О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София, 23.08.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4691 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Б. Д. Б., чрез адв. А. П., срещу решение № 1949/23.07.2018 г. по гр.дело № 296/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6438/19.09.2017 г. по гр.дело № 5581/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д. Б. против Н. И. Г. иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от появата на кафяви петна по цялото лице, след манипулация „дермабразио“, извършена на 30.04.2010 г. в „Медицински център за пластична хирургия д-р Н. Г.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 г. до окончателното изплащане, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер на 4 607 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани правните въпроси: 1 относно противоправност на поведението на ответника, 2. Следва ли да се приеме, че липсва противоправно поведение когато лекар, който съгласно Стандарт е бил длъжен да установи естеството на естетичния проблем и да информира пациента за всички възможни рискове и усложнения от интервенцията не го е сторил, 3. Бил ли е длъжен лекарят да установи причината за пигментните петна, когато тази причина е от решаващо значение за правилен избор на метод на лечение,прилагането на който е определящ за резултата от лечението, 4. Следва ли да се приеме, че лекарят не носи отговорност за избора на метода на лечение, както и за настъпилите от прилагането му вреди за пациента, 5. Допустимо ли е да се приеме за добросъвестно поведение прилагането на инвазивен метод на лечение, когато лечението успешно може да бъде проведено с неинвазивен такъв, 6. Може ли наличието на информирано съгласие да изключи отговорността на лекаря за вреди, когато е доказано противоправно поведение на лекаря в причинна връзка с настъпилата за пациента вреда. Цитирано е решение № 268 от 24.02.2016 г. по гр. д. № 2525/2015 г. на състав на III г.о. на ВКС. 7. Причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, 8. Следва ли да се приеме, че не е налице причинно-следствена връзка между интервенцията и причинените вреди, при положение че вещото лице дерматолог по делото е категорична, че в конкретния случай е било предварително предвидимо възникването на такава хиперпигментация в резултат на възпалителния процес след извършената интервенция – дермабразио, 9. Следва ли да се отрече причинна връзка между деянието и вредата, когато лекарят е пропуснал да изпълни дължимото действие, в резултат на което е настъпила вредата, 10. Допустимо ли е съдът да изгради вътрешното си убеждение за наличие или липса на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинената вреда, като се основава на изразени от вещите лица хипотези, без да ги съпостави с фактите и доказателствата по делото, 11. Допустимо ли е съдът да формира решаващата си воля само въз основа на експертното мнение, без да го анализира и съпостави с всички факти при съобразяване връзките между тях, прилагайки опитните правила и логиката при преценка на доказателствения материал,12. Обсъждане на доказателствата по делото, 13. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, без да обсъди всички факти в тяхната взаимовръзка и направи самостоятелна преценка на всички доказателства по делото съгласно опитните правила и логика, без да определи доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение, без да обсъди доводите на страните и фактически без да мотивира решението си по същество на правния спор, 14. Допустимо ли е съдът при формиране на решаващите си изводи да даде вяра на твърденията на едното вещо лице по комплексната съдебно-медицинска експертиза, които са в противоречие с твърденията на другото вещо лице по същата експертиза, без да изложи причини за това, 15. Допустимо ли съдът при изследване на доказателствата, които дават различни сведения за едни и същи факти, да приеме едни от тях и отхвърли други, без да изложи мотиви за това. Жалбоподателката поддържа, че правните въпроси са решени при наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Приложени са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Г., в писмен отговор, чрез адв. Е. С., е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД не е изразило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото – ищцата Б. Б. и ответникът Н. Г., че между тях е сключен договор за извършване на процедура „дермабразио“ срещу заплащане на сумата 950 евро, че на 30.04.2010 г. същата е била извършена от ответника в „Медицински център за пластична хирургия д-р Н. Г.“ ЕООД.
Прието е също за установено от приложената по делото Декларация за информирано съгласие от 30.04.2010 г., че Б. Б. е декларирала, че операцията й е разяснена и напълно е разбрала естеството, както и последствията от манипулацията. Декларирала е, че са й били обяснени подробно възможните рискове и усложнения, с които се е съгласила. Изразила е съгласие операцията да бъде извършена под обща анестезия, като се използват медикаменти по преценка на анестезиолога. Декларирала е също, че й е известно,че медицината и хирургията не са точни науки, поради което не би могла да изисква гаранции относно резултата от операцията. Посочила е, че неспазването не дадените указания за следоперативен режим, отговорността за последствията е нейна. Посочено е, че по делото е представен документ за информирано съгласие на ищцата за анестезия.
Въззивният съд е приел е, че макар между страните да е било налице и облигационно отношение по сключен договор за извършване на процедура „дермабразио“, то съобразно фактическите твърдения в исковата молба се сочи деликтно основание на отговорността. Посочил е, че за уважаването предявения иск следва да се установи извършено противоправно действие, причинени вреди, които да са в причинна връзка с действието, и вина от извършителя на действието. При изследване на поведението на ответника се е позовал на дефиницията за „лекарска грешка”, съдържаща се в Закона за здравето, ЗЛЧ и Правилата за добра медицинска практика съдебната практика, според която това е всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане. По отношение на соченото противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди, съдът е съобразил заключенията по съдебно-медицинските експертизи, приети по делото. Прието е съобразно заключението на вещото лице д-р С.,че процедурата дермабразио представлява механично отстраняване на повърхностния слой на кожата-епидермис и част от дермата за отстраняване на кожни дефекти – белези, кератози, ограничени пигментни лезии, за подмладяване на кожата, като възстановяването изисква време /до няколко месеца/ и често при определен тип кожа се развива възпалителна реакция от неинфекциозен характер, което се последва от хиперпигментация с различна продължителност и интензитет, който процес е трудно предсказуем. Прието е, че хиперпигментацията е едно от нередките усложнения при дермабразиото, като рискът е по-голям при кожа, склонна към хиперпигментация. Посочил е, че в случая няма нарушение на стандарта по пластично-възстановителна хирургия и процедурата е правилно изпълнена. Съдът се позовал на заключението, според което срокът за възстановяване след манипулацията отнема 1-2 седмици, има рани, после се образуват корички и отпадат, кожата, която се възстановява под тях в последващите месеци до половин година и повече, изисква внимателна грижа при съблюдаване на редица изисквания, за да се избягнат усложнения, като същевременно актуалното състояние на кожата пет години след манипулацията показва почти пълно изчезване на хиперпигментациите, като персистират единични петна по страничната повърхност на чело, бузи и брадичка. Прието е, че зачервяването на кожата след дермабразио е неизбежно следствие, тъй като липсата на слоеве прави съдовете на кожното кръвообръщение да се намират по-близо до повърхността, възстановяването също засилва кръвоснабдяването, а оттам и еритемната реакция /зачервяването/. Посочено е, че степента му зависи от индивидуалните особености на индивида, на регенеративните процеси, както и от заобикалящата среда -най-вече лъчеви въздействия. Прието е по делото, че когато дермабразието е извършено с индикация – хиперпигментация кожата може да реагира с увеличаване на пигмента под въздействие на множество вътрешни и външни фактори, поради което възстановителният период задължително включва фотозащитни средства и депигментиращи агенти. Прието е, че принципно е възможно резултатът от дермабразиото да не е успешен, но в случая, макар да се установява известно засилване на степента на пигментацията на фотографиите от 05.06.2010 г. в сравнение с тези от 30.04.2010 г, то съществуват редица фактори, които могат да компроментират възстановяването на кожата след дермабразио, които процеси са генетично детерминирани и възрастово повлияни, като въздействието на различни видове лъчи, които проникват по-дълбоко в кожата и я увреждат, различни медикаменти, вътрешни заболявания и хормонален дисбаланс. Посочено е съобразно поясненията на вещото лице С., че би могло да се прибегне и до консервативни методи на лечение, изследване на причините за тази хиперпигментация, но дермабразиото е един от възможните методи на лечение и не е противопоказно за ищцата, не е било задължително да бъде изпратена на специалист дерматолог и не е в разрез с добрата лекарска практика. Пояснено е, че дермабразиото в основната си последица води до силно изразена възпалителна реакция, която е нормална последица от процедурата, като възстановителният период е обичайно 1-2 месеца, но остатъчната пигментация се е наблюдава и след година, но не повече от 4 години. Посочено е също, че основни причини за хиперпигментацията са хормонални фактори, други заболявания-бъбречни, на черния дроб, обменни. Разяснено е, че ищцата е имала цикатриси от акне, но пигментацията не е била от него, като в тази връзка дермабразиото е още по-благоприятно за нея, а от това, че има повтаряне на локализации по кожата на лицето с пигментация се установява хормонален проблем.
Съдът се е позовал и на заключението на вещо лице П., според което нараняването на кожата при дермабразио не е пряка причина за поява на пигментни петна, а само кофактор в комбинация с други и самият факт, че ищцата е имала пигментации преди извършване на процедурата установява пряка причина с друга генеза. Прието е, че от доказателствата по делото и от клиничния преглед не се установяват данни за неправилно извършване на манипулацията – дермабразио. Появилото се зачервяване на кожата е нормална и обичайна последица на оздравителния период, като пълно възстановяване на петната по кожата след дермабразио е не винаги възможно, при индивид с по-тъмна кожа, генетично предразположение и хормонални проблеми и при които кожата е претърпяла слънчеви изгаряния и често се налага терапия с избелващи кремове. Прието е, че дори и при спазени предписания на медицинските стандарти при някои индивиди не е възможно напълно премахване на козметичните дефекти по кожата, поради фоточувствителност, която може да е генетично предопределена или индуцирана от медикаменти, хормонални проблеми, лекарства и други, при която са налице фототокични реакции със следствие хиперпигментации, предизвикани от клетъчно-медиирана свръхсчувствиетлност, което не винаги е възможно да се контролира, а само да се информира за нежелани последствия. Обобщено е, че нараняването на кожата не причинява пряко появата на хиперпигментация, а в комбинация с много други фактори, може да доведе, като в случая не е установено нарушаване на процедурата, при наличието на каквото следва да се получат видими неравности. Прието е, че операцията не е в причинна връзка с драстичното увеличаване на петната, а има друг фактор, който е предизвика този проблем, като няма тест, изследвания или механизъм, който предварително да установи дали една процедура може да доведе до изменение на кожата на пациента. Посочено е, че една от причините за възникване на подобен проблем е акнето, което пациентката има, но това не означавало, че тази процедура не е подходяща за нея, тъй като този метод е сполучливо използван при пациенти с акне и е едно от най-добрите средства за корекция на белези. Пояснено е, че противопоказанията за тази процедура са както за всяка операция- инфекциозно заболяване, висока възраст, високо кръвно налягане, вирусно заболяване, но няма специфични противопоказания за дермабразио и това, че кожата е с пигментация не означава, че дермабразиото ще доведе по-високо пигментиране. Прието е, че няма данни ответникът да е объркал преценката си за състоянието на пациентката. Въззивният съд е кредитирал заключенията на вещите лица, доколкото и в двете експертизи са дадени идентични отговори на поставените задачи, изготвени са след преглед на лицето, обосновани са с медицинска документация и теоретични знания, като също така и самата ищца пред първата инстанция е оттеглила искането си за допускане до изслушване на тройна съдебно-медицинска експертиза.
Според съда непостигането на целения естетически резултат не е основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като при предоставянето на медицинската услуга не е поето задължение за резултат, а с оглед специфичната реакция на организма на всеки един човек по различен начин на една и съща медицинска интервенция пациентът е запознат с възможни постоперативни усложнения.
Прието за установено от показанията на свидетелите, че след около месец след операцията ищцата е започнала да се притеснява, сринала се е психически, продължила е лечението при друг лекар в продължение на 2-3 години, като се консултирала и с лекари във Франция.
Съдът е формирал извод, въз основа на заключенията на вещите лица и свидетелските показания, че ответникът е спазил медицинските стандарти за извършване на манипулацията. Посочил е, че дори да се приеме, че е възникнала нова пигментация и старата не е отстранена с интервенцията, то според вещите лица извършената процедура „дермабразио” не е причина за появилата се нова пигментация. Позовал се е на заключението на вещо лице П., според което противно на твърденията на ответната страна, процедурата не е била грешно избрана, не е трябвало извършване на дерматологична консултация и това е един от възможните методи. Обобщил е отново във връзка с възраженията на ответната страна, че по делото няма данни ответникът да е объркал преценката си за състоянието на пациентката и се установило, че не е бил длъжен да изчерпва други възможности за лечение, тъй като избраната процедура е била подходяща. По тези съображения е изведен извод, че не е установена противоправност при избор на процедурата, както и пропуск за извършване на консултации с дерматолог и твърдените вреди – поява на нова силна пигментация не са в пряка-причинна връзка с извършената медицинска манипулация.
Съдът е обосновал, че причинната връзка в хипотезата на ч. 45 ЗЗД е адекватната причина, именно това обстоятелство, при наличието на което по правило, „адекватно“ настъпва резултатът. В случая е приел, че деянието не е решаващо, свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината-деянието не предшества следствието-вредата, не го поражда и вредата закономерно не произтича от него.
Прието е във връзка с довода за противоправност в поведението на лекаря, изразяващо се в неизпълнение на задължение да информира писмено ищцата за самата процедура, за рисковете, последиците от същата, че същото касае комуникацията лекар-пациент и е пряко свързано с лечението на пациента. Разяснено е, че липсата на комуникация /бездействие/ или непълноценното й осъществяване /действие/ може да представлява противоправно деяние, което ако е в причинна връзка с настъпилите вреди, да доведе до основателност на иска и това са случаите когато лечението е осъществено при липса на информирано съгласие, когато информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл.87-89 ЗЗ или когато е осъществено лечение въпреки несъгласието на пациента. Според съда следва да се съобразят правата на пациентите, прокламирани в чл. 86 от ЗЗ, най-съществените от които са правото на пациента да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, включително и иновативни, и алтернативни, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. Приел е, че във всички посочени в чл. 89, ал. 1 от ЗЗ хипотези, изброените в чл. 88 от ЗЗ лица, следва да бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Обоснован е извод, че изискването за писмена форма е само за информираното съгласие, че липсата на задължително дадено в писмена форма информирано съгласие на пациента преди интервенция не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Съдът е приел, че в случаите по чл. 89, ал. 1 ЗЗ, между които са хирургична интервенция и обща анестезия на пациента, каквито са настоящите, на пациента следва да бъде предоставена информация относно: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение / чл. 88 ЗЗ/, като той следва да даде информирано съгласие в писмена форма. Посочено е, че съгласно 3.3.1.5.6.1. от Наредба №6 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ при индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем начин писмена и устна информация за предстоящата операция, за ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи и след като получи необходимата информация, пациентът изразява своето писмено съгласие за извършване на операция. Формиран е извод на база представената по делото декларация от 30.04.2010г., че ищцата е заявила, че й е разяснена процедурата, разбрала е последствията, възможните рискове и усложнения. Прието е, че за анестезията е била информирана писмено и е дала писмено съгласие. Съдът е обосновал извод, че институтът на информираното съгласие има за цел да прехвърли риска от една медицинска интервенция от лекаря върху пациента и с подписването от пациента на информирано съгласие, формулирано и изготвено от лечебното заведение се размества доказателствената тежест относно факта, че изискуемата от чл.88 ЗЗ информация е била предоставена на пациента. В този смисъл ако пациентът смята, че не е бил уведомен пълно, в подходящ обем и или форма, той ще трябва да докаже това свое твърдение. В случая съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.88 и чл.89 ЗЗ. Счел е за неоснователно възражението на ищцата, че е следвало да й се предостави информацията в писмен вид, тъй като в чл.88, ал.1 ЗЗ се урежда предоставяне на информация при лечение на заболявания, а в конкретния случай е извършена козметична процедура, която е посочена в размер Х. от Наредба Д6/4.04.2008г. за утвърждаване на медицински стандарт „Козметична/естетична / хирургия” и информация за процедурата не се изисква да бъде предоставена в писмен вид. Посочено е, че би могло информацията да бъде предоставена в устна форма, но декларирането на обстоятелството, че лицето е било информирано за процедурата следва да бъде извършено с писмена декларация по образец, каквато декларация е била подписана от ищцата. Прието е, че именно в тази декларация ищцата е посочила, че са й дадени разяснения за операцията и е разбрала естеството й, последствията от тази интервенция, възможните рискове и усложнения на операцията, с които е заявила, че се е съгласила. До този извод съдът е достигнал и въз основа на свидетелските показания на св. К., която работи при ответника като медицинска сестра от края на 2009г, според които ответникът е разговарял с ищцата като й е обяснил за операцията, как ще протече, че следва да спазва определен режим след това, че има вероятност от усложнения, че е подложена на риск от инфекция, хематоми, пигментация при неспазване на режима, че не трябва да се излага на пряка слънчева светлина, вятър.
Независимо от изложеното, съдът е приел, че дори да е следвало разяснението да бъде писмено за самата операция, то няма установена причинно-следствена връзка между допуснатото от лекаря нарушение на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, и настъпилата и твърдяна вреда. Обосновал е извод, че констатацията за извършено противоправно деяние не е достатъчна, за да се ангажира отговорността на извършителя, тъй като при липса на причинна връзка между поведението и настъпилите вреди, същото е без значение.
По тези съображения съдът е приел, че не е установена по категоричен начин лекарска грешка – отклонение от съответен модел на поведение, в т. ч. поради недооценка на обстоятелства и/или състояние на пациента, недадено писмено разяснение за информираното съгласие за процедурата, липса на консултация със специалист –дерматолог, грешен избор на процедурата и в резултат на това да са нанесени вреди –свръпигментация по цялото лице. Твърдяната вреда е приета за включваща се в медицинския риск от операцията, за която пациентът се е съгласил, като е приел и възможните рискове от нея.
При тези съображения съдът е направил извод, че първоинстанционното решение е законосъобразно и го е потвърдил.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК на въззивното решение на Софийския апелативен съд, като очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси в изложението по следните съображения:
Въпросите под №№ 1, 4, 7 и 12 в изложението са формулирани общо. Същите не са обусловени от решаващите правни изводи по настоящия спор. С оглед на това те не представляват правни въпроси по смисъла на т. 1 от т.решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, според което правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Неустановяването на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Поставените въпроси под № 2, 6 и 9 от изложението са хипотетични – изведени са въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. В мотивите на въззивното решение липсва решаващ правен извод за установено противоправно деяние на ответника, което да доведе до ангажиране на гражданската му отговорност. С оглед на това съдът намира, че въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Не са правни въпросите под № 3 и 5 от изложението, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че посочените въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпроси №№ 8, 14 и 15 касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси съобразно разясненията, дадени в т.1 от цитираното т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1 на ОСГТК. С определението по чл.288 ГПК К. съд следва да се произнесе дали поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Поставените въпроси под № 10 и 11 са със сходно съдържание. Отговорът на всеки от тях е отрицателен. Въззивният съд е извел фактическите и правни изводи въз основа на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи, като е съобразил всички факти, връзките между тях, опитните правила и логика. Следователно даденото разрешение от съда не е в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 43/04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 250/21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, и др.
По тези въпроси не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл. 202 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна, и многобройна задължителна съдебна практика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т. 3 ГПК и по 13-тия въпрос от изложението. С въззивното решение съдът е формирал решаващ правен извод за неоснователност на исковата претенция, като е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните, за което в решението са изложени подробни мотиви. Това разрешение на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС – решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Не се установ