О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София 18.02.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4187/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Кр.П. – процесуален представител на Х. С. С. и Х. В. И. против въззивно решение № 8746/30.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3246/2013 г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 16.01.2012 г. по гр.д. № 44833/2010 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени, предявените от касаторите против М. С. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 30 502.78 лв., по 15 251.39 лв. за всеки от касаторите, представляваща цена на 9 кв. м. жилищна площ съгласно Приложение № 1 към Анекс № 2 от 28.12.2004 г., неразделна част от предварителен договор от 30.12.1999 г. за изграждане на обекти в сградата, построена в УПИ VІІІ-103, кв.119 по плана на [населено място], район „Л.”, [улица], както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихвата върху главницата за периода 27.08.2008г. – 13.09.2010 г. за общата сума от 7 718.66 лв., по 3 859.33 лв. за всеки касатор и разноски от 2171,30 лв. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, както следва:свободен ли е въззивният съд от задължението да изложи собствени мотиви по съществото на спора в случаите когато потвърждава първоинстанционният съдебен акт и препраща към мотивите на същия. Сочи се решение № 324/22.04.2010 г. по гр.д. № 1413/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; допустими ли са обяснения на страна за установяване на съществени елементи от правни сделки, за действителността на които закона изисква писмен акт, включително и нотариален акт;допустими ли са обяснения на страната за установяване на уговорки, невписани в сключеният писмен договор между страните.Поддържат, че решението противоречи по аналогия на решение № 308/3.12.2012 г. по гр.д. № 786/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; допустимо ли е чрез тълкуване на договор по реда на чл.20 ЗЗД да бъде изменено поето договорно задължение или да бъдат създадени права, които страните по договора не са уговаряли; Позовават се на решения № 81/ 7.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, І .о. и решение № 502/ 26.07.2010 г. по гр.д. № 222 /2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. ; действителен ли е предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот при липса на съгласие за цената, явяваща се съществено съдържание на сделката; Сочи се решение № 173/ 24.02.2010 г. по гр.д. № 467/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът М. С. К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е постановил решението си при следната фактическа обстановка:Страните са били съсобственици при квоти 1/5 ид.ч. за Х. С. С. и Х. В. И. и 4/5 ид. ч. за С. Д. С. и М. М. Т., починали родители на М. С. К. на празно дворно място съставляващо УПИ VІІІ-103, кв.119 по плана на [населено място], район „Л.”, [улица]. С. Д. С. и М. М. Т. са учредили в полза на касаторите право на строеж с нотариален акт № 143, том ІV, рег. № 09450, д. № 0667/2005г. ,като са конкретизирани имотите на С. Д. С., М. М. Т. и М. С. К. както следва:– ап. № 3 и мазе № 3, ап. № 7, ап. № 8 и мазе № 4. Пак по силата на договора, ищците се задължили да продадат на ответницата и гараж № 4, находящ се на кота нула в същата сграда, със застроена площ от 22.89 кв. м, заедно с 1.486% идеални части от общите части. Този нотариален акт бил предхождан от сключен преди това предварителен договор с дата 30.12.1999 г., към който са приложени и анекси. В приложение № 1 от 28.12.2004г. към предварителния договор, цената на гаража № 4 е следвало да се договори допълнително. Установено е също така, че ответницата и нейните родители получават 9 кв.м. вкл.повече, включително ведно с идеални части от общите части на сградата от дължимото обезщетение. Касаторите са отправили до ответницата нотариални покани за дължимата според тях сума. Въззивният съд е намерил исковете за неоснователни като е приел, че липсва уговорка за заплащането на посочените девет кв.м. С подписаният от страните анекс № 2 от 8.12.2004 г. е било постигнато съгласие да се заличат уговорките в приложение № 1 от договора от 30.12.1999г., и да се заменят с приложение № 1 към анекс № 2. Приел е,че от текста на приложението не може да бъде направен извод, че срокът за плащане на цената на 9 кв. м е до подписване на акт обр.15,а дори да се приеме въз основа на т.7 от нотариалния акт, че страните са уговорили срок за плащане до този момент,то тълкувайки волята на страните в приложението и в т.7 от нотариалния акт е направил извод, че същите са постигнали съгласие при заплащане на цената на 9 кв. м. жилищна площ от М. К., касаторите да й прехвърлят собствеността върху гараж № 4 – т.е. по същество е сключен предварителен договор относно гараж № 4. Приел е, че задължението на М. С. К. да плати цената на 9 кв. м. е в зависимост от задължението на Х. С. С. и Х. В. И. да й прехвърлят собствеността на гараж № 4,поради което падежа за плащането не е настъпил.Главните исковете са отхвърлени, което е довело и до отхвърляне на акцесорните искове за лихви и обезщетение за забава.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението на основанията за допускане до касационно обжалване не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Формулираните от касаторите въпроси нямат характеристиката на релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са въведени общо, като приложимост на отделни материално правни или процесуални норми, без връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, определили изхода на спора. Такива са двата въпроса относно допустимостта на обясненията на страните за установяване на съществени елементи от правни сделки, за действителността на които закона изисква писмен акт, включително и нотариален акт, както и за допустимостта на обясненията на страните за установяване на уговорки, невписани в сключеният писмен договор между страните. И двата въпроса имат съществено принципно значение, но не са относими към изводите на съда при постановяване на касираният съдебен акт. Уговорките между страните са анализирани съобразно отразеното в предварителният договор, изготвените към него анекси и нотариалният акт. Съдът не е посочил никъде в мотивите си, че прави изводи на база обясненията на някоя от страните. Ирелевантни за спора са и поставените въпроси относно тълкуването на договора и действителността на договора при липсата на съществен елемент от фактическият му състав. Те имат принципно значение, обаче не са относими към конкретния казус, защото не е извършено тълкуването на договорите, а отразена само документираната воля на съконтрагентите, вкл. и в чл.7 от договора, а пък цената на гаража е приета за еквивалент на 9 кв.м. от строителната площ. Освен това въпросите са фактически, изразяващи се в становище относно извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, относими към правилността на постановения съдебен акт и по същество представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не и основание за допускане до касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Не кореспондира с данните по делото и поставеният въпрос за приложението на чл.272 ГПК, защото в съобразителната част на решението са обсъдени по същество приобщените доказателства, направените фактически доводи от страните и по отношение на правните изводи е препратено към правните изводи на първата инстанция, които са споделени от въззивният съд.
Съобразно изложеното не са налице условията на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 8746/30.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3246/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: