О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2617/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Л.П. – пълномощник на [фирма],срещу решение № 497 от 20.11.2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.д.№ 1085/2012 год.,с което е потвърдено решение № 348 от 21.06.2012 год. по гр.д. № 1963/10 год. на Районен съд – Горна Оряховица,в частта,с която е осъдил касаторът да заплати на К. Р. С. сумата в размер на 48 700.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 22.03.2008 година в [населено място], при която е настъпила смърт на дъщеря й Т. Т. Л., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането,като за разликата от установения по делото размер от 48 700.00 лева до пълния предявен размер от 50 000.00 лева е отхвърлен като неоснователен. Осъдил е касаторът да заплати на Т. Д. С. сумата в размер на 48 700.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 22.03.2008 година в [населено място], при която е настъпила смърт на дъщеря му Т. Т. Л., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането и е отхвърлен искът за разликата от установения по делото размер от 48 700.00 лева до пълния предявен размер от 50 000.00 лева като неоснователен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.2 ГПК по материално правния въпрос досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД относно съдържанието на понятието„справедливост“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди .Позовава се на ППВС № 4/1968 год. и множество решения на САС,ОС-Пазарджик,ОС-Кюстендил,ВКС,РС-Пловдив и РС-Хасково.
Ответната страна представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че увреждането на лицата от смъртта на работника или служителя в хипотезата на чл. 200 КТ е лично – за лично претърпените болки и страдания, а не е производна на наследственото правоотношение с починалия, поради което могат да го претендират и родителите на починалия работник или служител, независимо дали са призовани да наследяват. Семейството на ищците по делото е било изключително добро и сплотено,имали са изключително силна връзка с дъщеря си Т. и нейния син,постоянно са контактували и са били опора едни на други. След смъртта на дъщеря им К. и Т. С. са се променили. Влошило се здравословното състояние и на двамата, както физическото, така и психическото. Преустановили контактите си с приятелите на семейството и съседите си, затворили са се в себе си, а ежедневието им е свързано единствено с посещаване на гроба на дъщеря им.Взел е предвид заключението на изготвената по делото СППЕ,според която в резултат на загубата на дъщеря си С. притежават ниска степен на емоционалната устойчивост – и двамата са в състояние на усложнена скръб, характеризираща се с чувства като тъга, вина, гняв, страх от бъдещето; че двамата са с висока степен на ситуативна и личностна тревожност; че К. С. страда от рекурентно депресивно разстройство, пореден тежък депресивен епизод, протичащ протрахирано със суицидни нагласи, провокиран от тежкото психотравмено изживяване, като през последните три години се обострят съществуващи стари и възникват нови соматични заболявания като резултат на преживения стрес; че Т. С. е в тежък депресивен епизод, протичащ протрахирано, тревожно-депресивен синдром, с потиснато настроение, напрегнат, тревожен, загуба на смисъл, натрапливи мисли и преживявания; че през последните години се задълбочават съществуващи сърдечносъдови страдания като резултат на преживения стрес. Загубата на дъщеря им ги е връхлетяла внезапно и е променила живота им до степен загуба на смисъл, впоследствие е прекъсната и връзката с внучето. Не поддържат социални контакти, като се изолират, а единственото им трайно занимание е всеки ден заедно да посещават гроба на дъщеря си, като постепенно заживяват в собствен свят на мъка, съмнения, мнителност и вини.В резултат на преживяното събитие се наблюдават количествени промени в отделните психиатрични сфери – емоции, воля, мислене, внимание, памет, като израз на протрахиран депресивен епизод; двамата живеят в социална изолация. Тъгата по загубата на дъщеря им е станала център на живота им и болката е толкова силна, че им пречи да се върнат към нормалния живот.Претърпели са и продължават да търпят болки и страдания ,както от загубата на дъщеря си, така и от загубата на нероденото им внуче. И двамата са в тежко психично състояние в резултат на случилото се. При така установено е приел,че размерът на обезщетението в размер на 48 700.00 лв. за всеки един от тях /след намаляване с размера на получените суми по сключения застрахователен договор/ е справедливия размер,който ще репарира в най-пълна степен ,претърпяните неимуществени вреди.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 200 КТ е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,т.е. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от страданията и загубата на морална опора, понесени от увредения. Обжалваното решение не е постановено в нарушение на цитираното ППВС, тъй като е извършена преценка на конкретните обстоятелства при определяне на обезщетението. Касаторът се позовава и на конкретни съдебни решения във връзка с поставения от него въпрос за размера на обезщетението.Решение № 499/11 год. на ВКС определящо кръга на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука е неотносимо в настоящия случай,тъй като този въпрос не е бил спорен по делото.Неотносими са и останалите решенията, които визират определяне на обезщетения за неимуществени вреди за трудови злополуки станали в различни години и при различни обстоятелства.
Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа на справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а последното не е определено като основание за допустимост на касационно обжалване на съдебния акт по чл.280,ал.1,т.1 – 3 ГПК, а основание за отмяна на решението поради неговата неправилност./чл.281 ГПК/
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497 от 20.11.2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр.д.№ 1085/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: