О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София 17.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр. дело № 1979 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.282 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 4516/14.05.2018 г. от ответницата С. П. П., чрез адв.Ю. Р. срещу решение № 80/06.03.2018 г. по в.гр.дело № 915/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 559/20.07.2017 г. по гр.дело № 2629/2016 г. на Великотърновския районен съд, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД и е осъдена С. П. П. да заплати на Л. Н. Л. и С. Н. Б. сумата 800 лв. разноски по делото за въззивното производство. С първоинстанционното решение е обявен за относително недействителен на основание чл.135,ал.1 ЗЗД по отношение на Л. Н. Л. и С. Н. Б. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 135/2015 г., с който С. П. П. е дарила на П. М. Л. 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 2, находящ се в гр.В.Т., [улица], № 13, ет.2, с идентификатор 10447.515.160.1.2 по КК на гр.В.Т., заедно с прилежащото на апартамента избено помещение № 8, , заедно с 3.9804 % идеални части от общите части на сградата и 182 ид.част от 16/877.65 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10447.515.160 с площ от 880 кв.м. и е осъдена С. П. П. да заплати на Л. Н. Л. сумата 1790.88 лв. разноски по делото.
В касационната жалба е отправено искане за спиране изпълнението на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Върховният касационен съд в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото намира същото за неоснователно по следните съображения:
В настоящия случай се иска спиране на изпълнението на въззивно решение № 80/06.03.2018 г. по в.гр.дело № 915/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 559/20.07.2017 г. по гр.дело № 2629/2016 г. на Великотърновския районен съд, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД ЗЗД, а именно обявен е за относително недействителен на основание чл.135,ал.1 ЗЗД по отношение на Л. Н. Л. и С. Н. Б. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 135/2015 г., с който С. П. П. е дарила на П. М. Л. 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 2, находящ се в гр.В.Т., [улица], № 13, ет.2, с идентификатор 10447.515.160.1.2 по КК на гр.В.Т., заедно с прилежащото на апартамента избено помещение № 8, , заедно с 3.9804 % идеални части от общите части на сградата и 182 ид.част от 16/877.65 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10447.515.160 с площ от 880 кв.м. и е осъдена С. П. П. да заплати на Л. Н. Л. сумата 1790.88 лв. разноски по делото. С въззивното решение С. П. П. е осъдена да заплати на Л. Н. Л. и С. Н. Б. сумата 800 лв. разноски по делото за въззивното производство.
Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по решения за парични вземания в размер на присъдената сума – чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума.
Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че в случая не е налице фактическия състав на чл.282,ал.2 ГПК за да се постанови спиране на изпълнението на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд. Решението в частта, с която съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД не е осъдително, съответно не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение. В частта на въззивното решение, с която жалбоподателката-молител е осъдена да заплати разноски по делото решението има характер на определение, поради което също не подлежи на принудително изпълнение преди да влезе в сила в тази част.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за спиране изпълнението на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд по в.гр.дело № 915/2017 г. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на С. П. П., [населено място], р-н „В.”, [улица], № 51, ет.2,ап.7, чрез адв.Ю. Р., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, офис 5, чрез адв.Ю. Р., формулирано в касационна жалба вх. № 4516/14.05.2018 г., подадена от С. П. П., чрез адв.Ю. Р. за спиране изпълнението на решение № 80/06.03.2018 г., постановено по в.гр.дело № 915/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: