О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 122 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата доц.д-р инж. И. Х. Т.-Г., чрез адв.Й. Й. срещу решение от 02.10.2013 г. по в.гр.дело № 6653/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2013 г. по гр.дело № 10937/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Т.у. [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, както и в частта за разноските и е обезсилено решение от 05.04.2013 г. по гр.дело № 10937/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Т.у. [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл. 225,ал.1 КТ и по чл.220 КТ.
В касационната жалба са поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. какво е съотношението между ЗВО и ЗРАСРБ – дали е общ към специален и с оглед на това какво е приложението на общите правни принципи по приложението им и конкретно относно разпоредбите на чл.58,ал.1,т.4 от ЗВО и чл.35, ал.3 от ЗРАСРБ. Необходимо ли е предложение на Факултетния съвет на М. ф. на ТУС за освобождаването от длъжност на преподавател – член на академичния състав при хипотезата на чл.58, ал.1,т.4 ЗВО, 2. какво представлява плагиатството по смисъла на чл.58,ал.1,т.4 ЗВО? За каква форма на взаимстване от чуждо произведение се отнася? Ако е автономно понятие по ЗВО само за научните произведения, то тогава какво е неговото съдържание? 3. как следва да бъде доказано наличието на плагиатство в научните трудове за да бъде законосъобразно решението на компетентния орган да освободи от длъжност член на академичния състав във висше училище на основание чл.58, ал.1,т.4 ЗВО? Какъв е смисъла на нормата „по установения ред” и как следва да се разбира? Необходимо ли е да бъде изготвена и утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението? Възможно ли е за всеки отделен случай да се прилага различен ред за установяване на плагиатство с оглед правната норма на т.4 на ал.1 на чл.58 от ЗВО, 4. следва ли „плагиатството” да бъде установено по реда на НПК с влязла в сила присъда за престъпление по чл.173 НК, за да се приложи нормата на чл.58, ал.1,т.4 ЗВО? Как плагиатството по чл.58,ал.1,т.4 З. се съотнася с плагиатството по чл.173 от НК, 5. Предвид изрично разписаните в ЗРАСРБ правомощия на научното жури и начина на конституирането му – чл.4, чл.29а, чл.29б и др. от закона има ли правомощие научното жури в процедура по избор за академична длъжност да се произнася инцидентно относно наличието на плагиатство и може ли да се приеме, че произнасянето на научното жури за наличието на плагиатство е част от процедура по установяване на плагиатство с оглед разпоредбата на чл.58, ал.1,т.4 от ЗВО, 6. има ли количествено измерение в понятието „научни трудове” в чл.58, ал.1,т.4 ЗВО? Означава ли, че е необходимо да бъде установено плагиатство в повече от един от научните трудове или в някакво процентно съотношение? 7. ако за първи път във въззивното производство е изложен довод, съдържащ приложението на правни норми към конкретния казус по делото това основание ли е за приложението на принципа за преклузия и по-точно забраната по чл.266,ал.1 ГПК? 8. Трябвало ли е съдът да приложи правната последица на чл.190,ал.2,вр.чл.161 ГПК и да приеме, че проф. д-р Ч. не е заемал длъжност, която му е давала право, съответно не е имал право да установява плагиатство, да изготвя доклад за установено плагиатство, както и да сезира декана на МФ и съответно да започва производство по установяване на плагиатство и да указва на декана на МФ, който е и председател на ФС как да се осъществи процедурата по установяване на плагиатство? Според жалбоподателката всички посочени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 9. че гражданските съдилища се произнасят и приемат за разглеждане исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ при прекратяване на трудово правоотношение с преподавател във висше училище на осн.чл.58 ЗВО, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 190/13.02.2001 г. по гр.дело № 1205/2000 г. на ВКС III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Т. у.С., чрез адв. М. Х. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е установено, че със заповед № 403/08.02.2012 г., издадена от ректора на Т.у.С., като мотив за освобождаването на ищцата от заеманата длъжност „доцент” в катедра „Автоматизация на дискретното производство” /АДП на М. ф. /МФ/ на Т.у.С., е посочено основанието на чл.58, ал.1,т.4 ЗВО – „при доказано по установения ред плагиатство в научен труд”.
Като е взел предвид твърденията в исковата молба на жалбоподателката Т., която е подадена първоначално по реда на АПК въззивният съд е приел, че следва да се произнесе по твърденията установено ли е плагиатство по предвидения ред, както и налице ли е предложение на ФС за отнемане на длъжността, която заема ищцата „доцент”. Приел е също, че останалите доводи, включително и дали ищцата следва да заеме длъжността професор или не, както и опорочена ли е процедурата във връзка с това, не следва да се разглеждат в производството по делото.
Прието е, че правоотношението, предмет на регламентиране с атакуваната заповед е индивидуално трудово правоотношение, че правната норма, която регламентира е чл.58, ал.1,т.4 ЗВО. Съдът е взел предвид характера на правоотношението и разпоредбите на чл.59 ЗВО, според които за неуредените въпроси в глава шеста „Академичен състав на висшите училища” се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и е направил извода, че в случая с оспорваната заповед е прекратено индивидуално трудово правоотношение.
Прието е за безспорно по делото, че производството по установяване на плагиатство е започнало въз основа на доклад на проф.д-р Д. Ч. -координатор по процедурите по ЗРАСРБ. Съдът е приел, че в настоящото производство не подлежи на разглеждане дали длъжността, която Ч. е заемал е в съответствие със ЗВО, ЗРАСРБ и Правилника на ТУС, че е недопустимо съдът да се произнесе по действителността на трудовото правоотношение на лице, различно от ищеца. В тази насока е прието, че производството по установяване на „плагиатство” може да започне и по сигнал на заинтересовано лице.
Въз основа на протокол от 10.01.2012 г. съдът е приел, че Факултетният съвет на М.ф.е одобрил комисия, която да извърши проверка във връзка с доклада и че с протокола е възложено на Научното жури да се произнесе налице ли е плагиатство.
От протокол от 19.01.2012 г. от проведено заседание на Научното жури е установено, че последното е назначено със заповед № 2695/28.09.2012 г. за констатиране на плагиатство във връзка с доклад на проф.д-р Д.Ч. до Декана на т. у.С. за констатирано плагиатство в посочената в протокола статия от материалите на жалбоподателката доц. И. Т., представени на конкурс за заемане на академична длъжност „професор”. Прието е, че решението на журито, че има плагиатство е прието с 5 гласа „да” , 2 гласа „не”. От съдържанието на този протокол е прието за установено, че е обсъждана статията на която ищцата-жалбоподател е съавтор. Според съда е без значение обстоятелството дали ищцата е „първи” или „втори” съавтор.
Прието е, че с решение от 24.01.2012 г. на Факултетния съвет на М. ф. жалбоподателката не е избрана да заеме академичната длъжност „професор”.
Съдът е приел, че с протокол от 24.01.2012 г. научното жури е решило, че е налице плагиатство в публикация ІІ.5 D., N., Т., I., С.А.S. FOR М.D., XX N. S. and T.C. with I. P., A. OF D. P.E. “A. -2011”,J.,pp.458-464, I. 1310-3946, S., 2011, и от 7 членове, с „да” са гласували всичките седем.
Прието е за безспорно по делото, съответно и установено от приложените по делото доказателства, че статията, за която е установено плагиатство е представена от жалбоподателката към молбата й за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор”, че ищцата е посочила отразеното в тази статия като свой „принос”.
Въззивният съд е приел, че не е задължително да е налице влязла в сила присъда за да се приеме, че е налице „плагиатство”. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях. Първоинстанционния съд е приел, че редът за установяване на плагиатство е наказателен, който в случая не е приложен или чрез органа, чрез който се придобива съответното звание. Като са взети предвид разпоредбите на чл.4 ЗРАСРБ, вр.чл.35 от същия закон е прието, че оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури, че тази процедура е административна, която приключва с индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че гражданският съд може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове само когато такива актове се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство.
Според въззивния съд не всяко некоректно цитиране /плагиатство/ е престъпление. Приел, че според чл.173 НК престъление е когато се издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, че ищецът може да не е използвал значителна част от чуждо произведение, а да е използвал отделни изречения или абзаци, като това е от значение при определяне на научния принос. Прието е също, че плагиатството не винаги е равнозначно на извършено престъпление по чл.173 НК. Според ъвззивния съд след като Научната комисия е констатирала плагиатство с оглед функциите й и правомощията да определи дали едно лице заслужава чрез произведението си научно звание и решението й не е отменено, за което е имало процесуална възможност по чл.32, ал.2 от ЗРАСРБ е налице влязъл в сила административен акт. Приел е също, че ищцата е участвала в това административно производство и поради това гражданския съд няма правомощията да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт.
За неоснователен е преценен довода на жалбоподателката, че не е могла да се защити в производството по установяване на плагиатство. За да направи извода съдът е взел предвид, че с писмо са изпратени преписи от материалите, които ще бъдат разгледани в това производство, включително и на ищцата, че от отразеното в протоколите е видно, че ищцата е присъствала на заседанията и е изложила аргументи.
Въз основа на протокол № 262 от 20.01.2012 г. съдът е приел, че Контролният съвет е касирал изборите за ръководител на катедра „АДП”. Прието е, че протоколът на научното жури, с който се приема наличие на плагиатство не е отменен.
Въззивният съд е приел, че във вътрешните правила на Т.у.С. не е посочено кой е органа, който трябва да установи плагиатство и е направил извода, че това е научното жури, тъй като в неговите правомощия е да провери какъв е приноса на съответния учен, кандидатстващ за заемането на конкретната академична длъжност. За този извод са съобразени и разпоредбите на от чл.29 б във връзка с чл.29 от ЗРАСРБ.
Прието е, че министъра на образованието и науката, според чл.30 от ЗРАСРБ упражнява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, като съобразно разпоредбите на ал.2 и ал.5 на чл.30 този контрол е по процедурни въпроси, че „установяването на плагиатство” не може да се приеме, че е възложено на министъра.
Съдът е приел, че според чл.35, ал.3 ЗРАСРБ отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научния съвет. В случая заповедта за освобождаване е издадена от ректора на ТУС, като липсва предложение на факултетния съвет за това. Прието е, че освобождаването е по реда на чл.58, ал.1,т.4 ЗВО, а ал.2, която е с идентично съдържание като ал.3 на чл.35 ЗРАСРБ е отменена с изменението на закона, обн.ДВ, бр.48 от 2004 г.
Прието е, че регламентацията на правоотношенията по заемане на длъжността са предмет на Закона за развитие на академичния състав в Република България, като съдът е взел предвид разпоредбите на чл.1,ал.1 от същия закон, а освобождаването е по реда на чл.58 ЗВО. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена за освобождаване на лице от академична длъжност и че заповедта не е издадена на основание Закона за развитие на академичния състав в Република България. Прието е, че законодателят е регламентирал в този закон и освобождаването от академична длъжност – чл.35 Съдът е приел, че ответникът по иска е избрал да регламентира отношенията на основание разпоредбите на Закона за висшето образование, а не на основание на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Прието е, че съществува специфично законодателно решение – наличие на два паралелни режима за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношението на членовете на академичния състав и, че няма законово основание съдът по аналогия да прилага правна норма от единия закон към разпоредба на другия закон.
Съдът е приел, че за законността на освобождаването на ищцата е без значение дали й е връчено или не предизвестие, както и дали в същата са посочени дължимите обезщетения. Според съда прекратяването в случая е аналогично на това по чл.335, ал.2,т.3 КТ – без предизвестие и влиза в сила от датата на нейното връчване.
Прието е, че доводът за приложението на чл.24 от ЗАПСП се прави за първи път пред въззивната инстанция, че е преклудиран и поради това съдът не го е обсъдил.
Въззивният съд е приел, че е сезиран само с искове по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ, не и искове с пр. чл.225, ал.1 и чл.220 КТ, тъй като са подадени допълнително. Според въззивния съд меродавна е исковата молба – озаглавена жалба, а не подадената нова такава на 21.03.2013 г., че неправилно районния съд с определение от 18.06.2012 г. е приел за разглеждане новопредявените искове за обезщетения.
При тези съображения съдът е приел, че обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката срещу Т. у. С. с пр. основание чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ. По исковете с пр.осн. чл.344,ал.1,т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ и по иска по чл.220 КТ решението следва да се обезсили като недопустимо.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи, четвърти и шести въпроси от изложението. Всеки от тях не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Съобразно тълкуването в 1-ва от ТР № 1/2010 г., по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. С въззивното решение съдът не е разрешавал въпроса за съотношението между Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в РБългария като общ към специален. По въпроса за приложимите законови разпоредби при прекратяване трудовото правоотношение на жалбоподателката-ищца съдът е направил извода, че са налице два паралелни режима – единия, уреден в разпоредбите на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл.35 ЗРАСРБ, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.58, ал.1,т.4 от ЗВО, в който текст към момента на прекратяване на правоотношението е отменена разпоредбата на ал.2-ра на чл.58, според която освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал.1 и т.4-та се извършва след решение на съвета на основното звено.
Въззивният съд не е разрешавал и четвъртия въпрос от изложението, а именно „плагиатството” да бъде установено по реда на НПК с влязла в сила присъда за престъпление по чл.173 НК, както и въпроса за количественото измерение в понятието „научни трудове” по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, съответно установяването на плагиатство в повече от един от научните трудове или в някакво процентно съотношение. Един от решаващите правни изводи на съда е, че решението на Научното жури от 24.01.2012 г. е, че по отношение на статията, на която жалбоподателката е съавтор и която статия е представила към молбата за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност”професор” е налице плагиатство, че това решение представлява влязъл в сила административен акт, по отношение на който съдът е недопустимо да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност, поради участието на жалбоподателката в административното производство по издаването му. По този решаващ извод не е поставен правен въпрос в изложението. Следователно въпросите по п.1-ви, четвърти и шести/обозначени от съда по поредност/ не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по петия правен въпрос. Поставеният правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 4, чл.29а и чл.29б от Закона за развитието на академичния състав в РБългария. Всяка от посочените правни норми съдът преценява, че е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване.
Не се установява предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно седми и осми въпрос, формулирани в изложението – ако за първи път във въззивното производство е изложен довод, съдържащ приложението на правни норми към конкретния казус по делото това основание ли е за приложението на принципа за преклузия и по-точно забраната по чл.266,ал.1 ГПК и трябвало ли е съдът да приложи правната последица на чл.190,ал.2,вр.чл.161 ГПК и да приеме, че проф. д-р Ч. не е заемал длъжност, която му е давала право, съответно не е имал право да установява плагиатство, да изготвя доклад за установено плагиатство, както и да сезира декана на МФ и съответно да започва производство по установяване на плагиатство и да указва на декана на МФ, който е и председател на ФС как да се осъществи процедурата по установяване на плагиатство. Всеки от тези въпроси е относим към правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тази доводи съдът следва да преценява, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното съдът извършва преценка дали поставеният въпрос в изложението е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда, съответно налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл.281,т.3 ГПК. Поставеният въпрос – материално правен или процесуално правен трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Всеки от посочените въпроси, като такъв по правилността на обжалваното решение не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и поради това не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по деветия правен въпрос, тъй като цитираното решение № 190/13.02.2011 г. по гр.дело № 1205/2000 г. на ВКС III г.о. е на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С посоченото решение съдът се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Съставът на ВКС се е произнесъл по законност на прекратено трудово правоотношение на главен асистент на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, като съдът се е произнесъл и по предявен иск с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ. Въззивният съд в настоящият случай е приел, че исковете, предявени от жалбоподателката с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ и по чл.220 КТ са новопредявени, че същите са процесуално недопустими и поради това е обезсилил първоинстанционното решение, в частта, с която тези искове са отхвърлени. Този правен извод не е в противоречие с разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС, тъй като в настоящият случай съдът се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правният извод е различен. С оглед на това не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос. Съдът не обсъжда цитираното определение № 1050/27.10.2010 г. по гр.дело № 816/2010 г. на ВКС III г.о., тъй като същото е извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По същият въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормата на чл. 270,ал.3 ГПК е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна съдебна практика, данни за осъвременява на която не са налице с оглед липсата на промени в законодателството и обществените условия.
Съдът преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и трети правни въпроси, които уточнява и конкретизира на основание т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: въпрос 2-ри – какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл.58,ал.1,т.4 от Закона за висшето образование, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението. По поставените правни въпроси практиката на ВКС е оскъдна, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Без разглеждане следва да се остави молбата на жалбоподателката с вх. № 1993/27.02.2014 г., към която са приложени писмени доказателства, тъй като в настоящото производство приемането и обсъждането на такива доказателства е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 02.10.2013 г., постановено по в.гр.дело № 6653/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 126816/12.11.2013 г., подадена от ищцата доц.д-р инж.И. Х. Т.-Г., [населено място], [улица], ет.3, ап. 9, чрез адв.Й. Й..
Оставя без разглеждане молба вх. № 1993/27.02.2014 г., подадена от жалбоподателката доц. д-р инж. И. Х. Т.-Г., чрез адв.Й. Й., с която е поискано да се приемат като доказателства по делото, посочените документи в същата.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: