О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 147/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД”Д.р.”гр.Б.,чрез представляващия по пълномощно Д.Ш. против въззивно решение № 4729/24.06.2013 г. по гр.д.№ 12828/2009 г. по описа на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 13.07.2009 год.постановено по гр.д.№ 6155/07 год. по описа на Софийски районен съд,с което е отхвърлен предявеният от ДАДРВВЗ срещу Й. Х. Ц. и Р. И. Л. иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба от 10.12.2004г., обективиран в нотариален акт № 171, том II, peг. № 8601, дело № 371, с който Й. Х. Ц. продава на Р. И. Л. собствеността върху 1/2 ид. част от следния недвижим имот: жилище, находящо се на първи надпартерен етаж от сграда в [населено място], [улица], състоящо се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и антре, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с югоизточно мазе, без номер и квадратура по доказателствения нотариален акт, заедно със северозападното мазе, без номер и квадратура по доказателствения нотариален акт, заедно с 1/2 ид. част от тавана и всички подобрения, направени в западната му страна и от мястото, в което е построена сградата, съставляващо парцел X.-409, кв.192 по плана на [населено място], м. „П.-Р.”, целият с площ от 339 кв.м.
Ответниците- Й. Х. Ц. и Р. И. Л., чрез процесуалния си представител адв. П.Г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда критерий,който изключва приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК,като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5 000 лв.Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд,с цена на иска под 5000 лв.
Предявеният иск на 22.03.2007 год. с правно основание чл. 135 ЗЗД е оценяем, поради което по отношение определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”г”ГПК/отм./,като цената на предявения иск е в размер на ? от данъчната оценка на имота,т.е.469,12 лв.Тази сума,като цена на иска обосновава извода,че е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.Константна е практиката,че цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Подадената при действието на чл.280 ал.2 ГПК,в редакцията от 21.12.2010 год./изм.ДВ,бр.100/2010 год./касационната жалба на 05.08.2013 год. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба,подадена от ТД”Д. р.”гр.Б., чрез представляващия по пълномощно Д.Ш. против въззивно решение № 4729/24.06.2013 г. по гр.д.№ 12828/2009 г. по описа на Софийски градски съд ,ІІ- г състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: