ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
София, 23.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60336/2016 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
С определение №377/30.3.2017 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, ГК, IVг.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №705/12.4.2016 г. по гр.д.№4922/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1-ви състав, в частта, с която е потвърдено решение №5438/23.7.2015 г. по гр.д.№4913/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-2 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца Е. Д. С. против [фирма] – С., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40000 лева – разлика между 40000 лева и 68500 лева, както и в частта за лихва за забава за разликата между 12328,20 лева и 30435,60 лева, за периода от 07.4.2011 г. до 07.4.2014 г., по касационна жалба, вх.№6413/03.5.2016 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца Е. Д. С. от [населено място].
Със същото определение съдът е оставил без разглеждане насрещна касационна жалба, вх.№9906/05.7.2016 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., и оставил без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски за касационното производство.
С молба, вх.№ 3813/04.4.2014 г. подадена от адв. П. К. – процесуален представител на касационния жалбоподател и ищец Е. Д. С., е поискано изменение на горепосоченото определение в частта за разноските. Твърди се, че разноски се дължат по силата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, тъй като не е невъзможно да бъде приложено компенсирането на разноски, защото адвокатско възнаграждение се дължи на адв. П. К., а същият не дължи такова на ЗД [фирма]. Моли се за уважаване на молбата.
Ответникът в настоящото производство – ЗД [фирма] – С., не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2, изречение първо от Закона за адвокатурата „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.“. Осъждането на насрещната страна за разноски се обуславя от постановяване на негативен за нея резултат. В процесния случай въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, т.е. резултатът за насрещната страна не е негативен. Той е негативен за касационния жалбоподател, който претендира заплащане на разноски. Поради това разпоредбата на чл.38, ал.2, изречение първо от Закона за адвокатурата е неприложима, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.3, изречение първо, предложение ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№ 3813/04.4.2014 г. подадена от адв. П. К. – процесуален представител на касационния жалбоподател и ищец Е. Д. С. за присъждане на разноски в касационното производство.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: