О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4560/16 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – София,против въззивно решение № 139/ 13.07.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 289/2016 год.по описа на Пловдивски апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 1951/18.12.2015 г.постановено по гр.д.№ 1275/2015 год. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – София, е осъдена да заплати на Б. Г. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в негативни емоционални и психически изживявания – тревоги,стрес,безпокойство,ограничаване на социалните му контакти,злепоставяне в обществото,пред близки и познати,причинени вследствие на образувано и водено против него производство по ЗОПДИППД/отм./,както и сумата 68 лв.-разноски,съобразно уважената част на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани правни въпроси: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ,визираща вреди от приложението на ЗОПДНПИ,за вреди,причинени от приложението на ЗОПДИППД/отм./; 2.Има ли обратно действие нормата на чл.2а ЗОДОВ ; 3.Каква е правната квалификация на иска за обезщетяване на вреди от приложението на ЗОПДИППД/отм./; 4.След като комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност при наличие на предпоставките на ЗОПДИППД/отм./:придобито имущество със значителна стойност,предположение,че това имущество е придобито от престъпна дейност и срещу лицето е започнало наказателно преследване за престъпление по НК по изброените текстове в закона,комисията носи ли отговорност по ЗОДОВ,в случаите,когато проверяваното лице – ответник представи доказателства за доходите си едва в съдебното производство ; 5.Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира;6.Обвързано ли е понятието”справедливост”с преценката на конкретни,обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Сочи като основание за допускане на касацоинно обжалване основанието по чл.280,ал.1,т.1 по въпроси №№ 2,5 и 6,а по въпроси №№ 1,3 и 4 основанието по чл.280,ал.1,т.3.Позовава се на ППВС № 7/1959 год.,ППВС № 4/1968 год.,ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС,ТР № 45/1990 год. на ОСГК на ВС и практика на ВКС.
Ответната страна – Б. Г. С.,чрез пълномощника си адв.Сл.Боева е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване с практиката по чл.290 ГПК на ВКС,излагайки собствени фактически и правни съображения е приел, че с Решение № 156 от 29.07.2008 година на Комисията е образувано производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу Б. С.; определен е проверявания период от 1983 год.до 2008 год.вкл.,като по искане на Комисията е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху осем недвижими имота и запор върху два леки автомобила.На 15.07.2009 година е изготвено мотивирано искане с основание чл. 28,ал.1 ЗОПДИППД/отм/.за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност – 689 111.50лв. ,а именно : от Б. С. и неговата съпруга – М. С. четири недвижими имота,лек автомобил и дружествени дялове от Е.,от А. Ш. един недвижим имот, от С. сумата от 195 583 лв.,както и парични средства от съпрузите,посочени по пера.Образувано е гр.д. № 1952/2009 год.,което е приключило с решение № 1618/ 15.11.2010 година,с което мотивираното искане е отхвърлено изцяло като неоснователно,а решението след проведен инстанционен контрол е стабилизирано на 27.01.2014 година. С решение № 283/16.07.2012 година,постановено по гр.дело № 1105/2011 год. на ВКС е отменено потвърждаващото го въззивно решение и делото е върнато отново на АС – Пловдив,който с решение от 25.07.2013 год. по в.гр.д. № 906/2012 година е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение.С определение от 27.01.2014 год.по гр.д.№ 6598/2013 год.на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решението на АС-Пловдив.С определение влязло в сила на 29.03.2014 год. е отменено допуснатото обезпечение на предявения иск.Производството е продължило около пет години и половина,през който период на ищеца се родил и син.При установените факти съдът приел,че са налице предпоставките по чл.2а ЗОДОВ и отговорността на държавата да обезщети причинените на Б. С. неимуществени вреди е ангажирана.За да определи размера на обезщетението съдът взел предвид продължителността на производството срещу ищеца, негативните му преживявания и страдания в пряка връзка на причинност с образуваното срещу него,неговата съпруга и нейната майка производство – психически шок,страх и притеснения,социална изолация,влошени семейни отношения,притеснения за здравето и имуществото на родителите на съпругата.Отчел е още,че данни за воденото против С. дело са били огласени в средствата за масова информация,което е накърнило достойнството му и е засегнало авторитета му.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът е достигнал до извода,че обезщетение от 15 000 лв.е адекватно на търпените вреди.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите три материалноправни въпроси относно приложението на чл.2а ЗОДОВ са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на тях не е налице визираното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ,доколкото решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с трайната и последователна практика на ВКС/определение № 305/29.04.2014 год.по ч.гр.д.№ 2099/2014 г.на ІІІ г.о. и № 423/9.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 3814/2014 г.на І г.о./според която,до приемането на нормата на чл.2а ЗОДОВ /за периода 2008г.-2012г./, Комисията носи отговорност за причинените вреди на основание чл.1 ЗОДОВ, към който нормативен акт препраща чл.32 ЗОПДИППД/отм./Когато се твърдят вреди от незаконна правозащитна дейност на Комисията,искът за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание по реда на ЗОДОВ,срещу органа,от чиито незаконни действия са причинени вредите. С изменението на ЗОДОВ от 19.11.2012 г.,отговорността на Комисията,като субституент на държавата,е изведена в изричната разпоредба на чл.2а.Наличието на установена практика,с която обжалваното решение е съобразено,изключва основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Бланкетното позоваване на специалното основание по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК по четвъртия от поставените въпроси не е достатъчно за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че Комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД/отм./, не може да я освободи от отговорност /противното разбиране би обезсмислило нормата на чл.2а ЗОДОВ/. Според разпоредбата чл.12 ЗОПДИППД/отм./ Комисията има задължението да извърши проверка за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност на лица, за които е установено, че са придобили имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу тях е започнало наказателно преследване за някое от изчерпателно изброените в чл.3 от Закона престъпления. В зависимост от резултатите от проверката, Комисията разполага със свобода на преценка дали да извърши последващите предвидени в закона действия – дали да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; дали да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки; дали да внесе в съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, дали да поддържа веднъж внесено искане, какви действия да предприема във връзка с него, дали да обжалва постановените от съда актове. За всички свои действия тя носи отговорност, от която не може да бъде освободена с твърдението, съдържащо се в поставения въпрос за зависимост от доказателствата, които проверяваното лице можело да представи в съдебно заседание.
Следващият поставен въпрос, касаещ причинната връзка между действията на Комисията и причинените вреди, е фактически, а не правен. Същият не отговоря на изискванията за общо основание за допустимост, защото изисква преценка на ангажираните по делото доказателства, приетите от съда за установени факти и изложените правни изводи, каквато в настоящата фаза, касационната инстанция не може да извършва.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по последния шести въпрос не е налице,защото поставеният правен въпрос се свежда до критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС,включително и тази на която се позовава касаторът,размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/ 13.07.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 289/2016 год.по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: