О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5721/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. П.,чрез пълномощника му адв.В.Е. срещу решение № 209 от 17.05.2013 год.на Старозагорски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 1117/2013 год.,с което е потвърдено решение № 61 от 01.02.2013 год.по гр.д.№ 3062/2012 год. на Казанлъшки районен съд,с което е прекратен брака между Н. Ш. П. поради дълбоко и непоправимо разстройство,настъпило по вина на съпруга;предоставено е ползването на семейното жилище на жената и е постановено същата да продължи да носи брачното си фамилно име.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правните въпроси – съставлява ли постоянното обитаване на семейното жилище,критерий за определяне на жилищната нужда по смисъла на чл.56,ал.1 СК;налице ли е жилищна нужда,необходима законова предпоставка за предоставяне ползването на семейното жилище,в случаите,когато не е спорно по делото,че направилият искането съпруг,живее и работи в чужбина;загубва ли жилището характера на семейно при напускането му от един от съпрузите по време на фактическата раздяла и установяването му да живее в чужбина.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – ППВС № 12/1971 год.Счита,че по въпроса: как следва да се разбира сега жителството като задължителна предпоставка за предоставяне ползването на семейното жилище,в контекста на ППВС № 12/1971 год. е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна Н. Ш. П. ,чрез пълномощника си адв.Д.Г. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. за касационно разглеждане на делото
Водим от изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 209 от 17.05.2013 год.на Старозагорски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 1117/2013 год.
Указва на М. А. П. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 25 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: