О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр. София 11.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 543 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца [община], чрез гл.юрисконсулт Ст. А. против определение № 3078/28.11.2013 г. по ч.гр.дело 2215/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила протоколно определение, с което е спряно гр.дело № 1279/2007 г. на Районен съд, постановено в с.з. на 14.10.2013 г. по същото дело. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че т.решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прилага само за дела, образувани по съдопроизводствения ред на сега действащия ГПК и е неприложим за делата, образувани до 01.03.2008 г, че това становище е в противоречие със смисъла на тълкувателното решение и задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Поддържа също, че производството по чл.154 и сл.ГПК/отм./ е производство по чл.97,ал.3 ГПК/отм./ в течение на друго дело и от процесуална страна има значение на решение по инцидентен установителен иск. Позовал се е на решение № 507/13.11.2009 г. по гр.дело № 1477/2008 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, с което е прието, че произнасянето по оспорването на официален документ е приравнено на произнасяне по инцидентен установителен иск за неистинност на официален документ. Жалбоподателят поддържа, че допуснатите процесуални нарушения са свързани с неправилно установяване на фактическата обстановка от въззивния съд, че в производството по гр.дело № 1279/2007 г. на Б. на проведено на 03.04.2008 г. съдебно заседание [община] е представила 23 бр.писмени доказателства, едно от които оригинал на акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998 г., че ответникът [фирма] [населено място] е оспорил верността на този официален писмен документ. Счита, че съдът е приел за разглеждане предявения инцидентен установителен иск за автентичността на оспорения писмен документ, открил е производство по оспорването му и е допуснал събиране на поисканите доказателства. Поддържа, че ответното дружество своевременно е предявило инцидентния установителен иск и е извършило допустимите от закона процесуални действия по оспорване истинността на А. № 989/27.10.1998 г., че съдът съгласно чл.156 ГПК/отм./ е длъжен да се произнесе по оспорване на документа с диспозитива на решението си или с определение по делото. Счита, че в противоречие с разпоредбите на процесуалния закон въззивният съд е оставил в сила определението за спиране на производството и се е десезирал от приетия за разглеждани инцидентен установителен иск. Поддържа също, че производството по гр.дело № 5332/2013 г. на Б. е образувано по искова молба на ответника [фирма] [населено място] срещу [община], с която иска да се приеме за установено, че оспорения по настоящото дело писмен документ е неистински, че предметът на спора и страните по делото са същите, както при инцидентния установителен иск. Неправилно според жалбоподателя съдът не е обсъдил възраженията му, че настоящото дело веднъж вече е било спряно по същата причина – по искане на другия ответник в процеса [фирма] , че по предявения установителен иск от последното дружество въпросът за истинността на оспорения писмен документ – А. е разрешен с влязло в сила съдебно решени по гр.дело № 1679/2010 г. на Б.. Според жалбоподателя с влязлото в сила решение е прието, че е недопустимо с установителен иск да се оспорва истинността с твърдения за несъответствие на документа с действителното фактическо положение, както и с неговото антидатиране, че е разгледан по същество иска в частта относно оспорването на подписа за одобряване на акта от страна на подписалото го лице, че съдът е отхвърлил предявени установителен иск. Поддържа също, че е недопустимо отново повторно да се преразглежда въпроса за истинността на документа, че съдът е обвързан от приетите фактически положения за истинността на акта.
В изложението са поставени правните въпроси: 1.за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. длъжен ли е съдът, който разглежда правния спор по същество и е приел за разглеждане инцидентен установителен иск за оспорване истинността на официален писмен документ да спре производството по причина, че в друг първостепенен съд по-късно е приет за разглеждане същия иск на същото основание, със същото искане и между същите страни, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, определение на състав на ВКС, постановено по чл.274,ал.3 ГПК, т.решение № 5/2012 г. по дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ и въззивно решение на Окръжен съд [населено място], 3. когато няколко страни – юридически лица, представлявани по силата на закона от едно и също физическо лице са страни по едно и също материално правоотношение и са ответници по един и същи иск и едната от тях е оспорила в отделно съдебно производство истинността на официален писмен документ, представен пред съда, който разглежда спора по същество, силата на пресъдено нещо относно истинността на оспорения документ разпростира ли се и спрямо останалите ответници по главния иск и допустимо ли е всеки един от ответниците по главния иск да предявява установителен иск за оспорване истинността на същия писмен документ, който вече е бил оспорен в самостоятелно, отделно производство и по който въпрос вече се е произнесъл друг състав, но по искане на друг ответник по главния иск, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. Д. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието, че гр.дело № 1279/2007 г. на Районен съд [населено място] е образувано по обективно съединени искове на [община] срещу – [фирма] [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и, че към исковата молба са представени писмени доказателства, едно от които и заверено копие на Акт за публична общинска собственост №989/27.10.1998 г. Приел е, че в съдебно заседание на 03.04.2008 г. процесуалният представител на [фирма] е оспорил Акта за публична общинска собственост № 989/27.10.1998 г. г. на основание чл.154 ГПК /отм./ с твърдения, че е антидатиран и съставен години след отразената в него дата на съставяне и е поискано ангажиране на експертиза, която да установи годината на съставяне по нанесения текст-мастилена паста. Районният съд е открил производство по оспорване истинността-датата на съставяне, на А. и е допуснал изготвянето на единична съдебно-графологична експертиза с поставения от ответника-сега жалбоподател въпрос. Първоинстанционния съд е изслушал заключение на вещо лице по допуснатата СГЕ и го е приел в съдебно заседание от 12.05.2008 г. Поради оспорване заключението на вещото лице е допусната тричленна експертиза със същия въпрос, като на единичната такава.
Впоследствие районния съд е отменил определението за назначаване на тричленна експертиза, тъй като [фирма] не е изпълнил дадените му указани да посочи дали поддържа доказателственото си искане за извършване на такава експертиза и е взел предвид постъпилите от вещите лица молби, според които в практиката не съществува метод за установяване датирането на документа по стареене на материала.
Прието е, че в съдебно заседание на 15.04.2010 г. първоинстанционният съд е констатирал, че в Районен съд-Бургас е образувано гр.дело№1697/2010 г. със страни П. [фирма]-ищец, и [община]-ответник, с правно основание на претенцията чл.124, ал.4 ГПК и предмет на делото установяване на неистинност на Акта за публична общинска собственост № 989/27.10.1998 г. г. Приел е, че производството по гр.дело № 1279/2007 г. на Б. е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.дело№1697/2010 г. по описа на РС-Бургас. Производството по установителния иск е приключило с определение № 727/07.06.2013 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение по установителния иск и с определение от 28.06.2013 г. Б. е възобновил производството по гр.д.№1279/2007 г.
Въззивният съд е приел, че по делото е постъпила молба с вх.№100482/19.07.2013 г. от [фирма] с искане за спиране на производството по гр.дело №1279/2007 г., като към молбата е приложено съдебно удостоверение, според което в Районен съд-Бургас е образувано гр.д.№5332/2013 г. по установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, предявен от [фирма] против [община] за установяване на неистинност на Акта за публична общинска собственост № 989/27.10.1998 г. Приел е, че районният съд с определение в съдебно заседание на 14.10.2013 г. е констатирал, че спорът, по който е образувано гр.д.№5332/2013 г. на Б., е преюдициален за изхода по гр.дело №1279/2007 г., че преценката за допустимост на иска с пр. основание чл.124, ал.4 ГПК се извършва от съда, пред който преюдициалното дело е висящо, а не от състава, който разглежда гр.дело №1279/2007 г. и е постановил спиране на производството по гр.дело №1279/2007 г. на Б. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№5332/2013 г. на Б..
От правна страна е прието, че производството по гр.дело №1279/2007 г. по описа на Районен съд-Бургас е образувано при действието на Гражданско процесуалния кодекс от 1952 г. /отм./ и на основание параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби на сега действащия ГПК делото следва да се разгледа по реда за разглеждане на първоинстанционни дела, уреден в ГПК /отм./. Въззивният съд се е позовал на съдебната практика по отменения ГПК, според която предоставената от закона правна възможност да се предяви иск за установяване неистинност на документ може да се реализира предварително преди сезирането на съда за разрешаване на материално правния спор, по който този документ е от значение, че искът може да бъде предявен и при висящ процес, по който е представен или се очаква да бъде представен документът преди изтичане на преклузивните срокове за оспорване и тогава производството ще бъде обусловено от решението за истинност на документа. Приел е, че според съдебната практика е имало възможност установителният иск да се предяви и в рамките на висящ процес, ако сроковете му за оспорване са изтекли. При тези съображения съдът е направил извода, че при предявяване на иск, с който се иска установяване на неистинност на документ, който има значение за изхода на материално правен спор, по който има образувано дело, то това друго дело следва да бъде спряно до приключване на преюдициалното спрямо него установително производство.
Приел е, че според т.2 на ТР 5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк.дело №5/2012 г. на ОСГТК предявяването на иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК /аналогичен на чл.97, ал.3 ГПК /отм./ не представлява основание по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен, в посочената хипотеза, че под тази хипотеза ВКС е имал предвид т.1 на същото тълкувателно решение, според която искът по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим, когато ищецът извежда правния си интерес единствено от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но е пропуснат срока по чл.193, ал.1 ГПК. Според въззивния съд тълкувателното решение се прилага само за дела, които са образувани по съдопроизводствения ред на сега действащия ГПК, но не е приложимо по отношение на такива, които са още висящи и са образувани до 01.03.2008 г., до когато е действала старата процесуална уредба, която е уреждала по различен начин въпроса с оспорването на истинността на документите. С оглед на това съдът е приел, че не може да се произнесе по допустимостта на иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска установяване на неистинността на Акта за публична общинска собственост №989/27.10.1998 г. и по който е образувано гр.дело №5332/2013 г. по описа на Б.. Преценил е за правилни изводите на районния съд, че спорът по образуваното гр.дело №5332/2013 г. по описа на Б. е преюдициален по отношение на производството по гр.дело №1279/2007 г. и че преценката относно допустимостта на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК за неистинност на А. следва да се направи от съда, пред който делото е висящо, че производството по делото следва да бъде спряно.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4644/2008 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви затова. С решение № 546/15.09.2010 г. по гр.дело № 966/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос по гр.дело № 546/01.12.2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. По искането за спиране на производството по гр.дело № 1279/2009 г. на Бургаския районен съд на основание чл.182,ал.1,б.”г” ГПК/отм./, които са приложимите норми – поради наличие на образувано гр.дело № 5332/2013 г. на Бургаския районен съд, спорът по което е преюдициален за решението по настоящото дело съдът е обсъдил всички доказателства, приложени по делото, касаещи това искане, съответно всички доводи на страните, за което в обжалваното определение са изложени подробни мотиви. Следователно не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. С цитираното решение № 66/25.04.2013 г. по гр.дело № 807/2012 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение. Тази практика на ВКС е неотносима към поставения правен въпрос, тъй като с посоченото решение същият не е разрешен. Въпросът не е разрешен и с цитираното т.решение № 5/14.11.2012 г. по т.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С т.1-ва от ТР № 5/2012 г. е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124,ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК, а с т.2-ра е прието, че предявяването на иска по чл.124,ал.4 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен. Тази практика на ВКС, касае приложението на разпоредбите на ГПК, който е в сила от 01.03.2008 г., но не и разпоредбите на ГПК – отменен – чл.97,ал.3 ГПК/отм./, съответно чл.182,ал.1,т.4 ГПК/отм./. Производството по делото, по което е постановено обжалваното въззивно определение е по реда на ГПК/отм./ – пар.2,ал.1 ПЗР на ГПК. Следователно тази практика на ВКС е неприложима в настоящият случай.
С цитираното определение № 444/15.07.2010 г. по ч.гр.дело № 309/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК също не е разрешен поставения правен въпрос. С определението е прието, че при действието на ГПК от 1952 г. страната можеше да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело, ако присъства в съдебното заседание, в което документът е представен или най-късно в следващото заседание, ако документът е представен в нейно отсъствие. Прието е, че ако страната пропусне тази възможност за нея съществува възможността до влизането на решението в сила да предяви в отделно производство иск по чл.97,ал.3 ГПК/отм./ и да поиска спиране на производството по делото до решаването на спора за истинността на документа, че при тази законово уредба страната няма правен интерес да установи неистинността на документа, ако предяви иска след влизането на решението в сила, тъй като решението по чл.97,ал.3 ГПК/отм./ не е основание за отмяна по чл.231,ал.1,б.”б” ГПК, че такива основания са влязлата в сила присъда по наказателно дело и влязлото в сила решение по чл.97,ал.4 ГПК/отм./.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос, тъй като с решение № 507/13.11.2009 г. по гр.дело № 1477/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ и решение от 27.06.2006 г. по гр.дело № 12/2006 г. на Окръжен съд [населено място] правният въпрос не е разрешаван.
С решение № 507/13.11.2009 г. по гр.дело № 1477/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че искът по чл.156,ал.2 ГПК/отм./ вр.чл.154 ГПК/отм./ не е процесуално недопустим и следва да бъде разгледан в исковото производство, че предмет на иска, при направено оспорване на официален документ/издаден от оторизиран държавен орган в рамките на неговата компетентност/ и откриване на производство по чл.154 ГПК/отм./ е установяване автентичността или истинността на документа. Прието е, че в рамките на предмета на спора съдът ограничава проверката си относно качеството на лицето, което е подписало документа, неговата материално правна компетентност да изрази волята като държавен/административен/ орган, респ. дали отразената воля не се опровергава от други надлежно събрани в процеса факти.
С решение от 27.06.2006 г. по гр.дело № 12/2006 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че по правната си същност оспорването на ищцовата страна е предявяване на инцидентен установителен иск по смисъла на чл.118 ГПК за прогласяване нищожността на решенията по протокола, че предпоставките на процесуалния закон за валидността на това действие са – оспорването да е направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, искът да е основан на твърдение за пороци, според закона съставляващи основания за нищожност на решенията, да е предявен срещу надлежна страна, защото от това решение ответникът черпи права, съставяйки акт за общинска собственост.
Поради това, че с всяко от посочените решения – на състав на ВКС и на въззивен съд не е разрешен поставения правен въпрос съдът намира за неустановена предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.3-ти от изложението. Всеки от тези въпроси не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и не е обусловил решаващите му правни изводи. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Поради това, че поставените въпроси не са разрешавани от въззивния съд и не представляват правни въпроси по смисъла на посочената практика на ВКС само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Община [населено място].
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3078/28.11.2013 г. по ч.гр. дело № 2215/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 19135/09.12.2013 г., подадена от ищеца [община], [населено място], [улица], чрез гл.юрисконсулт Ст.А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: