О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2468/2013 година
Производството е по чл.274 ,ал.2,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. К. Т. против определение от 06.03.2013 г. по ч.гр.д. № 16/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за отстраняване нередовностите на частна касационна жалба вх.№ 393/30.01.2013 против въззивното определение по същото дело .Поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това се уважи искането й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща право да обжалва определението на въззивния съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 95 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение съдът приел, че не са налице основанията за предоставяне на правна помощ, защото молителката и съпругът й са с постоянни трудови доходи,а молителката притежава в съсобственост освен ипотекирания процесен имот още два имота в [населено място],а удостоверените задължения към ЧСИ и наличието на договор за потребителски кредит от 3 000 лв.не дават основание да се приеме,че същата не разполага със средства за ангажиране на адвокатска защита за отстраняване нередовностите на частната й касационна жалба.
Закона за правната помощ определя, че правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката за това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Както правилно е приел окръжният съд, от представените такива към молбата се установява, че доходите от трудово възнаграждение на молителката са в размер близо 300 лв.месечно ,а на нейния съпруг 425 лв.,върху които е наложен запор от ЧСИ в размер на 111 лв., но имущественото й състояние, включващо два съсобствени имота,извън процесния ипотекиран й позволява реализирането на доходи. Преценката е направена съобразно предвидените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерий, поради което и оплакванията в частната жалба за нисък размер на месечния доход на семейството й са неотносими към преценката за липса на средства.Доказателствата относно здравословното състояние на молителката,представени с частната жалба,не обосновават извод за трайно влошено здраве към настоящия момент /ЕР е със срок на инвалидизиране до 01.02.2005 год./,което да препятства възможността за полагане на труд и да изисква допълнителни разходи за лечение.Преценката на съда за осигуряване на безплатна правна помощ е строго конкретна с оглед дължимия размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 год. и с оглед конкретните обстоятелства,препятстващи възможността на страната да се ползва от тази правосъдна услуга.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 06.03.2013 г. по ч.гр.д. № 16/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Р. К. Т. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за отстраняване нередовностите на частна касационна жалба вх.№ 393/30.01.2013 против въззивното определение по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: