О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София 21.04.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6057 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата З. М. Г., чрез адв.Г. П. срещу решение № 224/04.08.2015 г., постановено по в.гр.дело № 131/2015 г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е отменено решение № 302/24.11.2014 г. по гр.дело № 107/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлено искане по чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД//отм./ против З. М. Г. за отнемане на основание чл.10, вр.чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ на сума от продажбата на „Мотопед Я. В 50” с рег. № ЕВ ** – ***- пазарна стойност в размер на 600 лв., по чл.4, ал.1, вр.-чл.10 от ЗОПДИППД/отм./, вр.чл.155,ал.2 и чл.74 от Закона за задълженията и договорите за сумата 29 043 лв. стойност на вземане на зорница М. Г. от [фирма] и вместо отменената част е отнето в полза на държавата от З. М. Г. сумите: 600 лв. нейната част от стойността по средни пазарни цени на мотопед „Я. В 50” с ДК№ ЕВ **-*** към 04.04.2006 г. , 29 043 лв. вземане на З. М. Г. спрямо [фирма] на основание чл.28, ал.1, вр.чл. 4 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ и е осъдена З. М. Г. да заплати държавна такса по сметка на Апелативен съд [населено място] в размер на 1778.58 лв., а в полза на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати сумата 1419.29 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поддържаното основание за неправилност на решението в касационната жалба по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон. Неправилно според жалбоподателката въззивната инстанция е приложила ЗОПДИППД/отм./ е постановила отнемане на имущество в полза на държавата, че по делото са събрани доказателства в полза на тезата й, съобразена с тълкувателно решение № 7/2013 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, че няма връзка между извършената престъпна дейност по чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото, за което съдът е постановил отнемане, че решението противоречи на посоченото тълкувателно решение.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. следва ли да се отнема имущество на бившата съпруга на проверяваното лице/извършителя на престъплението по чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ при положение, че са прекратили брака си няколко години преди осъществената и удостоверената престъпна дейност, 2. с оглед задължителното тълкуване на Закона, въведено от т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС трябва ли да се отнема имущество, придобито няколко години преди първия и установен със съдебен акт период на осъществяване на престъпна дейност, след като няма други доказателства за престъпна дейност, решени в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 7 по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д. Д.-Д. държавен инспектор при ТД на КОНПИ [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Жалбоподателката-ответник З. М. Г. обжалва въззивното решение на Апелативен съд [населено място] по в.гр.дело № 131/2015 г. в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр.дело № 107/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлено искане по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу жалбоподателката за отнемане на основание чл.10,вр.чл.4,ал. 2 от ЗОПДИППД/отм./ на сума от продажбата на „Мотопед Я. В 50” с ДК № ЕВ ** – *** в размер на 600 лв., по чл.4,ал.1, вр.чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ вр.чл.155,ал.2 и чл.74 от ЗЗД за сумата 29 043 лв. стойност на вземане на жалбоподателката от [фирма] и вместо отменената част искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ в посочената част е уважено.
Ответниците по искането П. Г. П. и [фирма] не са обжалвали решението и същото по отношение на тях е влязло в сила.
От фактическа страна е прието, че по НОХД № 133/2010 година на Районен съд Павликени е постигнато споразумение, одобрено с определение, влязло в сила на 08.04.2010 година, с което П. Г. П. е признат за виновен в това, че към 03.12.2009 година в землището на [населено място], област В. Т. в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите разпоредби – чл. 27, ал. 1, отглеждал засети при домашни условия растения от рода на конопа (канабис) – престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. По НОХД № 164/2010 година на Районен съд Севлиево с определение, влязло в сила на 03.05.2010 година, е одобрено споразумение, съобразно което П. Г. П. на неустановена дата и месец в края на 2009 година в [населено място], в стая на втори етаж на къща, находяща се на [улица], засял, след което отглеждал до 03.12.2009 година в 58 броя саксии, 58 броя растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, представляващи високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) – престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК; на 03.12.2009 година в [населено място], без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в багажника и на задната седалка на лек автомобил „М.”, с ДК [рег.номер на МПС] собственост на И. И. от [населено място], високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) – престъпление по чл. 354а, ал. 3, точка 1, предложение първо от НК.
Съдът е приел, че престъпленията, за които е признат за виновен П. Г. П., попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, точка 25 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.).
П. Г. П. е сключил граждански брак със З. М. Г. на 24.06.2001 г., който е прекратен с решение № 328/01.10.2007 г. на Районен съд [населено място]. От брака са родени две деца –Г. П. Г. ЕГН [ЕГН] и М. П. Г. ЕГН [ЕГН]. След прекратяване на брака упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата следва да им заплаща по 80 лв. месечна издръжка.
П. Г. П. е вписан като Едноличен търговец с фирма: „Л.-П. Г.” въз основа на решение по фирмено дело № 812/1996 година на Окръжен съд Габрово. П. е едноличен собственик на капитала на [фирма], вписано въз основа на решение по фирмено дело № 1486/2004 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, капиталът на дружеството е в размер на 5 000 лева. П. П. е едноличен собственик на капитала на [фирма], което първоначално е било вписано като [фирма] въз основа на решение № 1016/2002 година по фирмено дело № 470/2002 година на Окръжен съд Габрово, със съдружници З. М. Г. – 40 % от капитала, П. Г. П. – 60 % от капитала. П. П. е вписан като едноличен собственик на капитала на [фирма] въз основа на решение от 05.11.2008 година по фирмено дело № 470/2002 година на Окръжен съд Габрово след като е довнесъл 1 500 лева от капитала на дружеството.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е приел, че през проверявания от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество период от време – 21.10.1991 година-11.07.2013 година за П. Г. П., 24.06.2001 година- 01.10.2007 година за З. М. Г., 19.07.2002 година-11.07.2013 година за [фирма], е придобито имущество – недвижими имоти, мотоциклети, мотопед, леки автомобили, товарен автомобил, дялове от капитала на [фирма], дялове от капитала на [фирма] на значителна стойност. За посочените периоди от време е прието, че е придобит мотопед „Я. В 50” с ДК № ЕВ **-***, закупен от З. Г. с договор от 26.05.2002 г. през време на брака й с П. Г. П. на стойност по средни пазарни цени към момента на придобиване 2500 лв. Придобити са и недвижимите имоти – нива с площ от 1620 кв.м. в м.”С.” в землището на [населено място] – имот № 029036 на стойност по средни пазарни цени към момента на придобиване 162 лв. и нива с площ 3 330 кв.м., находяща се в същата местност на [населено място] имот № 0290035 на стойност по средни пазарни цени към момента на придобиване 333 лв. Имотите са закупени от П. П. с договор от 25.07.2001 г. през време на брака му със З. Г..
Прието е, че стойността на придобитото от П. П. лично, в съпружеска имуществена общност със З. Г., от [фирма] имущество се равнява на 3 796.44 минимални работни заплати.
Въз основа на заключението на вещото лице И. К. е прието, че приходите на ответниците по мотивираното искане се равняват общо на 1 098.69 минимални работни заплати, а разходите – 9 176.21 минимални работни заплати. В мотивите на решението съдът е посочил конкретно за всяка придобита вещ към момента на придобиването какви са били приходите и разходите на ответниците П. П. и З. Г..
Съдът е приел, че с оглед вида и естеството на осъществената престъпна дейност от П. П., липсата на доказателства за източници на доходи, чиито правомерен произход да е установен, надхвърлящи жизнения минимум, съпоставката на доходите и разходите по години е налице основателно предположение, че придобитите от П. П. лично мотоциклет „С. 125”, с ДК [рег.номер на МПС] , лек автомобил „ВМВ 316”, с ДК [рег.номер на МПС] , закупените от него през време на брака му със З. Г. дворно място, представляващо парцел (поземлен имот) VІ-193 по плана на [населено място], [община], заедно с изградената в него жилищна сграда; нива с площ 1 620 кв. м., в местността „С.”, в землището на [населено място], имот № 029036; нива с площ 3 330 кв. м., находяща се в местността „С.”, в землището на [населено място] – имот № 029035 ; придобития на името на З. Г. през време на брака й с П. П. мотопед „Я. В 50”, с ДК [рег.номер на МПС] , дялове от капитала на [фирма] – петдесет дяла от по сто лева, принадлежащи на П. П., са свързани с осъществената от П. П. престъпна дейност. Според въззивния съд не е установено по категоричен начин през значителна част от проверявания период от време П. да е разполагал със законни източници на доходи за придобиване на посочените имоти, моторни превозни средства и дялове от капитала на търговско дружество.
Прието е също, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 10 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), съгласно която се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. Според съда за оборване на регламентираната от законодателя презумпция съпругата, срещу която не е осъществено наказателно преследване, трябва да докаже свой принос в придобиването на съответното имущество, изразяващ се в предоставяне от нея на средства от правомерен източник. Прието е, че приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази във влагането на личен труд, грижи за децата, работа в домакинството. Посочил е, че в случая З. Г. не е установила при условията на главно и пълно доказване да има принос в придобиването на имуществото, съпружеска имуществена общност, предмет на производството. Съдът е приел, че от приложените по делото писмени доказателства и заключенията на вещото лице И. К. е установено, че през целия проверяван период З. Г. е реализирала приходи от трудови правоотношения, които се равняват на 24.50 минимални работни заплати, че няма данни Г. да е имала други източници на доходи, чиито произход е законен. Посочил е, че към момента на придобиване на описаното имущество не е доказано З. Г. да е имала средства, чиито произход е правомерен, вложени при придобиването му.
Въззивният съд е приел за установено от заключението на вещото лице инж. Д. Б., че нива с площ 1 620 кв. м., находяща се в местността „С.”, в землището на [населено място] имот № 029036, нива с площ 3 330 кв. м. в местността „С.”, в землището на [населено място] – имот № 029035 са обединени в един имот с № 029050 с площ 4,950 декара, а впоследствие са разделени на два имота: имот № 029051 с площ 3 200 кв. м. и имот № 029050 с площ 1 750 кв. м. С влязло в сила постановление за възлагане на недвижими имоти от 01.10.2012 година по изпълнително дело № 160/2012 година по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд Севлиево с длъжник [фирма] поземлен имот с идентификатор 65927.29.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], поземлен имот с идентификатор 65927.29.50 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] са възложени на [фирма] общо за сумата от 58 086 лева. Съдът е посочили, че върху посочените имоти са били учредени договорни ипотеки в полза на [фирма], която е цедирала вземанията си спрямо [фирма] на [фирма]. С оглед на това е изведен извода, че П. П. и З. Г., чиято собственост са били посочените имоти имат вземания спрямо [фирма] за по 29 043 лева.
Прието е, че спрямо З. Г. мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл.28,ал.1, вр.чл.4 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ е основателно и доказано за отнемането в полза на държавата на 600 лева – нейната част от стойността по средни пазарни цени на мотопед „Я. В 50”, с ДК [рег.номер на МПС] към 04.04.2006 година и 29 043 лева – вземане на З. Г. спрямо [фирма].
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване не е цитирана практика на ВКС. Съгласно тълкуването в т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Жалбоподателката не е посочила тълкувателно решение и постановление на Пленум на ВС, съответно тълкувателно решение на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановено при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, нито тълкувателно решение на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС, нито решение, постановено от състав на ВКС по чл.290 ГПК, за да се извърши преценка дали правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС. С т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Прието е също, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.).
В конкретния случай решаващите правни изводи на въззивния съд за основателност на искането на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответницата З. Г. за сумата 600 лв. – нейната част от стойността по средни пазарни цени на мотопед „Я. В 50” с рег. [рег.номер на МПС] към 04.04.2006 г. и за 29 043 лв. вземане спрямо [фирма] на основание чл.28, ал.1, вр. чл.4 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ са в съответствие с посочената практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
Както вече се отбеляза с т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището за необходимостта да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност със заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи е формирал извода за наличие на връзка между осъществената от П. Г. П. престъпна дейност и придобитото имущество – мотопед „Я. В 50” с ВК № ЕВ ** **, придобит на името на жалбоподателката З. М. Г., нива с площ от 1620 км. в местността „С.” в землището на [населено място] – имот № 029036, нива с площ от 3 330 кв.м., находяща се в същата местност – имот № 029035. Както се посочи по-горе регулационния статут на посочените имоти е променен, като същите са обединени в един имот с № 029050 с площ от 4.950 дка. Впоследствие са разделени на два имота – имот № 029051 с площ от 3200 кв.м. и имот № 029050 с площ от 1750 кв.м. Съдът е приел, че това имущество е в режим на съпружеска имуществена общност. Направил е извода за наличие на предпоставките на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на посоченото имущество, придобито от престъпната дейност, което е съпружеска имуществена общност, че съпругата З. Г. не е установила при условията на главно и пълно доказване да има принос в придобиването му. Извода е обоснован с установеното по делото обстоятелство, че през целия проверяван период З. Г. е реализирала приходи от трудови правоотношения, които се равняват на 24.50 минимални работни заплати, че няма данни същата да е имала други източници на доходи със законен произход. Посочил е, че към момента на придобиване на двата недвижими имота, описани по-горе в м.С.” в землището на [населено място] в съпружеска имуществена общност с П. П. не е доказано З. Г. да е имала средства, чиито произход е правомерен, вложени при придобиване на това имущество.
Въззивният съд е приел, че поземлените имоти вече с идентификатори 65927.29.51 и 65927.29.50 по кадастралната карта на [населено място] с постановление за възлагане на недвижими имоти от 01.10.2012 г. по изпълнително дело № 160/2012 г. на СИС при Районен съд [населено място] с длъжник [фирма] са възложени на [фирма] общо за сумата 58 086 лв. С оглед учредените договорни ипотеки върху тези имоти в полза на [фирма], която е цедирала вземанията си спрямо [фирма] на [фирма] П. П. и З. Г., собственици на тези имоти имат вземания спрямо [фирма] за по 20 043 лв. Формиран е извод, че това вземане на З. Г. следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.28,ал.1,вр.чл.4 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./. Решаващите правни изводи на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/2014 г. по тдело № 7/20134 г. на ОСГК на ВКС. Преценката за законосъобразност на тези изводи е въпрос по основателността на касационната жалба, който не е предмет на настоящото производство. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали материалноправният или процесуалноправният въпрос е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на посоченото съдът намира, че правният въпрос е разрешен в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Съгласно тълкуването в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираните въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.28,ал.1, чл.3, чл.4 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката З. Г..
С оглед изхода на спора в полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се присъди сумата 1064.47 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 224/04.08.2015 г., постановено по в.гр.дело № 131/2015 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 3704/16.09.2015 г., подадена от ответницата З. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв. Г. П., съдебен адрес [населено място], [улица].
Осъжда З. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Г. П. да заплати в полза на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес за призоваване [населено място], [улица], сграда на О. у., ет.2, стая 211 А сумата 1064.47 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: