Р Е Ш Е Н И Е
№ 255/2018 г.
гр. София 09.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 22 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 858 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Т. Н., чрез адв. Д. Ф. срещу решение № 532/06.12.2017 г. по в.гр.дело № 784/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1344/10.10.2017 г. по гр.дело № 4693/2017 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу Регионална дирекция по горите – Русе за отмяна на заповед № 2/24.03.2017 г. на Директора на РДГ-Русе, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ в размер на 4200.06 лв. за периода от 29.03.2017 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като тази предвидена възможност от закона не дава основание да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора, какъвто е настоящият случай, доколкото РОС не е изложил изобщо други мотиви към постановеното от него решение, както и не е обсъдил фактите и обстоятелствата, въз основа на които е направил своите изводи, нито е обсъдил наведените с въззивната жалба доводи на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди, че РОС погрешно е приел, че липсва преклузия за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца с оглед на срока, предвиден в чл.194,ал.1 КТ. Поддържа, че с отговора на исковата молба и в първото по делото заседание ответникът е признал неизгодния за него факт, че нарушенията са станали известни след постъпилото на 20.01.2017 г. заявление № 147 на Директора на ТП ДЛС”Ч. Лом” за достъп до обществена информация, че според съдържанието на документа в него присъства необходимата от обективна и субективна страна информация за извършване на преценка от субекта на дисциплинарна власт относно налагането или не на дисциплинарно наказание на служителя, че в заявлението за достъп са посочени трите имена, ЕГН и постоянен адрес на ищеца, териториалния обхват на извършените от него проверки, както и конкретния АУАН № 067412/29.07.2016 г., за който и по същество е направено питането относно крайния резултат от съставянето на този акт за установяване на административно нарушение. Поддържа, че работодателят е бездействал, тъй като проверката относно твърдяното нарушение се е свеждала единствено и само до това дали посоченият АУАН е бил докладван по надлежния ред или не, че ако работодателят е желаел да опази целите на генералната и индивидуалната превенции относно санкционирането на нарушители по ЗГ, то той е бил длъжен да възложи незабавна проверка на фактите и обстоятелствата, обективирани в заявлението за достъп до обществена информация с оглед потенциалната опасност от изтичането на 6-месечния давностен срок за издаване на наказателно постановление въз основа на обективирания в същото заявление АУАН. Според жалбоподателя в нарушение на закона първоинстанционния съд е потвърдил заповедта за уволнение на работодателя, въпреки, че обективираното в същата наказание е наложено очевидно след изтичане на законоустановения срок за това, тъй като работодателят е бил нормативно задължен да обследва незабавно фактическия състав на стореното административно нарушение, при което е щял да установи или не евентуалното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Твърди, че въззивнияят съд с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, доколкото това не е сторено от първоинстанционния е следвало да извърши прецизна оценка за това допуснал ли е ищецът посочените в заповедта нарушения и каква е тежестта им с оглед обстоятелствата, при които са извършени и поведението на служителя. В касационната жалба са мотивирани доводи, че извършеното нарушение от ищеца на нормата на чл.11 от Наредба № 1/30.01.2012 г. придобива по-скоро формален отколкото съществен характер, доколкото липсва щета за държавата изобщо, включително и вреда досежно целите и характера на генералната и индивидуална превенции на нарушителите. Поддържа се, че заповедта за уволнение е без мотиви, какъвто е и характера на първоинстанционното решение и на въззивния съдебен акт. Сочи се, че въззивното решение е необосновано, тъй като втората група нарушения на ищеца, изведени от работодателя според мотивите на РРС са приети, че не представляват дисциплинарни нарушения и въпреки това съдът приел заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за обоснована и мотивирана. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно и поради противоречие с нормата на чл.190,ал.1,т.3 КТ, че в случая не се касае до системни нарушения на трудовата дисциплина. Според жалбоподателя неправилно и в противоречие с императивната разпоредба на закона първоинстанционният съд е придал мултипликационен характер на еднократно извършеното от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1, а оттам е извел и необоснованият извод за системни нарушения на трудовата дисциплина, на които също незаконосъобразно се е позовал работодателя при мотивацията на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а оттам и на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че се касае за нарушения на Г. Х. представляващи самият транспорт на 10 куб.м.дървесина, която е немаркирана и за същата не е представен превозен билет, т.е. че се касае за нарушения, подлежащи на санкциониране по реда на чл.266,ал.1 ЗГ, за които ЗАНН допуска издаването на едно наказателно постановление, което прави процесните заповеди безмотивни и противоречащи на нормата на чл.195,ал.1 КТ. Искането е да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав или съответно се постанови решение по съществото на спора, с което се уважат исковите претенции като основателни.
Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите – Русе в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че въззивното решение е мотивирано и съдът е дал отговор на поставените пред него с въззивната жалба въпроси. Сочи, че въззивният съд правилно е приел, че момента на узнаване от работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение е 22.03.2017 г. и от тогава започва да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е наложена в рамките на този срок. Поддържа, че в заповедта за уволнение мотивирано е определена тежестта на дисциплинарното наказание, че заповедта е съобразена със законовите критерии по чл.189 КТ.
С определение № 641/10.07.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора, включително, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ.
С обжалваното решение е потвърдено решението от 10.10.2017 г. по гр.дело № 4693/2016 г. на Русенския районен съд, с което предявените от С. Т. Н. срещу Регионална дирекция по горите – Русе искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ са отхвърлени.
Прието е, че въз основа на обосновано установените фактически положения и правилно приложения закон, районният съд е достигнал до правилния извод, че атакуваната заповед е законосъобразна, тъй като не е постановена в противоречие с разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. На основание чл.272 от ГПК, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на районния съд, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и е препратил към тях.
Приел е, че оплакванията във въззивната жалба са относно неспазения преклузивен срок за налагането на дисциплинарно наказание по чл.194 от КТ и, че са неоснователни.
Съдът е приел, че работодателят, като носител на субективното право да налага дисциплинарно наказание, следва да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, че трябва да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално – правните норми. Приел е също, че сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Според съда откриване на нарушението означава узнаването му от субекта на дисциплинарната власт в неговите съществени признаци от обективна и субективна страна. Прието е, че в случая е спазен 2-месечният срок, считано от 22.03.2017 г., тъй като към този момент – въз основа на доклада и приложените приемо-предавателен протокол и актова книга, работодателят е узнал за извършените нарушения на трудовата дисциплина. Прието е също, че входираното заявление за достъп до обществена информация от ТП-ДЛС „Черни Лом“ гр. Попово не съдържа информация за извършените нарушения от ищеца, че с това заявление се изискват сведения за работника, без да има данни, че той е нарушил трудовата дисциплина, поради което срокът не тече от тази дата. Посочил е, че няма и други установени обстоятелства по делото, които да обосноват извод, че работодателят да е узнал за тях по-рано от 22.03.2017 г. – датата, на която е получил доклада на гл. експерт на РДГ. Прието е, че узнаването на тези обстоятелства от други служители не означава, че срокът за налагане на наказанието е започнал да тече – т. е. двумесечният срок в конкретния случай не е изтекъл.
Въззивният съд е приел, че правилно е наложено най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, като са взети предвид тежестта на нарушенията и предходното наказание, че заповедта е мотивирана, че са описани подробно извършените нарушения и е посочено законовото основание, послужило за налагане на наказанието, поради което оплакванията в тази насока са приети за неоснователни.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, като правилно.
По правния въпрос:
С решение № 20/09.02.2017 г. по гр.дело № 2885/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Прието е, че процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба. Според съдебния състав практиката на ВКС, обективирана в решения на състави по чл.290 ГПК е в унисон с разясненията по т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да не изложи свои мотиви по съществото на спора, включително и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това произтича от дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. По естеството си посоченото тълкувателно решение потвърждава приетото в т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.дело №1/2000 г. на ВКС ОСГК, съгласно което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос и като извърши проверка на правилността на въззивното решение съгласно чл.290,ал.2 ГПК съдът намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, но не е изпълнил задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да изложи свои фактически, и правни изводи по съществото на спора във връзка с всички направени оплаквания и доводи във въззивната жалба, и е допуснал процесуално нарушение. Това нарушение на процесуалния закон не е съществено, тъй като не е повлияло на крайният извод за неоснователност на предявените искове, който краен извод е правилен. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства или извършване на допълнителни процесуални действия съдът намира, че следва да се произнесе по същество.
По делото е установено, че ищецът С. Т. Н. е заемал длъжността”главен специалист Горски инспектор” при ответника.
Със заповед № 38/24.03.2017 г. на Директора на РДГ-Русе на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188,т.3 и чл.190, ал.1,т.3 от КТ, вр., чл.187,ал.1,т.3 и т.10 КТ. Със заповед № 2/24.03.2017 г. на Директора на РДГ-Русе е прекратено трудовото му правоотношение, поради това, че е извършил дисциплинарните нарушения: 1. на 29.07.2016 г.ищецът съставил два броя АУАН № 067412 и 097413 с нарушител Г. М. Х., като те не били представени на Директора на РДГ Русе за издаване на наказателни постановления, 2. на 26.04.2016 г. ищецът предоставил Актовата си книга на свои колеги, като са използвали и съставили три броя АУАН с №№ 067401, № 067402 и № 067403, 3. със Заповед № 138/10.08.2016 г. на Директора на РДГ-Русе на основание чл.188,т.1 и чл.187,т.7 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание”забележка”, което не е заличено.
Установено е, че при ответника е постъпило Заявление за достъп до обществена информация вх. № 147/20.01.2017 г. от директора на ТП ДЛС”Черни Лом” гр.Попово, отнасящо се за ищеца, както и за съставения от него АУАН № 067412/29.07.2016 г.
След извършена проверка от двама служители при ответника във връзка с постъпилото Заявление на 22.03.2017 г. представили пред Директора на РДГ-Русе доклади за констатирани нарушения от ищеца.
На 23.03.2017 г. от ищеца били изискани писмени обяснения на основание чл.193 КТ за двата АУАН с № 067412 и № 067413, съставени от него, които не били представени в РДГ-Русе, за ангажиране на административната отговорност на санкционираното лице и поради каква причина в зачислената му актова книга, актове с номера № 067401 от 26.04.2016 г., АУАН № 067402 от 26.04.2016 г., АУАН № 067403 от 26.04.2016 г. не били съставени от ищеца, а от други служители.
Ищецът представил обяснения, като заявил, че не е представил 2 бр. АУАН, тъй като били съставени в петък, а той от понеделник бил отпуска, а относно второто нарушение двама негови колеги си били оставили техните актови книги в друг автомобил.
Със заповед № 138/10.08.2016 г. Директорът на РДГ Русе на основание чл.188, т.1 и чл.187,т.7 КТ наложил дисциплинарно наказание на ищеца „забележка”.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. Й. Й. и С. Д. К. – служители при ответника е установено, че се е случвало да пишат в актовата книга на свой колега, ако са забравили своята.
С оглед на установените факти съдът преценява от правна страна следното:
Заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца С. Н. е издадена при спазване от работодателя на императивните разпоредби на чл.193, ал.1, чл.194,ал.1 и чл.195 КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение – в рамките на дисциплинарното производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца с писмена покана, връчена на 23.03.2017 г. относно всяко едно от извършените дисциплинарни нарушения, подробно описани в поканата. На ищеца е даден подходящ срок за обясненията по чл.193,ал.1 КТ. Писмени обяснения са дадени от ищеца Н. пред работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение – същите са постъпили в РДГ – Русе на 23.03.2017 г.
Съдът преценява, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е мотивирана и съдържа предвидените реквизити в разпоредбата на чл.195,ал.1 КТ. В същата са посочени нарушителят-ищеца С. Н., описани са подробно всяко от дисциплинарните нарушения с обективните и субективните му признаци, времето на извършване, вида на наложеното наказание и законовия текст въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. В атакуваната заповед един от актовете за установяване на административно нарушение, посочен в п.1-ви е отразен с номер 097413, като втората цифра е изписана 9 вместо 6. Съдът намира, че се касае за техническа грешка при изписването на номера на АУАН, тъй като от словестното описание на извършеното дисциплинарно нарушение се налага извода, че се касае за АУАН № 067413 от 29.07.2016 г. Доводите на жалбоподателя, че процесната заповед не е мотивирана са неоснователни. Заповедта е връчена на ищеца на 28.03.2017 г. – спазени са изискванията на чл.195,ал.2 КТ. Същата е издадена от компетентен орган в рамките на дисциплинарната му власт, съгласно чл.5, ал.1,т.8 от УПРДГ.
Правилен е изводът на въззивния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в рамките на двумесечния преклузивен срок, предвиден в чл.194,ал.1 КТ. По делото е установено, че на 20.01.2017 г. в РДГ-Русе е получено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Директора на ТП ДЛС”Черни Лом”, с което е изискана информация за АУАН № 067412/29.07.2016 г., съставен от ищеца. По повод постъпилото заявление при ответника е извършена проверка на ищеца от двама служители, които са представили доклади, постъпили в РГД-Русе на 22.03.2017 г. Въз основа на така установените факти съдът намира, че Директора на РДГ-Русе е узнал на 22.03.2017 г. за извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, установени по субект на нарушението, време и място на извършването, съответно и съществените признаци на всяко от нарушенията от обективна и субективна страна. Началния момент на двумесечния срок, предвиден в чл.194,ал.1 КТ тече от 22.03.2017 г. и към момента на налагане на дисциплинарното наказание уволнение на 28.03.2017 г. с процесната заповед не е изтекъл. С оглед на тези съображения съдът преценява за необосновани доводите в касационната жалба на ищеца, че атакуваната заповед е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок, предвиден в чл.194,ал.1 КТ.
Ищецът С. Н. е извършил описаните в п.1-ви от заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а именно на 29.07.2016 г. е съставил два броя АУАН и до налагане на дисциплинарното наказание уволнение с атакуваната заповед не ги е представил на Директора на РДГ Русе, въпреки установени седемдневен срок, съгласно чл.11,ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии/НКОГТ/. Съгласно чл.11,ал.1 от НКОГТ актовете за установените административни нарушения и съпътстващите ги документи се представят с писмен доклад в 7-модневен срок пред съответния работодател. Извършването на дисциплинарните нарушения е признато от ищеца в писмените обяснения.
Съдът преценява, че описаните в п.2-ри от заповедта нарушения – предоставяне на актовата книга, на част от негови/на ищеца/ празни бланки на актове на други свои колеги, не представляват дисциплинарни нарушения. Съгласно чл.5,ал.4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии при изпълнение на служебните си задължения горските инспектори носят със себе си бланки на актове за установяване на административни нарушения, констативни протоколи и разписки за отговорно пазене. В цитирания чл.5 от НКОГТ, както и в останалите текстове от същата наредба не са предвидени разпоредби бланките на актове за установяване на административни нарушения, както и останалите посочени бланки на документи да са лични на всеки актосъставител. Поради това съдът преценява, че предоставянето на празна бланка на АУАН от ищеца но свой колега, необходима при констатирано административно нарушение не представлява дисциплинарно нарушение. Независимо от обстоятелството, че описаните в п.2-ри от процесната заповед нарушения не представляват нарушения на трудовата дисциплина в случая е установено основанието за налагане на дисциплинарното наказание уволнение по смисъла на чл.190,ал.1,т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът е извършил три нарушения на трудовата дисциплина. Първите две са съставените два акта за установяване на административно нарушение, описани в п.1-ви от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, които не са били представени на Директора на РДГ – Русе. Освен това на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” с влязла в сила заповед № 138/10.08.2016 г. на Директора на РДГ Русе на основание чл.188,т.1 КТ, вр.чл.187, ал.1, т.7 КТ за извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Това дисциплинарно наказание не е заличено на основание чл.197 или чл.198 КТ, а именно не е изтекла една година от налагането му, нито са налице данни да е заличено от работодателя на основание чл.198 КТ. Поради това съдът преценява, че е налице фактическия състав на чл.190,ал.1,т.3 КТ – от ищеца са извършени системни нарушения на трудовата дисциплина – като за едно от трите нарушения е наказан с влязла в сила заповед от работодателя и наказанието не е заличено по чл.197 и чл.198 КТ. Съдът намира, че преценени според критериите на чл.189,ал.1 КТ – тежестта на всяко от нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищеца дисциплинарните нарушения, описани по-горе представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение е съответно на нарушенията. В случая работодателят е упражнил законно правото на уволнение, тъй като извършените от ищеца дисциплинарни нарушения са тежки и наложеното наказание е съответно на нарушенията. Следователно предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователни са и исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение. Крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на въззивният съд. Поради това обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд по гр.дело № 4693/2016 г., с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 532/06.12.2017 г., постановено по в.гр.дело № 784/2017 г. на Русенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: