О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2041/2016 год.
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от адв. С. З., в качеството му на пълномощник на Е. Г. П. и К. В. П., срещу определение № 255/13.04.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 199/2016г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 554/26.02.2016 г. по гр.д. № 3388/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определениe и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли преценката на съда за наличието на основания за освобождаване от държавна такса да бъде конкретна, като се вземе предвид конкретният размер на дължимата държавна такса, за който се иска освобождаване.Позова се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ От факта, че единият от молителите – К. В. П. е регистриран като търговец в ТР, следва ли да бъде оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса.Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представя препис от определение № 211/18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ВКС, II, г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок /доколкото липсват данни за връчване на обжалваното определение/, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е взел предвид, че молителят К. П. е едноличен собственик на капитала на [фирма] и [фирма], както и че ищците притежават недвижими имоти със стопанско значение в [населено място] – поземлен имот и краварник, които могат да бъдат източник на доходи. При тези данни е направил извод, че не са налице предпоставките за освобождаването им от внасяне на такси и разноски и е потвърдил първоинстанционното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Първият поставен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното определение, поради което отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.По отношение на този въпрос не е налице обаче специалното основание. Касаторът само бланкетно е посочил, че се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е изложил никакви конкретни съображения защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочил е фактически обстоятелства, но изложението му кореспондира със съдържанието на частната жалба, доколкото съдържа оплаквания срещу изводите на съда. Налице е трайна последователна практика на касационния съд /определение № 66/12.02.2016г. по ч.гр.д. № 136/2016г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 496/10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и др./, изключваща специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, според която при произнасяне по искане за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка с оглед всички обстоятелства по делото, изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК и отразени в декларацията за имуществено състояние на молителя. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Тази преценка е извършена от съда и оспорването й от жалбоподателя не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос също отговаря на изискванията за общо основание, но отново не е обосновано наличието на специалното основание. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Приложеното определение № 211/18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о. е постановено по реда на чл. 274, ал.2 във вр. с ал. 1 ГПК, следователно не попада в обхвата на практиката на ВКС, визирана в чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Този съдебен акт би могъл да обуслови наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но в случая преценката за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, извършена от въззивния съд не е обоснована единствено от обстоятелството, че един от молителите е собственик на капитала на търговски дружества. Съдът е съобразил това обстоятелство във връзка с другите данни за материалното положение на страните и едва след това е стигнал до извода за материална възможност наа страните да заплатят държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255/13.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 199/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: