О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София 07.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4835 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 243/03.07.2014 г. по гр.дело № 3785/2014 г. на ВКС, I г.о. е оставена без разглеждане молба за отмяна, подадена от Л. М. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 25.07.2005 г. по гр.дело № 945/2005 г. на РАйонен съд [населено място] и е прекратено производството по делото.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба вх. № 6595/16.07.2014 г. от Л. М. К. от [населено място]. Жалбоподателя поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска отмяна на същото, съответно връщане на делото на съответния състав на ВКС за разглеждане на подадената молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение състав на ВКС е приел, че подадената молба е за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение от 29.05.2007 г. по в.гр.дело № 416/2006 г. на Монтанския окръжен съд от ответника Л. М. К. и че същата е процесуално недопустима. За да направи извода е приел, че новооткритото обстоятелство – плащане на ДДС от [фирма], с което е сключен договор за закупуване на работно облекло от него, в качеството му на главен счетоводител му е станало известно непосредствено след 31.08.2013 г., към който момент е заплатил сумата 2 214.19 лв. в изпълнение на осъдителното решение, чиято отмяна иска. Прието е, че от 31.08.2013 г. до момента на подаване на молбата за отмяна от 03.10.2013 г. не е изтекъл срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Прието е, че от представеното писмо на МФ Национална агенция за приходите, ТД П. с изх. № 55-14.-34/11.11.2013 г. не се установява, че са открити счетоводни данни за твърдения от молителя факт. С оглед на това е направил извода, че не е налице новооткрито обстоятелство, което ако е било известно на съда би довело до формиране на различни правни изводи. При тези съображения съдът е оставил без разглеждане молбата за отмяна на жалбоподателя на влязлото в сила решение по гр.дело № 945/2005 г. на Монтанския районен съд.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Молителят-ответник Л. М. К. е подал молба вх. № 5042/03.10.2013 г. за отмяна на влязло в сила решение. В обстоятелствената част на молбата, обосновавайки основанието за отмяна се съдържат твърдения за постановено влязло в сила решение от 29.05.2007 г. по в.гр.дело № 416/2006 г. на Окръжен съд [населено място]. Искането в молбата е за отмяна на влязло в сила решение по гр.дело № 945/2005 г. на Районен съд [населено място]. Налице е несъответствие между изложените обстоятелства в молбата за отмяна и формулираното искане в същата.
От приложените по делото решения се установява следното:
С решение от 25.07.2006 г. по гр.дело № 945/2005 г. на Районен съд [населено място] е отхвърлен като неоснователен предявения от „В и К” [населено място] иск против молителя Л. М. К. от [населено място] с пр.осн.чл. 210.ал.3, вр.чл.206,ал.2 КТ в размер на сумата 2 214.19 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на дружеството, поради нарушаване на служебните си задължения – разпореждане с парични средства без разрешение на управителя на дружеството и не по установения в дружеството и законодателството ред.
С решение от 29.05.2007 г. по в.гр.дело № 416/2006 г. на Монтанския окръжен съд е отменено изцяло решението на Районен съд [населено място] по гр.дело № 945/2005 г. и е осъден молителя да заплати сумата 2 214.19 лв., на [фирма] [населено място] заедно със законната лихва, считано от 13.09.2005 г. Това решение е влязло в сила на 29.05.2007 г.
Видно от твърденията в обстоятелствената част на молбата за отмяна молителят-жалбоподател обосновава основание за отмяна на решението на Окръжен съд [населено място], а в петитума на същата молба е посочено решението на Монтанския районен съд по гр.дело № 945/2005 г.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306,ал.1,вр.чл.260,т.2 ГПК. Тази нередовност не е отстранена от първоинстанционния съд, който е администрирал молбата, съответно не е констатирана от съда в обжалваното определение.
Заявеното основание за отмяна от жалбоподателя на влязлото в сила решение е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – ново обстоятелство, което според твърденията в молбата се установява с писменото доказателство писмо изх. № 66-14-34/11.11.2013 г., издадено от МФ, Национална агенция за приходите, ТД П.. В подкрепа на соченото основание за отмяна с молба вх. № 552/09.05.2014 г. молителят е представил и писмо изх. № 11-00-467/28.04.2014 г., издадено от МФ, НАП, ТД П., към което е приложена извадка от информационните масиви на ТД на НАП П. на дневник за продажбите, касаещ данъчен период м.05.2004 г. , подаден от данъчен субект [фирма], в частта, в която са отразени фактури за продажби на работно облекло и ботуши на контрагент [фирма].
Настоящият съдебен състав преценява, че молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна – ново обстоятелство, което според молителя се установява с посочени и представени писмени доказателства – чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Същата не отговаря на изискванията на 306,ал.1,вр.чл.260,т.2 – налице е несъответствие между твърденията в обстоятелствената част и заявеното искане, която нередовност не е отстранена от първоинстанционния съд, администриращ молбата за отмяна, съответно тази нередовност не е констатирана от съда с обжалваното определение. С последното съдът е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради това, че не е налице новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за делото. Преценката дали соченото обстоятелство е ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, което се установява от представените от молителя писмени доказателства, съответно дали последните са нови писмени доказателства е въпрос по основателността на молбата за отмяна, а не за нейната процесуална допустимост.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на съответния състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената молба за отмяна от Л. М. К. от [населено място].
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 243/03.07.2014 г., постановено по гр.дело № 3785/2014 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. М. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 25.07.2005 г. по гр.дело № 945/2005 г. на Районен съд Монтана и е прекратено производството по гр.дело № 3785/2014 г. на ВКС, I г.о.
Връща делото на съдебния състав по гр.дело № 3785/2014 г. на ВКС, Първо гражданско отделение за продължаване на процесуалните действия по подадена молба за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение с вх. № 5042/03.10.2013 г. от ответника Л. М. К. от [населено място], [улица], № 56,ет.1,ап.1.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: