О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 15.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 738/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Ф.К.-пълномощник на М. К. Б. против решение № 235/ 19.11.2015 год., постановено от Габровски окръжен съд по гр. д. № 240/2015 год.,с което е потвърдено решение № 180/04.06.2015 год.на Габровски районен съд, постановено по гр.д. № 1845/2015 год., с което е отхвърлен предявеният от М. К. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие прекратяване на образуваното досъдебно производство № 127/2009 год.на ОД на МВР-Г.,поради това,че деянието не е извършено от Б., за разликата над 1 500 лв. до 10 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.
Ответната страна – Прокуратура на Република България не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата,тъй като действията по привличането на ищеца към наказателна отговорност са започнали на 20.05.2010 год.с постановление за привличане на обвиняем в досъдебната фаза,а впоследствие предварителното производството е било прекратено с постановление влязло в сила на 26.11.2010 год.За да определи размера на обезщетението,който ще репарира понесените от ищеца неимуществени вреди е отчела неговата тежест на доказване,продължителността на воденото срещу него наказателно производство – 5 месеца и 9 дни,тежестта на повдигнатото обвинение и вида на взетата срещу него мярка за неотклонение „подписка” за целия период.За да прецени характерът и интензивността на причинените му неимуществени вреди е съобразила заключенията на двете медицински експертизи установяващи,че ищецът е имал проблеми със сърдечно –съдовата система преди 20.05.2014 год.,поради което е приела,че не е налице връзка между повдигнатото обвинение и твърдените увреждания на сърдечно – съдовата система.Взела е предвид и установените от съдебно – психиатричната експертиза психотравмени натоварвания на ищеца, довели до стрес и отключили соматовегетативни симптоми, тикове, включително депресивно разстройство, отрицателни емоции и притеснения и е приела, че са влошили физическото и психическо здравословно състояние на същия.Възражението му,че при определяне размера на неимуществените вреди не били отчетени и причинените неимуществени вреди на ищеца и семейството му,претърпени от действията на КОНПИ е приела за неоснователно,тъй като проверките и производството по Закон за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество е отделно от наказателното и за него Прокуратурата на Република България не носи отговорност.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. В практиката няма спор, че с факта на повдигането на незаконното обвинение, се засягат честта и достойнството на неправилно обвинено лице, като това води до причиняване на негативни емоции и психологически проблеми. В зависимост от конкретно установеното тяхно негативно отражение, след съобразяване на всички съотносими обстоятелства, съдът определя съответния размер на дължимото обезщетение. Когато са съобразени продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, възрастта, семейното положение, всички характеристични данни, обезщетението отговаря на критерия за „справедливост“, определен в закона и конкретизиран съобразно приетото в т. II от Постановление № 4 /23.12.1968 год. на Пленума на ВС. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка.Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 235/ 19.11.2015 год., постановено от Габровски окръжен съд по гр. д. № 240/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: