е, че според чл.127 ал.1 т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика , в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява на действителността и съдържанието на трудовото правоотношение. Според съда нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея.
Съдът е приел, че в случая е установено, че длъжностната характеристика е била изготвена и ищецът е бил насочен да я получи от прекия си ръководител, което ищецът твърди, че не е сторил.
Според въззивния съд доказателства за злоупотреба с правото на уволнение не са събрани от ищеца, по причина на липса на такива твърдения и доказателствени искания пред първата инстанция. Посочил е, че не са събрани доказателства за липса на назначени лица – подчинени на ищеца – на други длъжности при работодателя, че от подобен факт не следва категоричен извод за злоупотреба. Прието е, че малкият срок, през който ищецът е работил на новата длъжност също не доказва измама или злоупотреба, тъй като това е смисълът на изпитателния срок – по всяко време и без предизвестие да може да се прекрати ТПО.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като правилно.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения в изложението въпрос. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.70, чл.71 и чл. 127,ал.4 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора са съобразени с трайната практика на ВКС. Според същата работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение – решение № 215/08.07.2010 г. по гр.дело № 166/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. С решение № 800/22.03.2011 г. по гр.дело № 776/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. Както се посочи по-горе правните изводи на въззивния съд са съобразени с цитираната практика на ВКС. Поради това настоящият съдебен състав преценява, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателя М. М..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 5067/16.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 5791/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 99475/22.07.2016 г., подадена от ищеца М. В. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.С. Н. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4,чрез адв.С.Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: